С Иво Иванов... и усмивка - на длъж и на шир из Америка!

Начална страница | Интересно | Българи в Транспорта | С Иво Иванов... и усмивка - на длъж и на шир из Америка!
image

... С Иво Иванов се знаем още от времето, когато в България се печатеше легендарният спортен вестник "Старт". Затова и до ден днешен, заедно с оскъдните ни срещи по широкия свят, изпитвам винаги и огромното удоволствие от прочита на уникалната му творческа магия, с която неговото слово  шествува в духовния ни мир...
И ето сега, с удоволствие, искам да представя на уважаемите читатели на  "THE TRUCKER'S PAGES"  във в. "БЪЛГАРИЯ СЕГА" един негов публицистичен бисер - в абсолютно плътна връзка с нещата, които хората зад волана срещаме ден и нощ през нашите професионални или аматьорски  препускания из американските мегаполиси, градове и градчета... Сигурно сме се усмихвали не веднаж и ние на пробягващите край очите ни някои нежни, други страховити названия на населеното място! Но Иво, който също много пътува,  ни е нарисувал с повече, и то добри чувства,  всекидневната картина, в която сме живи участници... Да, и го прави с усмивка, с каквато ги посрещаме и ние.  Стори ми се, че го е писал специално за хората като нас. И си заслужава и прочита и запознанството с Иво, ако не сте го имали до сега...
Иво Иванов е "спортен човек" и затова  като начало  завърши  великолепната българска  Национална Спортна Академия "Васил Левски", чиито възпитаници имат неизброими заслуги  като треньори - строители както на българския, така и на световния спорт. След това и журналистика в СУ "Климент Охридски. В публицистиката стартира като спортен журналист, но скоро стана и широко известен писател със своите разкази, и книги. От дълго време живее със своето семейство в Канзас.
Отличава се със своя уникален талант, стил, и най-вече с кристално чистия си духовен мир, човешка доброта и  почти несъвместимите  с днешния суров, материален, свят негови лични качества – любов към хората, чест и достойнство! Което прави неговото слово една от скъпите  истини, до които можем да се докоснем.
И само в спорта ли?  Когато се зачитаме в „спортните истории” на Иво скоро  усещаме, че  става дума за нещо много по-значимо. Става дума за  душата на човека. Една, но различна у всеки. И колко велика може да бъде тя точно там, където не си очаквал... Неговите герои са невероятно добри хора. Сред много жесток, дори жалък свят, Иво Иванов намира Ангел, по-точно Човек, който оправдава съществуването на този загадъчен продукт на Всемира, какъвто сме ние, хората…  И може би с това малко ни успокоява, малко ни подкрепя… да продължаваме напред.
В един предговор на негови издания се казва, че той притежава „… редкия талант да разказва невероятни истории – тъжни, смешни, философски и трогателни – и да кара читателите си да се смеят, да плачат, да чувстват и да мислят. На стила му трудно може да бъде лепнат етикет – някои го определят като спортен журналист, други като писател, някои дори го сравняват с Труман Капоти и Хънтър Томпсън.

И така: ето Ви сега и нещо от позната нам пътна картинка, но нарисувана с перото на Иво, заедно с неговата усмивка и приятелски поздрав от Канзас... ако не е тръгнал вече по пътищата за да види и напише още нещо ... както само той може... Щастлив съм да Ви предам и поздравите на Иво, защото  ще бъдете вече по-близко до един талантлив наш сънародник, достоен и добър човек...
Клементе Ас
"България Сега", Чикаго


Щатите са препълнени с градове и градчета с фрапиращи имена

Багдад гъмжи от предизвикателно облечени руси гаджета, в Турция има само четирима мохамедани, а в Москва абсолютно всички говорят перфектен английски. Също така в момента в Ада е страхотен студ, а Марс се радва на свеж северозападен ветрец. Знам точно какво мислите: Иво вече окончателно е загубил досег с действителността и е време да бъде сложен под постоянно наблюдение. Но преди да сте викнали чичковците с бели престилки, искам да ви уверя, че всичко, което споменах в началото, е истина. Знам го, защото съм посещавал всички тези места, при това, без да се налага да прекосявам океана, да слизам в царството на Хадес или да летя в Космоса.


