След избора... как ще я караме??

Начална страница | Интересно | Гледище | След избора... как ще я караме??
image
Стефан Данаилов открива първото заседание на 42-ия Парламент на България

Нима отново ще влезем в НИЩОТО

Днес, на светлият празник Свети Константин и Елена се конституира новият български парламент. Най-възрастният депутат, Стефан Данаилов (70 г), откри събранието и призова депутатите към почтеност, отговорност и всеотдайност към народа, който ги е избрал.
Четирите представени партии в парламента, а именно: ГЕРБ, Коалиция за България, ДПС и Атака, заеха местата си и се заклеха. Партия „Атака” не направи регистрация на депутатите си.
Всички водачи на политическите партии направиха изявления към присъстващите гости от Европа, Патриарха на България, Президента, Премиера и Българските граждани. Чуха се отново обещания, гъделичкащи очакванията на така наречения „електорат”. Категорично беше изявлението на Бойко Борисов, че ГЕРБ няма  как да работи в единодействие с Коалиция за България, ДПС и Атака. По същия начин, отговориха и Станишев  и Лютви Местан, че не виждат възможност за съвместна подкрепа. Волен Сидеров заяви, че никого няма как да подкрепя /доскоро поне казваше, че ще подкрепя програми, а не личности/.
Започвайки с противоречия и сблъсък на  идеи и ценности, а и защо не и на морал, днес отново депутатите доказаха, че няма да има промяна, тази промяна, която всички чакаме... Ефективна работа няма да има и в бъдеще.

Нима отново от днес ще влезем в НИЩОТО?

Наскоро прочетох в сп. “Мениджър”  интересно заглавие на бизнесмена Максим Майер: ”Благодаря Ви, скъпи конкуренти”. Макар, че това се отнася за бизнес-конкуренцията,  политиците също трябва да си благодарят един на друг за това, че само с градивната критика израстват като истински държавни ръководители. Иначе толкова много си се харесват, че спират в развитието си без коректив и си остават на мястото откъдето идват.
Това, което много ме впечатли наскоро  е статия на Стив и Лилиян Ханке отпечатана специално в сп.”Мениджър”. Става въпрос за думата “ДЕМОКРАЦИЯ”. С нея в България ежедневно се спекулира. И не само това. Прави се паралел за демокрацията в САЩ и България. Само че, мили хора, Стив Ханке и Лилиян Ханке анализират Конституцията на САЩ. Те казват, че създателите й правят всичко възможно да гарантират  как действията на федералното правителство няма да зависят от волята на мнозинството, т.е. няма да са демократични. Те поставят в центъра ЧОВЕКА. Категорични са, че правителството трябва да осигури на гражданите трите най-съкровени за тях неща (Светата Троица за правовата държава), а именно: правото на живот, правото на свобода и правото на собственост.

ДЕМОКРАЦИЯ или СВОБОДА?

Думата ДЕМОКРАЦИЯ не фигурира нито в Декларацията на независимостта от 1776 г., нито в Конституцията на САЩ от 1789 г. Както казват Ханке, Бащите на Америка са били скептично настроени и тревожно подозрителни към диктатурата на мнозинството. Те са били наясно за всички злини, които могат да бъдат заложени в закона.
През 1779г. в САЩ е приет Законът за конфискацията, през 1782 г. Закон за защита на патриотите от кредитори, през 1783г. Законът за нарушаване на границите на владение и т.н.
Конституцията на САЩ (според Ханке) защитава свободата, а не демокрацията. Тя брани правата на индивида срещу правата на правителството. Икономическата свобода е съществена предпоставка за растеж и просперитет и всъщност именно това се гарантира от Конституцията на САЩ. Написана е кратко и простичко и  преамбюлът й съдържа дамо 52 думи последвани  от 7 кратки члена и 10 поправки известни като “Декларация на правата на човека”. Конституцията дефинира и кой упражнява властта.
ДЕМОКРАЦИЯ и СВОБОДА, това не са две еквивалентни понятия. Излиза, че каузата ДЕМОКРАЦИЯ, изисква нов поглед и предпазливо и предвидливо боравене с тях, защото в България се сблъскахме с метежа от хора, тръгнали да се борят за демократични промени и се „удавиха” в  израждането им в ”кауза” на опитни демагози и хора които ги употребиха.
ДЕМОКРАЦИЯТА Е КАУЗА, СВОБОДАТА ПРИНЦИП.(според  двамата Ханке)
Гражданското ни общество тепърва трябва да пораства, макар,че определено бележим ръст, което доказахме по време на исканията си към управляващите в периода февруари-април т.г. В социалните мрежи има порой от умни идеи и предложения за обществени промени, макар, че управляващите нямат време да ги четат. Тези идеи се пренасят между хората. Те се образоват и информират.
Логично е в днешно време да ползваме опита на държави с висок рейтинг на управление, а също така и на държавници с международен авторитет. Примери има.
Ние българите все търсим силовия модел, авторитарния модел, а не е ли по добре да търсим авторитетния модел? Д-р Александър Христов в една своя статия пише: ”Силната ръка може да е железен юмрук  облечена в кадифена ръкавица”.
Младите хора не искат да живеят като родителите си, те искат промяна. Искат да имат работа, да имат печеливш бизнес и да живеят в мир. Не е възможно съседът ни грък, през 2012 г. да получава чиста сума 13 167 евро (била е и  17 024 евро) и средна заплата 510 евро, (а плашим народа си: ”Да не станат нещата като в Гърция!”), а в България  няколко пъти по-малък доход- около 4700 евро, при средна заплата 395 евро. Трябва да се търсят прости и ефективни модели! ЗДРАВОСЛОВНО Е, това да се разбере от управляващите!
Средният германец е приблизително десет пъти по-богат от средния българин. Непростимо е да оглавяваме  няколко класации в ЕС, като: българинът е най-бедният европеец, среден доход 211 евро на човек в домакинство за месец, българинът полага най-евтин труд 3,90 евро на час,  докато  средното ниво за ЕС е 23 евро на час, най-ниска раждаемост (данни на Капка Тодорова в “Мениджър”).
Когато говорим за средни доходи, винаги изпускаме хората, които влизат в усреднителната статистика, а този който  живее със сто и двадесет лева на месец и от тях да плаща ток, трябва да се храни и т.н. Средно било  211 евро... Да, но един яде кайма, друг – картофи, а двамата заедно не ядат мусака!
Очакваме управляващите да върнат доверието на народа си и да работят за най-скъпата валута – доверието (Меглена Кунева), разбира се и за благоденствието.
Правителствата, парламентите си отиват, но след тях хората остават. Очакваме макар и с не добър баланс (както самите партии в парламента смятат), да се намерят  ценности и идеи в името на добруването на народа ни.
И ние  самите е логично да работим за възраждането на ценностите ни, за да бъдем отново пословично трудолюбивите българи, да бъдем гордите и достойните,  и да изискваме промяната да започва от нас самите. Пък после  да се вглеждаме и изискваме и от другите. Да изискваме  и да реализираме постоянно действащи форми за контрол. Гражданският парламент да е аналогичен с действащият! Дано и това не остане само проект!
Да пожелаем успешна работа на новият парламент! Нека изпуснат малко въздух от напрежението, което и днес го имаше в тях! Да се преборят с най-големия си враг, неприязънта, която таят и не могат да загърбят, а тя  е очевидна.
И на нас да ни е як гърба! Какво ли ни чака?
НА СЛУКА!

Велика Данаилова
Кореспондент на в. “България Сега”, София






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7