Изкуството да направиш труда си по-приятен!

Начална страница | Интересно | Българи в Транспорта | Изкуството да направиш труда си по-приятен!
image

Днешният човек, вторачен в своята кредитна история, банкова сметка, колата, къща и разните пеймънти, здравните застраховки, тройката на детето, заръките на жената, домашното куче и пр. и пр., няма време да надникне в душата си, да погледне отстрани живота си, да види, че е тръгнал по оня път, пo който животът му е изцяло впрегнат в съвременния демократичен ярем, модерни цивилизационни ценности и като че спасение няма.
Особено и ако професията му не е барман, футболист или репортер на местния вестник, а... да кажем трокдрайвър, скитащ се - с огромен камион като опашка - ден и нощ из Америка!

И като че му идва на ум идеята да поправи нещичко, но без да изгуби професията си - с нейния тежък, но вече срасъл се с душата му, като отрупан с плодовете на щедра реколта, разкошен клон.

Та ето, че моите размисли в тази посока, ме върнаха към един поостарял разговор с Тодор Паунов, който заедно с Чанита, току-що върнали се от Япония, след  радостно и щастливо гостуване на Тоши, "по японски", Тодор Паунов - младши, по български, студент тогава в легендарната японска академия за древни японски спортове и култура, където синът им се бореше с върволицата от хиляди японски йероглифи, спортното джудо и самурайската закалка, изследваше съвременна Япония, която е най-добрият пример в света как да съединим старото и новото в едно по-хубаво и щастливо съвремие, в което да се радваме повече на живота си...

Да, да, разбира се, моите събеседници са същите, които създадоха, заедно със Светлозар и Оксана Момчилови, настоящите Трок-страници, като солидна част от седмичното издание "България СЕГА" в Чикаго.

Беше някъде преди десетина години и в Чикаго имаше вече по десетина български училища, футболни отбора и медии /вестници, сайтове, радио, телевизии.../, не зная колко, но много български бизнеси и компании и не помня дали тогава или малко по-късно президентът Обама представи в едно свое обръщение към американския народ Чикаго като "Българският град на Америка"!

Япония пък по онова време, както сега, и винаги, блестеше с това, че бе база за сравнение, верен аршин, супер еталон на човешкия прогрес. Там човек вижда ясно докъде е стигнал в съвременния свят… Смесица от невероятно присъствие на красотата от миналото и изумително възприятие на съвремието, сила и сдържаност. Душата на японеца понякога е скрита под 30 пласта етикеция, но е жива и си е останала японска!
 
Разбира се и там имат своята търговска телевизия, потоци от фалшиви речи и полит-игри, партийни и корпоративни хватки, и те си имат своите майстори на заблуди, може би и измамници... Но имат и противоотрова…

Те могат с нещо абсолютно достъпно и простичко да променят камшиците на злостното съвремие с някое неочаквано и омайно преображение на лошото в добро.... И то елегантно, с една чертичка, с един щрих. И ако нашите близки /по местоживеене/ роми лекуват своя стрес и лошотия с огромна шумотевица и "Чае шукарие", далечният от нас японец го прави, например, по канона на един от най-големите празници, завещан от дедите му – "Денят на разцъфтелите вишни", като отива пред  красивото дърво, дълго го съзерцава, и си тръгва с усмихнато лице и разтуптяно от срещата сърце.
По време на чудесната беседа моите "японски събеседници" и колеги, ми разказаха и следното преинтересно събитие, което трудно би се случило на друго място, освен в Япония…
"От прозореца видяхме как трите внучки, заедно с баба си /в чието семейство гостуват - б.а./ вървяха през градината, навеждаха се и взимаха нещо от листенцата на цветята. Върнаха се с малки чашки в ръце, пълни с утринна роса. После и четирите „жени” седнаха в своето малко ателие и започнаха да размиват боите с набраната роса. Оцветяваха, веселите кукли, които правеха в домашната работилница. Никоя от тях, както и тези преди тях, също и наследниците им в занаята, не биха си и помислили дори, че понеже никой няма и да разбере, ако вместо събраната капка по капка роса, те просто завъртят крана на чешмата и се избавят от ставането по тъмно, и дългия поход по росната трева..."
А сега ние с Вас, драги читатели, ще отидем заедно в кабините на едни вече големи момчета, които...
Умеят! И го правят...
Магическото преобразяване на металната кутия, в която водачът на тежкотонажният танкер, който ти и моторът влачите по безкрайните американски дестинации. Мнозина, млади и стари японски шофьори, повече или по-малко, правят от своята кабина, по не един, а много начини, по-приятно място за своя тежък и отговорен труд.
Няма съмнение, че откровеният безпорядък, зъбатите замазани стени, изпотрошени предмети, мазни масички и ужасно шофьорско седалище, при тежък застоял въздух, ще направят още по-тежък и убийствен сакрално важният и отговорен труд на шофьорите - маратонци!
Затова и Ви показваме какъв уют и красота постигат някои японци, когато се захванат и направят своят труд и живота си по-щастлив, по-дълъг и благодатен, по-човешки...
Но как е възможно и как се прави това?
Вече повече от половин век японските шофьори на камиони украсяват своите работни места с пъстри гирлянди, с краски и светлини... Свидетели сме на истински „шедьоври на светлината“, реализирани със стотици, с хиляди светлинни тела.

Хронологично погледнато този феномен се заражда под името „Декотора“ през седемдесетте години на миналия век и е вдъхновен от един японски телевизионен сериал - "Torakku Yarо" ("Камионджията - Мъжага“). На практика това е нещо като индийските филми и турските сериали, но доста по-добро. В телевизионната поредица главните герои са двама шофьори на камиони, като във всяка серия се показват страхотни приключения, а снимачната площадка е буквално цяла Япония, мизансцените пък - нови и нови фантастично украсени камиони.
Неусетно Япония се покрила не само с красиви камиони, но и с най-удобните и приятни за шофиране кабини в света. А шикозният, красив и привлекателен живот и труд в екстравагантните камиони се капитализира в начин на живот за много шофьори. Регистрират се създаването на отделни екземпляри "супер-удобни" камиони и реализирането на продажби от 100 000 долара и повече... За камионче...
Създава се и асоциацията "Utamaro-Kai", обединяваща шофьори и фенове на „Декотора“, която скоро започва да съдейства за набиране на средства за различни благотворителни инициативи. И тази асоциация спаси и направи живота по-добър на хиляди японци, пострадали от унищожителното цунами през 2011 г. Някои от шофьорите - участници в благородното дело, както и, разбира се, оригиналната украса на камионите, се показва в илюстративния материал.

Едва ли по американските и европейски земи, където духовните изблици на японеца нямат подобаваща сила, това едва ли би се повторило... И все пак - направете крачка в "Изкуството да направиш труда си по-приятен"!


Клементе Ас
в. "България СЕГА", Чикаго






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7