Историята на Таксито - от Древния Рим до днешно Чикаго

Начална страница | Интересно | Българи в Транспорта | Историята на Таксито - от Древния Рим до днешно Чикаго
image

Какво ли по тоя свят не е почнало от Рим, или не е било поне пряко свързано с Рим!?
От копието и щита до появилия се в в задморската римска провинция  Иисус и гонението на Християнството по цялата Империя след това...

Към всяка таксиметрова колесница в Рим пък било прикрепяно кошче, в което кочияшът-шофьор  пускал по едно  камъче след всеки крайпътен знак по улиците, който римляните поставяли за да се има известна представа за изминатия път.

Стойността на пътуването  се заплащала  според броя на събраните късове.
Умножена по мощта на каляската - от една конска сила до две и дори три, когато пътят бил дълъг и пътникът прекарвал и багаж.

Галантните французи, които първи в света започнали да превозват в скъпи каляски, теглени от стройни и красиви коне, не по-малко галантните и красиви  свои дами, ползвали само услугите на  специалисти в това дело с невероятно изпипани  каляски и специално  обучени коне.
Така "фиакрите", както наричали този обществен превоз за платежоспособното население, и до днес се смятат за първообраз на такситата.

Разбира се, за  "масовката" се ползвали  и по-кльощави коне с яко трещящи каруци.
Но забележителното е, че "шофьорите" на тези конски возила се чувствали като специални хора, истински французи и действително милеели за страната си.

В началото на Първата световна война - през септември 1914 г., когато германската армия стъпила на прага на  Париж, над хиляда и няколко стотин такива градски таксита, самостоятелно, без някой да ги е мобилизирал, прекарали до фронта резерва на френската армия за безкрайно късо време, в безкрайно важен момент... и в резултат на това  в битката при река Марна Франция нанесла своя съкрушителен  защитен удар, а агресорът подвил опашка и побягнал назад, у дома си.
От този момент парижките таксиметрови шофьори, допринесли толкова много за своята Франция, остават в Историята  като "Марненските таксита"!

Друг шокиращ момент в "Таксиметровата история" настъпва след  края на Втората световна война.
Става дума за трудното положение с бензина и недостига на автомобили.
Тогава  в много страни залагат на "Велосипедните таксита".
Всеки здрав мъжага, с нездрави финансии, можел да прикачи към велосипеда си каляска за един или двама пасажери и, превозвайки ги из града,  да заздравява и краката и бюджета си.


Велосипедите, със закачени към тях каляски за пасажери, се превръщат в масови таксита, като и до днес подобен платен транспорт може да се види в  човешкия океан Азия... Наричат го "Рикша".

В един японски  пътеводител на рикшите са посветени следните няколко реда:

"Рикша" е вид такси, разпространено предимно в Азия. Всъщност това е нещо като каляска с две колела, теглена от човек. Идеята за рикша принадлежи на трима японци - Йосуке Идзуми, Токудзиро Судзуки и Косуке Такаяма, които през 1870 г. получили в Токио официално разрешение за създаването и продажбата на такъв вид каляски. Според някои данни само две години по-късно в столицата на Страната на изгряващото слънце има около 40 хиляди. рикши и те са основният обществен транспорт по това време. През 1896 г. броят им нараства на 210 хиляди. С появата на автомобила числото им значително намалява - на близо 13 хил., а в днешно време в Япония, Индия и Китай те основно са атракция за чужденците"


Вероятно сте слушали, че жълтият цвят бил цветът на радостта и доброто настроение, способен бил да премахне чувството на умора и сънливост. Червеният пък е набеден с опасност, агресия и пр. Дали има това нещо общо с жълтия цвят на такситата? Бог знае...
Във всеки случай ако имате червена кола ще сте сигурни, че поне 100 човека на час Ви виждат  като доста сериозен обект и  си стягат юздите, докато се разминете...

А жълтите таксита?

Вероятно са били размножени твърде много от компанията Yellow Cab, която произвеждала автомобили, предназначени само за платен превоз на хора и багаж и имала само жълта боя в  цистерните на сдклада... и така останало като стар завет  за по-нататък.

Разбира се, има и черни таксита в Лондон, в Австралия бели, в Южна Африка - червени, в Мексико - зелено-бели, в Гана са шарени. Важното е да се забелязват отдалеч, ясно да се разпознават от другите коли.

А черните и бели квадратчета, разположени по таксиметровите коли, които допълват увереността ни по цял свят, че пред нас е "такси" , нямат нищо общо с шахмата.
За тях сме виновни ние, чикагци!

Те се появяват по колите, превозващи пътници на повикване към първата четвърт на ХХ век в Чикаго, благодарение на американската компания "Checker." Целта е такситата да се различават още по-ясно от обикновените автомобили. Символиката е заимствана от всесветския знак, с който се отбелязва финишът при автомобилните състезания. Смята се, че те ще предизвикат в клиента асоциации за скорост и бързина и той ще изтича да се качи в таксито..
Да, нашите предтечи в Чикаго  първи нашарили такситата си с тази шарка и тя се оказала  наистина стряскаща и примамлива!

