Второ качество ли са българите в чужбина?

Начална страница | Интересно | Гледище | Второ качество ли са българите в чужбина?
image

Коментар по повод на статия

Моля не се обиждайте от въпроса в заглавието, ако сте българин и в момента живеете в Чикаго, Канбера, Монреал, Солун, Дюселдорф или което и да е друго кътче на планетата. Това, че сте напуснали за по-дълго или завинаги пределите на отечеството, не ви прави нито по-малко българи, нито по-малоценни в сравнение с тези, които живеят на територията на страната. И Светлана Василева, която публикува в началото на тази седмица статия със заглавие “Българската диаспора – граждани “второ” качество”, има предвид не всички вас, а отношението на политическите партии и държавните институции към българите по света.
Извън пределите на родината живеят повече от милион и половина българи, но те са лишени от възможността да защитят интересите си на политическо и институционално равнище у нас, твърди авторката. И предлага лесен и бърз начин за решаването на този въпрос: заедно с парламентарните избори тази година да се проведат и избори за легитимни и представителни редовни Обществени съвети по държави, със статут на консултативни органи към дипломатическите представителства. Това всъщност е една от идеите, залегнала в Закона за българите, живеещи извън Република България и лансирана на конференцията “Политика за българите в чужбина”, състояла се в Брюксел през ноември миналата година.
А всъщност дали е необходимо българите по света да имат свое политическо представителство в Народното събрание? Идват избори и този въпрос отново излиза на дневен ред. Може, разбира се, да има един или няколко народни представители, избрани пряко от българите по света. Още повече, че такава практика съществува както в Европа, така и в някои съседни страни. Такъв представител би играл много важна роля при приемането на закони, които пряко засягат българите в чужбина. Като народен представител той би имал право на законодателна инициатива и това би улеснило много защитата на интересите на българската диаспора.
Няма никакви индикации обаче, че всичко това би могло да се случи в обозримо бъдеще. Традиционните политически партии традиционно не се интересуват от българите извън страната, защото техните гласове не могат да осигурят победа в изборите. А единствената политическа партия, която е заявила, че представлява българските емигранти – “Другата България”, не е парламентарно представена.
Логично ли е да очакваме при това положение, че политическите партии или държавните институции ще вземат присърце проблемите на българите по света? Вместо директен отговор ще посоча само един пример. Съгласно Закона за българите, живеещи извън Република България, който е приет на 29 март 2000 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание, би следвало да е създаден Национален съвет за българите, живеещи извън Република България, като пет от неговите членове трябва да бъдат българи, живеещи извън Република България. Някой да знае кои са членовете на този съвет? Или да посочи какво е направил този съвет от 2000-та година досега? Невъзможно е да се отговори на тези въпроси, защото дванадесет години след приемането на Закона за българите, живеещи извън Република България такъв съвет не съществува.
Фактите показват, че българите по света би следвало да променят досегашния си подход към държавата, ако искат по-успешно да защитят своите права. Представен съвсем накратко, новият подход означава да се изостави идеята, че държавата ще създаде национална стратегия, която да отразява интересите на българските общности. Както е известно, държавата защитава своите интереси, а те не винаги съвпадат с интересите на българите в чужбина. Затова и в член 1 на Закона за българите, живеещи извън Република България изрично е записано, че този закон урежда “отношенията на българската държава с българите, живеещи извън Република България”. А не обратното: “отношенията на българите, живеещи извън Република България с българската държава”.  Което означава, че ако българите по света искат да уредят отношенията си с държавата, то те трябва да бъдат активната страна.
Чикаго може да даде пример. Две са причините, които определят отговорността му да поеме лидерството. Първата причина е, че тук живее най-голямата организирана българска общност в света. И втората причина е, че за българите тук ще бъде по-лесно да приложат опита на първите американски заселници по тези земи. На практика, чикагските българи вече са прилагали този опит при създаването на църкви, училища, вестници, неправителствени организации, футболни отбори, музей, литературни сдружения. Всичко това е направено по инициатива на отделни личности и с последващата подкрепа на българската общност. Без участието на българската държава. Или ако е имало участие, то е било извоювано след това - с много труд и усилия. С натиск.
И това е пътят за защита на правата на българите по света – постоянен натиск. Натиск върху политическите лидери, държавните институции и местната власт за реализиране на правата, гарантирани от конституцията и законите за всеки български гражданин, независимо къде живее – в Радомир или в Сан Франциско.
За да се осъществява такъв натиск обаче, са необходими лидери. Аз имах късмет да работя с някои от българските лидери в Чикаго: Динко Динев, Петранка Стаматова, Боянка Иванова, Цветелина Бойновска, проф. Никола Чаракчиев, Кина Бъговска, Георги Витанов-Богат, Василен Васевски, Ани Гогова. И това са само някои от водещите личности в този български град в Америка. Няма съмнение, че във всяка една от  българските общности по света има хора като тях, които са готови да посветят време, енергия и интелектуален потенциал за общото дело.
С какво следва да се започне? С избирането на Обществени съвети във всяка една българска общност, която е готова за това. Тези избори обаче е задължително да бъдат организирани не от българската държава, а от самата общност в съответната страна. И членовете на този съвет в никакъв случай не бива да се определят нито в София, нито на конференции като тази, състояла се в Брюксел през ноември миналата година. Само ако са избрани от самата общност, тези съвети ще може легитимно да представят исканията на общността. Сигурен съм, че в Чикаго това наистина може да стане скоро. Вярвам и че сегашният български генерален консул Симеон Стоилов с удоволствие ще се консултира с този съвет по всички въпроси, засягащи българите в консулския окръг – така, както това е записано в чл. 5, ал. 3 на Закона за българите, живеещи извън Република България.
И ако на този етап говорим за Обществени съвети, които да работят с български държавни институции, в перспектива тези легитимни представители на българските общности ще се занимават и с отношенията на съответната общност с местните власти в съответната държава. Това направление в дейността на Обществените съвети може да се окаже още по-важно, защото все повече българи емигрират в чужбина, а българските общности по света са млади и в процес на самоорганизиране и самоутвърждаване. И българската държава, както е добре известно, няма нито авторитета, нито опита, нито потенциала на страни като Великобритания или Франция, за да защити правата на своите граждани на другия край на света.
Създаването на Обществените съвети е само първата стъпка от един дълъг процес на регулиране на отношенията на българската диаспора с българската държава. Много искам да вярвам, че Законът за българите, живеещи извън Република България, ще започне да се прилага; че ще бъде създадена Национална стратегия за запазване на българския език, традиции и култура сред българите по света; че българските общности ще имат възможността да избират пряко свои представители в Народното събрание. Но нека не забравяме, че едва ли някой друг може да защити интересите ни по-добре от нас самите. Затова ако българите по света искат да бъдат обичани от държавата, има само един начин да направят това: като те бъдат активната страна при определянето на правилата в тези взаимоотношения.

Иван Сотиров

editor@bulgariasega.com
в. “България Сега”
www.BulgariaSega.com






Оценете тази статия
3.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7