Бойко Борисов в Чикаго: четири години по-късно

Начална страница | Интересно | Гледище | Бойко Борисов в Чикаго: четири години по-късно
image

Ще избере ли "лошият материал" отново Бойко Борисов?

Кметът на София е вече министър-председател, но дали това е лидерът, от който България се нуждае точно сега?
Много българи в Чикаго помнят срещата с кмета на София Бойко Борисов, която се състоя в ритуалната зала на църквата “Св. Иван Рилски” на 3 февруари 2009 г. Това, което дълго се коментира в медиите след тази среща, бе определението на Борисов за българските избиратели, които той нарече “материал”. И неговата характеристика за този материал тогава не бе съвсем ласкава, особено за двата милиона пенсионери, роми и турци. Но времето доказа, че преценката му за българските избиратели е била вярна, както и че стратегията, която бе избрал, за да ги омае, е правилна. През лятото на 2009 г. партията, чийто лидер бе той, спечели парламентарните избори. И четири години по-късно Бойко Борисов е министър-председател, а правителството, което той оглавява, е в края на първия си мандат. А дали ще има втори мандат, както казват повечето политолози, зависи от това дали българите живеят по-добре отпреди.

Двете Българии

Това, което нито един политик не иска да признае открито, е че на една и съща територия на практика съществуват две Българии. В първата се живее много по-добре отпреди, а във втората хората едва свързват двата края. Причината политиците да премълчават тази истина е, че те защитават интересите на първата България, но за да бъдат избрани, им трябват гласовете на втората. И това обяснява защо в българската политика лявото и дясното загубиха своя оригинален смисъл и съдържание. Фактически идеите, концепциите и програмите на политическите партии бяха заменени с пропаганда, чиято поразяваща мощ е десетки пъти по-голяма от атомните бомби в Хирошима и Нагазаки.
Първата България, в която се живее добре, наброява около 600 хиляди души. Тук са банкерите, едрите предприемачи, собствениците на приватизираните предприятия и големи реституирани имоти, както и всички онези, за които се твърди, че са се обогатили незаконно. Те нямат проблеми със здравеопазването, защото вече има стотици частни болници, клиники и кабинети. Нямат проблеми и със системата на образованието, защото децата им учат в чужбина или в частни училища у нас. Като всички хора обаче и те си имат проблеми: къде да вложат най-изгодно парите си, как да си спестят плащането на данъци, къде да си купят още една къща – в Сингапур или в Южна Франция. За тези хора и за техните проблеми в публичното пространство не се говори. Е, може да ги видите в новините по телевизията, ако случайно попаднат в автомобилна катастрофа. Може и да прочетете някоя клюка за техните интимни преживявания в жълтите издания. Но реалният им живот остава зад изградена от богатството им стена, зад която българските медии не искат или не смеят да надникнат.
Към тази група може да бъдат причислени и българите, които работят за чужди компании, както и много млади, добре образовани – предимно в западни колежи и университети – професионалисти. Те са малко над чертата, която разделя България на две, но шансът част от тях успешно да изкачат стълбата, която води към богат и красив живот, е голям. Защото те са нужни на тези, които са най-горе, за да умножават парите им. И защото на практика само с тях първата България може да продължи красивото си съществуване.
А втората България е обречена ако не да изчезне напълно, то постоянно да намалява през следващите десетилетия. Защото тя се състои от пенсионери, роми, селяни, безработни жители на малките градчета, учители, дребни собственици на баничарници, обущарници и малки шивашки ателиета. Към тях може да се добавят всички останали, които не са имали шанса или арогантността да станат част от първата България. Тази група наброява почти шест милиона, но с всяка изминала година се топи. Много от тези хора тръгват по света, за да търсят късмета си, а други просто напускат завинаги този свят. На територията на България те нямат привлекателно бъдеще. Но те са “материала”, без който на този етап политиците не могат. На практика обаче политиците се интересуват само от две неща, когато става дума за представителите на втората България. Първото е как да ги омаят, купят или излъжат, за да гласуват правилно на следващите демократични избори. И второто - как да ги приспят до следващия вот, за да не създават проблеми на правителството по време на мандата му.

