В моноспектакъла “Убийте тази жена” на Майа Праматарова, представен пред българска публика в Бостън, щата Масачузетс, Светлана Атанасова застава сама на сцената, за да ни накара  да останем сами пред онези безмилостно искрени въпроси, който иначе бихме се опитали да избегнем. Уязвима е не актрисата под прожектора, а зрителят в залата.
В нощта на своята петдсетгодишнина, героинята на пиесата разсъждава за призванието да бъдеш на сцената - за избора да бъдеш актриса, въпреки “страничните ефекти”. При тези размисли тя влиза в някои от ролите на известната руско-американска актриса Ала Назимова. Сравнява кариерата на Назимова, която на пръв поглед е модел за велик творец, със своя живот на актриса, дошла в Америка, за да стане съпруга, майка и емигрант. За да стане сравнението болезнено реално, тя ни разкрива и образите на своите близки – бащата, съпруга, най-добрата приятлка. Когато Светлана плавно преминава  от театралните превъплъщения на Назимова към потапянето в мечтите и дилемите на персонажа, границите започват да се размиват, докато не усетим, че една истинска актриса може да играе на сцената на собствения си живот всяка от онези роли, които Назимова е изиграла пред препълнени салони.  За публиката става напълно осезаемо кой път е по-трънлив.
Но да не се заблуждаваме. Това не е една от тези пиеси, в които амбициозна жена е принудена да избира между семейството и кариерата (сякаш такъв избор наистина съществува), нито представление за поставянето на “истинския живот пред изкуството”. Да оставим тези роли на Джулия Робъртс или на някоя от другите излъскани кукли.  В “Убийте тази жена” между зрителите и актьора няма емоционално разстояние. Не ни разделят грим, осветление, ефекти. Спекатакълът е обогатен от мултимедийното взаимодействие на Владимир Гусев, което се състои черно-бели образи, прожектирани в дъното на сцената, за да подчертаят яркото актьорско изпълнение, без да се претоварват сетивата. На фона на тези образи Светлана Атанасова е сама не само със своите, но и с нашите, неудобни  и неизбежни емоции, които тя превръща в звук, в движение, в дихание. Чрез смела комбинация от театрално изящество и неподправена емоция, декорите и вещите на сцената оживяват в ръцете на Светлана. За да се види, сред кърваво червено, наситено черно и чисто бяло, лицето на човека, който играе и едновременно – актрисата, която живее.
Александра Грашкина-Христов

БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКИ ЦЕНТЪР МАДАРА и ONE WAY THEATER

п р е д с т а в я т

Светлана Атанасова
в
Убийте тази жена!

Текст и постановка Майя Праматарова
Мултимедия и интерактивно взаимодействие  Владимир Гусев
 Kакво се случва в спектакъла:

Знаменита актриса емигрира в Америка и спира да играе. Със същата страст, с която се е отдавала на героините си тя се посвещава на семейството и децата си -- заглушава всяко допускане, че би могла да продължи актьорския си път. Емоционално актрисата се спасява като мислено се връща в миналото си, когато не са стихвали аплодисментите.
В тези въображаеми пътешествия тя е с най-близките си хора -- бащата, любимия, приятелката, които придобиват черти на театрални персонажи. Във възбуденото й съзнание започва да се заличава границата между живота и изкуството. Нежеланието й да съществува в сегашното се засилва от кризата в семейството й, която нараства в навечерието на рождения й ден. Тогава тя прави поредното "пътешествие" в миналото, за да се срещне с великата актриса от американското кино Назимова. Къде ще я отведе тази среща?


 

СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
Завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Николай Люцканов. Актриса в ДТ "Сълза и смях" - София и Пловдивския драматичен театър.
Сред ролите й в театъра: Ели в "Четвърта-пета степен по скалата на Рихтер" на К. Георгиев, Клодина в "Жорж Данден" на Молиер, Хермия в "Сън в лятна нощ" на Шекспир, Корделия в "Крал Лир" на Шекспир, Мариана в "Тартюф" на Молиер, Марта в "Голям колкото малка ябълка" на П. Анастасов (Награда от Съюза на артистите в България), Мая в "Любовни булеварди" на Ст. Цанев, Еней "Седма заповед – кради по-малко" от Дарио Фо, Барбарина в "Красива птичка с цвят зелен" на К. Гоци, Пиксроуз Уилсън в "Бдение след смъртта на Джейми Фостър" на Бет Хенли, Ядвига във "Вавилонската кула" от Маргарит Минков и др.
Сред ролите й в киното: "Всичко е любов" на Борислав Шаралиев, "Дневна светлина" на Маргарит Николов, Николина в "Снимки за спомен" на Румен Сурджийски, Лена в "Непълнолетие" на Александър Обрешков, "Под едно небе" на Искандер Хамраев, Кати в "Миризма на кучешка козина" на Ян Батори, "Котешка опашка" на Вирджиния Костадинова.
 