Става въпрос естествено за Багдад – щата Аризона, Турция – щата Тексас, Москва – щата Айдахо, Ад – щата Мичиган, и Марс – щата Пенсилвания. В много отношения Америка е страна на парадоксите и този неоспорим факт е контрастно отразен в безумните, свръхколоритни и понякога напълно лишени от каквато и да било логика имена на градове. Без значение в кой щат се намирате, ако се качите на колата и тръгнете на път, едва ли ще отнеме повече от половин час, преди да сте се натъкнали на пътни знаци, подканящи ви да посетите градове като Динозавър, щата Колорадо, Кренвирш, щата Арканзас, или Експеримент, щата Джорджия.

 
Вярно е, че и ние имаме селища с имена като Баня, Чуйпетльово и Баница, но едва ли можем да се сравняваме с екстравагантните градове в Тексас, където има населени места с названия Пистолетено дуло, Макарон, Телеграф, Удобство и естествено Мулешка подкова.
Тъй като съм фанатичен привърженик на легендарния баскетболист Лари Бърд, навремето реших да отида едва ли не като на поклонение в родния му град в щата Индиана. Селището бе доста откъснато от света и се казваше (не си измислям) Френско близане!

Ако мислите, че това е нецензурно, представям си колко неприятно ще бъдете изненадани, ако се натъкнете на едно градче в община Ланкастър, Пенсилвания, което носи гордото име Сношаване! В близост до това еротично място е роден скандално известният колоездач Флойд Ландис.

 
Бившият защитник от Националната хокейна лига с гениалното име Боб Гладни пък е роден и израснал в не по-малко гениално село, наречено Ела по случайност! Да не забравяме и един от най-великите професионални бейзболисти Уилмър Мизел, който е рожба на Оцетена извивка, щата Алабама.

Често етимологията на тези странни имена е забулена в тайнственост. От къде на къде например в щата Кентъки има град Маймунска вежда? И защо съществува цяла поредица американски селища, които са наименувани просто с цифри? Причините за безумния калейдоскоп от странни имена са много: страната е прекалено млада, заселниците са били нестандартни личности, дошли от всички краища на света и т.н.

Реших да преведа на български и да ви предложа списък с някои, меко казано, безобразни имена на американски градчета и за ваше улеснение дори да ги използвам в изречение, подобно на стандартен тълковен речник. Държа да ви уверя, че колкото и да изглежда невероятно, абсолютно всички споменати имена са на действителни населени места:

Две яйца, Флорида: “Разпределиха поделението на Крис във Флорида и без да го питат, го изритаха право в Две яйца.”

Сношаване, Пенсилвания, Френско близане, Индиана, и Хигиена, Колорадо: “Значи, отне ни 5 часа, докато стигнем от Френско близане до Сношаване. Слава Богу все пак, че се отбихме в Хигиена!”

Ад, Мичиган, и Рай, пак в този щат: “Направих грешен завой по пътя си, загубих посока и сега, ако не се лъжа, съм някъде между Рай и Ад.”

Защо, Аризона: “Не си спомням вече къде, кога и как, но един ден реших да се преместя в Защо.”

Горещо кафе, Мисисипи, : “В цялото Горещо кафе не може да се намери нито захар, нито мляко.”

Циганин, Мисури: “Завърших факултета в Циганин с пълно 6!”

96, Южна Каролина, 88, Кентъки, и 56, Арканзас: “Когато навърши 35, Жоро най-после се изнесе от скучния 96, защото приятелката му беше едва на 27 и искаше да живее или в 88, или в 56.”

Гейспорт, Охайо: “Гейспорт е световен център на фигурното пързаляне.”

Полунощ, Мисисипи: “След дълго каране пристигнахме в Полунощ около 7 сутринта.”

Несигурен, Тексас: “Престъпността напоследък се покачи и вече не съм съвсем сигурен, че късно вечер човек може да се чувства сигурен в Несигурен.”

