Да залюбиш светкавица

image

Последната усмивка на Джеси Комбс - на скорост към 1000 км./ч.

...  Джеси Комбс се ражда в Рокервил - Южна Дакота. Още в най-ранното й детство нейните родители забелязали, че тя е много по-различно дете от всички други край нея. Щом се задавала буря тя не се криела в прегръдките на майка и баща, а тичала навън, под навеса, и посрещала всеки гръм и светкавица с пронизващ вик! И това било не от страх, а поздрав, детски салют към могъщата природа!
Джеси и не поглеждала всичките онези кукли и дрънкалки, по които си падали нейните връстнички, а използвала всеки удобен момент да се шмугне в гаража и да "пребара" всичките инструменти, които са край колите, а после се опитвала и да влезе с взлом в някоя кабина.
Тя едва изтърпяла местното училище и почти бегом постъпила в Техническия институт на Вайоминг, специалност "Автомобилостроене". А в този типично американски технически институт има едно благословено правило: на най-добрите студенти от последния клас се дава възможност да създадат "собствен автомобил" - от А до Я в течение на половин година след дипломирането си!
Дебютното творение на Джеси било посрещнато с овации на традиционното престижно изложение, а  самата тя - обсадена часове и дни от  директори и инженери на разни корпорации, от журналисти и камерите на десетки телевизии. Талантливата, а още и по-нагледно - красивата студентка, пред която стоял избора на бъдещето й, била атакувана "от всички страни".
Най агресивни и успешни се оказали  атаките на едно ново и много популярно телешоу, което станало двойно по-гледано след като Джеси Комбс се появява като водеща  и покорила аудиторията не само със своите артистични умения и красота, но и с дух, характер, човешкат същност, които при Джеси са уникални.
 Д.К., обаче, не се прощава с  любовта си към автомобилостроенето Има собствена работилница, в която, както сама признава, прекарва  много време насаме с желязото, с недовършения проект, със страстта си да "измисля разнолик от другите автомобил".
През 2007 г., обаче, се случва нещастие: върху нея пада един агрегат и пречупва гръбначният й стълб! Медицинските прогнози са категорични и най-мрачни.  Когато след 8 месеца опитващият се да я лекува професор я среща на улицата, той сложил длан на челото си и възкликнал: "Господи! Ти си възкръснала?!".

Нейният живот и дейност "след Възкресението" са удивителни. През 2009 г. я канят в популярното телешоу "Разрушители на легендите". Един от телепроектите в които се снима е "1001 неща, с които е необходимо да се занимаваш преди края".
Разбира се, това пожелание, вероятно, е било по силите само на самата нея - тя не само е властвувала на екрана, проектирала автомобили, но и сама участва в обикновени, и необикновени, рали-състезания. Някоиот тях -  направо страховити..
През  2012 година Джеси Комбс  не може да издържи повече на своята жестока любов и се предава... Родена още от бурята и мълниеносните светкавици, от адреналина, който само най АВТОлюбивите шофьори са усещали в себе си, тя пада в опасната прегръдка на своята безмерна любов към малко познатите, или непознати още, скорости... Нейното майсторство и смелост при опасните ралита  с "фифти-фифти /50:50 процента/ смъртна опасност  й създават дълбоко уважение и една особена, непозната, свръхвисша любов сред колегите й  - мъже...
Към края на  2013 г. Джеси Комбс сяда зад кормилото на своя "North American Eagle (NAE) Supersonic Speed Challenger", чиито  реактивен двигател е с  мощност 52 хиляди конски сили, трасето е с дължина 21 км., по дъното на пресъхнало езеро  в  пустинята  Алворд, штат Орегон, и развива скорост от 632,39 километра в час!  Това е ново достижение. Джеси поставя нов световен скоростен рекорд за жени, "счупвайки" рекорда на мис  Ли Бридлоу отпреди 48 години.
Съгласно правилата, резултатът се  фиксира според средния показател от два старта.  В първия  Джеси достига  скорост от 597 км./ч., във втория — 709,25 км./ч..
Ако си говорим приятелски...  ще ни бъде трудно да се съгласим всички, че тези остроноси пури с по няколко колелета  под корема са наистина  "автомобили". Истината е, че Джеси постига този рекорд с преправен реактивен самолет  F-104 Lockheed Starfighter. Но това не накърнява ни най-малко обаянието на тази умна и красива жена, надрасла мащабите на стандартния човешки дух и неговата променлива устойчивост. Защото, представих си, че просто ме поставят в кабината на подобна  сухопътна ракета и усетих, че духовните ми сили ще се изпарят моментално, да не говорим, че може да стане дума и да я управлявам... Представете си го и Вие...
Самата Джеси  се шегува с разнопосочните мнения за самата нея:
- Хората казват, че съм луда.  Аз им казвам "Благодаря".
През 2016 г. Джеси смъква, или ако предпочитате, "вдига" рекорда  до 768,61 км/ч.
Става абсолютно "Най-бързата жена в света на четири гуми".
Но тя си поставя веднага  нова свърхзадача - да надмине рекорда на Китти О’Нил, поставен през  1976 г.- 825,126 км/ч.на триколесен ракетоавтомобил, а  даже и  мъжкия световен рекорд -  1014,294 км/ч,
... Но идва кобният ден. 27 август 2019 г. - 10 дни преди отпечатването на настоящия брой на "България Сега" в Чикаго. Джеси няма  никакво  лошо предчувствие, ни зрънце тревогта  пред последния си старт.
Усмихната тя пише в дневника си: "Аз тръгвам и просто искам да благодаря на всички Вас за Вашата поддръжка и верност. Това е всичко. На всички Вас  - прекрасен ден!"
Първата вест по света за трагедията е монтирана с няколко думи в световните медии. Сред тях:
"Днес, 27 август, загина  Джеси Комбс /37/, при опит да подобри своя собствен рекорд  на скорост с реактивен автомобил.  Автомобилната катастрофа се случи  на дъното на сухото езеро в пустинята Алворда, където  Комбс се опитваше да постигне  619 мили в час (почти 996 км/ч)."
"Известната американска състезателка и ТВ водеща Джеси Комбс загина при опит да постави нов световен рекорд за най-висока скорост, развита с автомобил. - Комбс, която беше наричана „най-бързата жена на света“ стана жертва на задвижваната от реактивен двигател кола, която за разлика от нейния водач, не издържа   огромната скорост и катастрофира поради разпадането на важни части от нейния корпус" .
Жалко, че го няма Шекспир за да ни представи със своето перо огромният човешки капитал, който можем да съзрем в Джеси... А това което бихме могли ние да си пожелаем е да обикнем колкото се може повече нашата професия и способностите си, колкото и малки да са те... дори и ако правим само гайди в село Стар бунар - нека  да ги правим най-звучните и най-красивите с това което могат ръцете ни.
Клементе Ас
България Сега, Чикаго






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7