Свобода

                               
                   Поиска да ме видиш окована,
                   c вериги тежки на крака.
                   Поиска да ме видиш унизена,
                   теглейки каруца от безжизнини тела.

                   Ти искаше да не забравя,
                   че отряза моите крила.
                   Радваше се че не ще политна,
                   към простора и безбрежната му синева.

                  Искаше да съм нещастна,
                  винаги да съм сама.
                  Слънцето дома ми да не грее
                  и да спра да виждам бледната  Луна.

                  Каторжник искаше да стана
                  на безкрайно сивата тъга.
                  Радост никога да не усетя,
                  и покой да няма моята душа.

                  Така и не разбрах защо поиска,
                  да съм птица с прикършени крила.
                  Може би така ти щеше
                  да се чувтвуваш победител и на свобода.

                 Сбърка и крилата ми ти не прекърши
                 и днес аз продължавам да летя.
                 Погледни ме, в простора аз се рея,
                 като волна птица в утринта.

                Запомни това, което ще ти кажа,
                не желай на другите беда,
                Ако искаш радостта да видиш
                И да спиш спокойно в нощта.

                Аз веригите от теб отхвърлих,
                Снех каруцата с безжизнени тела
                след това урока си довре научих
                затова не вярвам на красивите слова.

Tzveta Grady