Слънчеви Настроения

Нина ЗАРКОВА

***

БАБИНАТА СТАРА КЪЩА
някой боядисал в злато.
Затова ли тук ме връща
спомен – облаче пернато?

Катинар е сключил вежди.
Тишината спи на двора.
Лази кукувича прежда
и  с  липата  си  говори.

Във къща, пълна с чудеса,
тайни баба ми е скрила.
И да пътувам по света
тук намирам чар и сила.

***

ВЪВ МИДЕНА ЧЕРУПКА ЛЯТОТО СЕ СКРИВА
и пак септември по вълните тича.
Безгрижна и добра, засмяна и красива,
морето ме примамва и обича.

Дарява ми герданчета от сол и миди,
увива ме с дантелите от пяна
и все не иска да ме пусне да си ида,
и моли ме при него да остана...

***

БРЕЗИЧКАТА СЪС АНГЕЛСКА ДУША
своята молитва тихо шепне.
Отчупва от небето синева
и ми я дарява с пълни шепи.

И ме благославя, и нарича,
слънчеви пътеки ми желае:
цял живот да съм обичана
без злини и болки да позная.

ЗВЕЗДНИ  НАСТРОЕНИЯ
Нина ЗАРКОВА
                                                         
На  прозореца ми кой почука
и хвърли пълна шепа светлина?
Вятърът ли пак потърси тука
красивата, загадъчна жена?

Или рой светулки златночели
за мен танцуват рокендрол и валс?
И се сещам кой ще ме спечели
с вълшебен дар във този нощен час.

***

Ти помниш ли онази нощ, в която
косите ни блестяха като злато?
Дори звездите слязоха на кея
да полудуват и да се посмеят.

Морето с длани влажни ни погали,
оплиска ни с корали и кристали,
Люля ни на вълните от коприна
в онази нощ – чаровна, нежна, синя...

***

Мъдрата луна е щедра с мен.
Огледах се във златното й огледало.
Вятърът погалваше смирен
лицето ми като кокиче – нежно, бяло.

В моите коси нощта блестя.
Примамва ми светът далечен и магичен.
Тичахме със хитрата луна
при детството на най-чаровното момиче.  

ЗА МЕН НЕ СЕ ГРИЖЕТЕ
Tzveta Grady

За мен вий не се грижите,
че днес до моето легло смъртта стои.
Аз знам от този свят ще си отида
и за мене няма кой да затъжи.

Някои истински ще се зарадват
като чуят новината за това, но нека никога те не забравят,
че тази с косата неканена ще влезне и през тяхната врата.

Тогава може би от страх и ще й се молят
да получат от живота миг дори,
но тя е безпощадна, молбите ни не чува.
Прибира ни и ни предава на забравата, уви.

Това с всеки неизменно се повтаря,
тя не подбира дали бедни или богати сме били.
Безмилостно тя времето на всекиго отмерва,
представя се пред нас в мига, когато тя сама реши.

Не допуска тя да бъдеме безсмъртни,
грижи се навреме или дори без време да ни покоси.
Едничка тя во всеки съществува,
за да ни припомня, че телата ни са тленни, но не и научни души.

Добавете към: facebook | myspace | Windows Live | del.icio.us Digg Twitter