Скучно, Орегон: “Скучно е много весело!”

Списание, Арканзас: “Жена ми ме посъветва незабавно да отида на психиатър, след като й казах, че искам да се преместим да живеем в Списание.”

Лекарствено езеро, Вашингтон: “Много от колоездачите в Обиколката на Франция се подготвят активно за новия сезон в Лекарствено езеро.”

Лява ръка, Западна Вирджиния: “В Лява ръка е пълно със страхотни гаджета!”

Маймунска вежда, Кентъки: “Роден съм в Маймунска вежда, израснал съм в Маймунска вежда, работя в Маймунска вежда, ще се пенсионирам в

Маймунска вежда и някой ден навярно ще умра в Маймунска вежда.”

Магнит, Небраска: “Магнит има особена привлекателност.”

Коледа, Мичиган: “Тази година мисля да празнувам 24 май в Коледа.”

 
Пиле, Аляска: “Всички жители на Пиле се преброяват наесен.”

Напълно буден, Колорадо: “Пристигнахме полузаспали в Напълно буден.”

Обикновено, Кентъки, и Странно, Мисури: “Разстоянието от Обикновено до Странно е изненадващо късо.”

Сладки устни, Тенеси: “Внимателно се промъкнах в Сладки устни, но нямах време да се мотая там и колкото да ми харесваше, се наложи бързо да изляза, защото бързах за работа.”

Защо не, Северна Каролина: “С изненада установих, че жителите на Защо не имат един и същ идеален отговор на въпроса ми защо градът им е кръстен по този начин.”

Без име, Колорадо: “Дали жителите на Без име празнуват именните си дни?”

Хлор, Аризона: “Не е ли странно, че в басейна в Хлор няма достатъчно хлор?”

Синя топка, Пенсилвания: “Повече от ясно е, че основателят на Синя топка е носил много тесни джинси.”

 
Кактус, Калифорния: “Кой знае защо, но дирижаблите избягват да се приземяват в Кактус.”

Два пистолета, Аризона: “Писна ми да ме арестуват по летищата, защото в паспорта ми пише Два пистолета.”

Тройка, Вирджиния: “Закономерно е някой ден Тройка да стане Шведска собственост.”

Скорост, Северна Каролина: “Еми, дадох скорост, защото така пишеше на табелата, господин старшина!”

Гравитация, Пенсилвания: “Цял живот правя безуспешни опити да се измъкна от Гравитация.”

На запад, Южна Каролина: “Работата ми е на около 5 км на изток от На запад, но домът ми е на 12 км на запад от На запад.”

Червена риза, Южна Дакота: “Трагичната участ на Жоро се състоеше в това, че той беше единственият левскар в Червена риза.”

Задница на Фрейзър, Западна Вирджиния: “Центърът на Задница на Фрейзър е много живописен!”

Естествено, горепосочените градове са само върхът на айсберга – щатите са пълни с безброй населени места с фрапиращи и често дори нецензурни имена. Преди да се разделим, искам да спомена още селищата Окей, Жабосмук, Изненада, Последен шанс, Парашут, Джудже, Плешива глава, Телефон, Секретарка, Инцидент, Тиган, Франкенщайн, Тарзан, Хлебарка, Тост, Лоша брадва, Тиквен център, Таралеж, Толстой, Диско и много, много други.

Всички сме запознати с мегаполисите като Ню Йорк, Хюстън и Чикаго. Но честно казано, животът по шосетата щеше да е далеч по-скучен, без откачените имена на малките градчета, които са в състояние да озадачат и съсипят от смях дори най-подготвения и препатил стопаджия.
Човек никога не знае на какво ще се натъкне и това, разбира се, е съществена част от очарованието на непреходния американски кич. Изненадите са добре дошли и дебнат върху стотици крайпътни табели, разхвърляни по цялата страна – от Жълта вода, Флорида, та чак до Двойна клапа, Калифорния.

ИВО ИВАНОВ, Канзас






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7