Светлана Атанасова и Ибиш Орханов. Кадър от филма "Всичко е любов".
 

ОТЗИВИ НА ЗРИТЕЛИ:

"Идеята на пиесата е изключително театрална, а сценичното й въплъщение е  артистично, разкриващо интелекта, таланта и творческата интуиция на създателите на постановката. Находка на Майя Праматарова е образът на актрисата Ала Назимова, съчетал в себе си несъчетаемото — и сладостно-острата южно-руска провинциална култура, и ранния Московски Художествен театър, и ранния Холивуд, и Бродуей... Подобен живот е бил възможен само на границата между 19 и 20 столетие.
Изпълнението на актрисата Светлана Атанасова е изразително и с енергетика, която активно взаимодейства с визуалната среда на Владимир Гусев. Музиката на Георги Арнаудов създава точен времеви тон и възниква почти сетивно усещане за движение на времето,  пораждат се асоциации с образа на героинята, която е не само реална жена, а и персонаж на изкуството. Включването на сцената от "Саломе" е просто фантастично."
Валерия Федотова
историк на изкуството, критик
"Браво Майя и Светлана! Спектакълът е като бомба от емоции. Всеки в залата беше докоснат..."
Диана Рангелова


"За мен и съпругата ми беше удоволствие да сме сред зрителите на представлението "Убийте тази жена!", още повече, че това беше първата му среща с публиката. Поздравяваме Ви за чудесната пиеса! Изпълнението на Светлана Атанасова беше наистина впечатляващо. Едно вълнуващо и искрено представление, което няма да забравим. Благодарим на целия  състав за решимостта да осъществи този спектакъл и пожелаваме бъдещи успехи!"
Анелия и Васил Гочеви,
живеещи в Уест Хартфорд

"Чудесно представление. Достави ми истинска радост пътешествието между измислица и истина, както – и високият професионализъм на изпълнението. "
Гергана Добринова
студентка в Бостън
"Много рядко нещо ме трогва, но този спекатакъл ме накара да се просълзя. Светалана Атанасова е уникална актриса, докосна сърцето ми с искрената си игра..."
Анонимен

"Благодаря ви за този спектакъл. Той изрази моите собствени мисли и чувства. Много въздействаща е историята на  човека, загубил нейде душата си и продължил пътя си, без да забележи това."
Анонимен

Отзиви на зрители - Брилянтната игра на актрисата Светлана Атанасова в Торонто

“Благодаря на Балканто за възможността да гледам "Убийте тази жена" в Торонто.
В пиесата, прекрасно изиграна от Светлана Атанасова, усетих свят, който ми е чужд и е мой, от който бягам и към който се стремя, малко тъжен, но много истински......
Свят възможен, почти жив и точно затова привличащ.
Сцената никога не умира - тя е тук, тя е у дома или е някъде "на гости".
Успех на Светлана, нарамила се с нелеката задача да докаже това.
Нека я срещаме отново!”
Свилена


 
 
“Много ми се иска да разкажа подробно за фантстичното представяне на талантливата актриса Светлана Атанасова, но тъй като не съм театрален критик, ще опиша само с няколко реда почустваното от мен като обикновен зрител. Наблюдавах постановката от близо. Всяко движение, жест и интонация на Светлана Атанасова бяха така добре прецизирани, че да можеш да усетиш нещата точно на време, и именно за определеното време. Нищо излишно!
Изключително влияние на две толкова силни, и същевременно противоположни
емоции - смях и тъга, които променяха усещанията в мен през броени минути.
Сърцето ми от широко изпълнено с въздух, се свиваше и се превръщаше в
топка горчивина, следвайки играта на надарената актриса. Допълнителните
ефекти на компютърната графика, засилваха усещанията ми и това съчетано
с интересния сюжет, направи цялостното ми преживяване наистина великолепно.
Благодаря на целия екип, който ни даде възможността да се насладим на
чудесната постановка. Пожелавам на Светлана Атанасова залите в които играе винаги да са пълни, и зрителите да се радват на таланта и, така както донесе радост и на менв нощта на 13 декември. На добър час Светлана!”
Вяра Димитрова