И още нещо мъгливо...
Може да е разсмейващо,но има и един стар обичай, станал закон, който задължава  австралийските таксиметрови шофьори  да имат в колата си... наръч сено!
И това изобщо не е шега - на нарушителите се отнема лицензът.
Работата обаче е там, че става дума за закон, останал без промяна от времето, когато таксито още било теглено от коне, а сеното служило за "гориво" на животните.
Също както във Великобритания си пазят цялото старо име и кралицата, въпреки, че сега съществува само Британия, наричана и Англия, а кралицата я има  навсякъде но не управлява.
Затова пък винаги, когато Ви  лъхне свежият мирис на прекрасна трева в австралийското такси, Вие се сещате, че  Австралия е ненадбягана по цял свят  по своите овце и друг тревопасен добитък... И Вие сте сигурни че сте се качили в сертифициран превоз!

А сега стигаме  до нещо сериозно.
Парите.

Казват, че най-скъпо се плащало  в Англия. След прочутите квадратни лондонски таксита се нареждат италианските, със своите  не млъкващи  шофьори, следвани от мълчаливите си германски колеги...

И, еврика! Най-евтин е превозът в Китай - говори се, че за 10 - 15 долара  може да обиколите цяло едно нокътче от  Китай, ако не загинете по завоите  още при  първите три месеца препускане... Но има и нещо друго, има и един нежен щрих в гигантския Еверест до който стигна  Поднебесната империя! И той е, че  40% от шофьорите на таксита са... жени!
Така че ако сте мечтали да останете насаме с китайка - най  икономично и елегантно е все пак да се качите на такси в Пекин или в някое  друго  китайско градче.

А ако търсите приключения  може да посетите Индия. Там шофьорът е длъжен щом пред колата му се изпречи свещена крава - веднага да мине на заден ход и да изчезне, без повече да  притеснява светицата. Казват че да се повозят на заден ход в Делхи чужденците, жадни за нещо по-интересно в купешкия им живот, се редили на опашка при някой заднокаращ таксиметърджия и  били щастливи, че пътуват като рак...
.
Стигаме и до Бъдещето.
Пътуване в такси без шофьор в колата, според един официоз от Дубай, препечатано и в други медии, или по-точно т. н. "aвтoмaтичeн тpaнcпopт", се очаква да ce пoяви в Дyбaй след ...двe - три гoдини!
Cамо че ....Сиcтeмaтa РRТ,  предназначена за виcoкотехнологичният превоз, осъществяван c пoмoщтa нa мpeжa oт cпeциaлизиpaни пътeки, разрлаботвони още oт 1953 г., още не били готови...
Какво пък... Ще почакаме още 100 години. Колко му е...



Но най-модерното в "световните таксита" в последно време е бавното отмиране на "нормалните таксита" и замянвата им със системата наречена "Убър".
"Това е приложение, казва се в една реклама, - базирано на местоположението, което прави лесно наемането на личен шофьор по заявка. За пътниците "Убър" е удобна, евтина и безопасна услуга за таксита. Наема се частен шофьор, който да ви вземе и да ви отведе до Вашата дестинация с натискане на един бутон на телефонна апликация. Шофьорът често пристига да Ви вземе в рамките на няколко минути!".
За шофьорите Убър осигурява неспирна лента от клиенти, с които те добре се договарят за услугата, често пъти те им стават и постоянни пътници, правещи си  акаунт, като така се запознават с цените, възможната услуга и пр.
За да сте шофьор на Убър трябва да изчакате стигането на поне  21 години... и  това ще Ви направи моментално единствен господар на собствения труд! Дори и да сте само  студент. Купувате си сносна кола с четири врати, застраховка, шофьорска книжка и.... ставате един от десетки хилядите  убър - шофьори по света.
Иновативната система е една доста по-лична вариация на познатото ни такси и прави цялата услуга изключително удобна за всички.
Изглежда страхотно  добра система за всички, възприета е в над 250 града на 50 държави...
Но не е така.
В някои страни дори вече е забранена.
Заради "Нелоялна конкуренция"! Поради войнстващата опозиция, която обявяват лицензираните транспортни фирми...
Появяват се уговорени клиентки, които  завеждат съдебни производства защото били  "изнасилени" от съответните "Убер-шофьори"... И пр.
 
И накрая - най-голямата и истинска сензация!

Случайно получена информация от Фейсбук:
Заглавие: "Българинът Ангел Оджаков от Асеновград е най-добрият таксиметров шофьор на Чикаго за 2016-а година."
Текст: "Това е първото по рода си състезание, организирано от кметството на града.. В конкуренция с всички 12 000 лицензирани таксиметрови шофьори в Чикаго, сънародникът ни е спечелил, а наградата е доживотен лиценз за професията. Това означава, че българинът вече ще работи само за себе си."
Нашата молба - от "Транспортните страници" на в. "България Сега",  е да се свържем лично, или с познати на  този  чудесен наш сънародник от класа, за да информираме нашите читатели повече за тази важна и приятна вест...
 
 Клементе Ас,
"България Сега", Чикаго






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7