Политиката като игра

Ако погледнем обаче по-надалеч – отвъд тактическите маньоври на политическите партии, може би ще се окаже, че точно Бойко Борисов е лидерът, от който България се нуждае, за да се модернизира и промени. Борисов не прилича на нито един от познатите ни политици. Той няма нищо общо нито с Иван Костов, нито със Симеон Сакскобурготски, нито със Сергей Станишев. Той е уникален. Причината за това е, че Борисов е първият български политик, чийто характер, поведение и начин на действие са се формирали и шлифовали през периода на прехода. С други думи, той е създаден от този преход и неговата историческа роля е да доведе този преход докрай.
Защото преходът, за който мнозина твърдят, че е завършил, тепърва предстои. Истината е, че светът се развива с главоломна скорост и България, макар че си остава полупатриархална, недообразована и икономически недоразвита страна, упорито търси своето място в този свят. И именно Борисов е политикът, който си е поставил за цел да извоюва по-предно място за нашата страна. Но за това трябват пари, пари и пак пари.
На държавен език, когато става въпрос за пари, се разбира бюджет. Няма съмнение, че България ще си остане най-бедната страна, ако приходите в бюджета не се увеличат. Без достатъчно приходи, не може да се инвестира нито в наука и образование, нито в модерна инфраструктура, нито в икономиката. На всички е ясно обаче, че бюджетът на страната не може да се крепи само на износ на скрап. Вярно е, че от построените по времето на социализма и по-късно умишлено фалирани или просто закрити заводи и предприятия, е останало много старо желязо, което може да се изнесе в чужбина за добри пари. Само в Кремиковци вероятно има стотици хиляди тонове. Бюджетът не може да се пълни и само от износ на дървен материал. Все някога горите, които сега безмилостно се изсичат, ще свършат. Бюджетът също така не може да разчита и на значителни приходи от селскостопанска продукция. България на този етап изнася предимно фуражна пшеница, а внася чушки и домати, лук и чесън, ябълки и грозде. С една дума, всякакви плодове и зеленчуци, които по-рано се произвеждаха у нас. Защо е така е отделен въпрос, но това са факти, които са в основата на избраната от това правителство стратегия за икономическото развитие на България. Тази стратегия може да се опише само с три думи: чужди инвестиции, инфраструктура, туризъм. Бойко Борисов наистина вярва, че тези три вълшебни думи ще направят България модерна държава, част от глобализиращия се свят. Ето защо не се учудвайте, че основните усилия се насочват към изграждането на магистрали. Те не се правят само, за да се стига бързо и лесно от София до морето. Това е битовата страна. Магистралите са важни за чуждите инвеститори, които използват територията на България за производства, продукцията на които е предназначена за износ. Магистралите са важни и за развитието на туризма, който и сега и в бъдеще ще бъде важна част от икономиката на България.
Тези вълшебни думи обаче обричат по-голямата част от българския народ на мизерно съществуване. Защото стратегията, която характеризират, изисква да се държи жизненото равнище в България на възможно най-ниско равнище. Както и корпоративният данък, който сега е 10 процента. Евтиният труд и ниските данъци са примамката за чуждите инвеститори, на които се разчита да направят България богата страна. И точно тук идва решаващата роля на политика Борисов. Той трябва всекидневно да прави какви ли не фокуси, за да отклонява вниманието на хората от безработицата, ниското заплащане, болните болници, лошото образование, битовата престъпност и социалната несправедливост. Но това не е трудно за него, тъй като за тези четири години Борисов успя да превърне политиката в шоу. Той не е Хамлет, който си задава въпроса: “Да бъда или да не бъда?”, защото е човек на действието. Другите политици познават избирателите, той познава хората. Израснал е сред тях и говори езика им. Има здраво чувство за хумор, мълниеносна реакция и прямота, които го правят харесван, независимо от политиката на ръководеното от него правителство. И докато финансовият министър реже безмилостно всички “излишни” разходи: за наука и образование, за заплати и пенсии, за култура и социални помощи, Борисов е на сцената и събира овациите на публиката. Политиката за него е игра, а не изкуство. И в тази игра той въвлича всички: и своите министри, и опозицията, и учените от БАН, и журналистите, и протестиращите еколози, и тези, срещу които еколозите протестират. И така, играейки, очаква да получи отново подкрепа от народа за нещо, което народът всъщност не желае: богатите да стават все по-богати, а бедните – все по-бедни.

***

Така че ако сте от поколението, което помни как Лили Иванова започна своята кариера като естрадна певица, и продължавате да си задавате въпроса “Кога България ще се оправи?”, отговорът е “Няма надежда!” Но ако сте от поколението, което свободно пътува по света, и си задавате въпроса: “Кога България ще стане нормална държава?”, отговорът е друг: “От вас зависи!” И преди четири години в Чикаго Бойко Борисов дефинира точно и ясно причината за това: качеството на “материала”. Много хора тогава се обидиха, защото мислеха, че той говори само за електората. Всъщност още тогава настоящият министър-председател бе прозрял една проста истина. Всичко, което предстои да се случи в България, зависи главно от качеството на “материала”. А както е добре известно, и българските избиратели, и българските политици са направени от един и същ материал.

Иван Сотиров
в. “България СЕГА”
www.BulgariaSega.com






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (1 направен):

NEPOBEDIM на 11 Февруари, 2013 11:48:12
avatar
Zabraviliste tretata Bg,kojato e v 4uzbina i e naj-golemija investitor v Bg,zastoto izprasta pari na svopite bliski s izklu4enie na men,kojto ne e izpratil i edin cent v tazi strana.
Съгласен Несъгласен
0
общо: 1 | показване: 1 - 1

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7