“…И ние вече сме грамотни”

През месец септември се вълнувах много, защото на мен се падна отговорността да науча на четмо и писмо българските дечица в Чикаго. Вълнението е двойно по-голямо от това да учиш децата тук в сравнение с това в България.

Децата с трепет разгънаха букварчето за първи път и се питаха „..тази буква коя ли е?”, не след дълго започнаха да сричат докато стигнат до момента, в който с гордост могат да кажат: ”Аз мога да чета на български език”.

Спомням си първите ми срещи с децата – говореха помежду си на английски, а сега се поправят и се стараят да говорят на български, бъркаха постоянно буквичките, четяха ги на английски.

Едно от децата ми каза: ”Госпожо, аз ще се радвам ако мога да чета, защото последния път когато се прибрахме с мама и тати на България, аз не можех да чета нищо на български език. Моите приятелчета ми се смееха, а аз се чувствах много зле. Затова сега ако ме научите през лятото ще искам да ида до България и да кажа на всички и аз вече мога да чета, даже мога и да пиша”. Това много ме развълнува и ме мотивира още повече.

Сега няколко месеца по-късно дойде и момента на истината.

Денят е 2 май, а мястото е библиотеката в Schiller Park. Чувствах се като ученичка, това ме върна в годините назад и си спомних за моя празник на буквите. С голямо удоволствие направих коронки за учениците с буквички, а те с нетърпение ме питаха „кога може да ги сложим”.

Празника на буквите уважиха родители, приятели и гости. Всичко мина много приятно и гладко. Всяко дете показа, че може да пише граматически правилно, четяха пред родителите си приказки и с гордост рецитираха български стихотворения.
 Трудно им бе, но всички заедно постигнахме целта и с гордост заявяваме...и ние вече сме грамотни.

Тук искам  да благодаря на всички родители за оказаната помощ през тези месеци на ограмотяване, за това, че ги водят всяка събота в училище „Родна реч” към български учебен център „Знание” в Schiller Park, независимо от климатичните условия или от това колко далече живеят от училището. Това са истинските българи, които искат нашият език да продължава да съществува макар хилядите километри, които ни делят от родината. Благодарности и на директорката Лили Паслиева за това, че има търпение и продължава да се бори за това добро дело – българските деца да запазят идентичността си и корените си.

Калинка Тренчева, учителка в у-ще “Родна реч” за в.”България Сега”