Как огромните камиони попаднаха в нежните женски ръце?

Начална страница | Интересно | Българи в Транспорта | Как огромните камиони попаднаха в нежните женски ръце?
image
Анжелика Ларсон - най красивата жена на волана

В "доброто старо време", някъде към 2006-та, временно с бях поселил в райската, според мен, земя, наречена Аризона. Дойдох да помогна на Искра Велинова - една от редакторките на "Български хоризонт" - българският вестник във Финикс, който се издаваше по това щедро на "неограничени възможности" в САЩ време. С тази олимпийска и световна звезда в академичното гребане се познавахме от три олимпиади и поне още други 13 спортни фиести в България и по света. Тук беше и "Вас Бор", както се подписва талантливият мой приятел Васко под своите прекрасни репортажи за българската преса в Америка, включително и чикагската... Той е и удивителен майстор на волана на трите "Т". В своята богата професионална история с кормилото е бил перфектен водач на ТАНК в армията, ТИР, и едно луксозно ТАКСИ сега. /Не съм сигурен, че танкът се управлява с кормило, но това са подробности/. Важното беше, че и той, като и Искра, са ярко познати фигури по това, горещо като пещ и омайно като Виенската скала, чудно американско местенце, та благодарение на стеклите се обстоятелства се запознах с Антон Богориди.

Тони беше бесарабски българин, молдованин по някакви стари разбирания, говореше български - примесен с руски, беше дошъл с украински паспорт, но вече брониран и с американска зелена карта... Сравнително млад, но много "печен" водач на високотонажните камиони на солидна компания, която постоянно го пращаше от Източния бряг до Западния, от Атлантика до Тихия океан... през столицата на Аризонската пустиня - Финикс!

Да, Финикс ме събра с "гълтач на хиляди мили", който беше и поет на нежни стихове и рими!

От него, този ми сънародник, до неотдавна един от 17-те хиляди жители на Болград, неофициалната столица на бесарабските българи, разбрах, че за истинския рицар на волана, особено за трокдрайвъра, камионът не е просто метал, пластика, гуми, машинария и гориво... За него той е същество със своя душа - на силен мъж или душа на красива жена, той е като живо същество, което страда, или се радва, има своята младост или, като хората... уви - и остарява. 

Антон Богориди, когото, и чието име не забравям, ми разказваше, че... 

SCANIA и VOLVO, когато идват при теб в първия Ви съвместен работен ден, са като млади, здрави, пълни с живот и сили волейболистки! Обичаше волейбола. Винаги, щом може, гледа всичкия волейбол - от аматьорските турнири до световните американки, японки и българки, някои от които знаеше по име.
MAN и MAC са морски пехотинци - надеждни, когато са ти приятели и опасни, ако ги разгневиш с нещо... 
MERCEDES, без съмнение, напомпан с дисциплина немец, комуто даваш командата и той я изяжда до сетното парченце - заедно със запетайките и без да мигне пред въпросителните!
MAZ - като орач на нивата - черна, кална, грубо обут и облечен, свикнал с безпътицата и вечно замръзналата като в Якутия земя. Гледат го намръщено, но... не могат без него. Особено при екстремални обстоятелства и... с малко пари.
И пр., и пр.

Антон ми показваше на снимки своята любима в Болград и почти през сълзи /чакаше я в САЩ, но нея някъде я бавеха.../ ми говореше:

- По едно време у дома Светът за мен беше само моето ВОЛВО и СВИТОЛИНА. И двамата - любими, красиви, горди, умни, силни, дръзки, омагьосващи. Скъпи Творения, на които можеш да се довериш, с които можеш заедно да се трудиш и вървиш напред, и дните ти да са пълни с радост и щастие!

Беше чудна тази негова любов към моторния великан и нежната Свитолина.
Нежната Анжелика излиза от кабината на грамадния си камион...
Тогава жените и камионите не бяха много близки помежду си. По време на неговите курсове тя и той оставали дълго сами. Сега, в Америка било друго - той я чакаше и мечтаеше да бъдат и в кабината вече заедно.

...Днес, дванадесетина години след нашата среща с Тони Богориди в Аризона, ситуацията е доста променена. На камиони се качиха повече жени. Чух, че и двамата са вече заедно - някъде в Тексас.

Оказва се, и че жените не са никак по-назад в професията - нищо, че съвсем не е лека... Специалистите даже изтъкват - нежният пол е по-дисциплиниран, двойно е по-буден и по не заспива по безконечните пътища, по-ловко се справя с необходимата документация и контакти при всеки курс...

***
 
АНЖЕЛИКА ЛАРСОН

В транспортната рубрика на "България СЕГА", в броя от 6 септември, поместихме репортаж за първата "Мис" - шофьор на тежкотоварните камиони - шведката Анжелика Ларсон. "Най-красивата шофьорка на света". Тя е от онези обаятелни, умни, силни, ловки, с магнетична дързост и благотворна доза авантюризъм жени, които се чувстват прекрасно в своите пътешествия надлъж и нашир по Стария континент.
Взима своя лиценз за пилот на товарни камиони още не преминала 19 години. После за година-две се бронира със стоманен професионализъм. Тя е добрият образец и пример на здравото /бих казал "здравословното"/ развитие на едно хармонично и достойно общество, каквото е необходимо да създаваме днес...

Удивителното при нея е и това, че може да работи и на самосвал, и на екскаватор, и на снегорин, но истинската й любов са магистралните влекачи.

ОКСАНА БУТРАМЕНКО
Оксана, смелият руски "дальнебойщик" откри пътя на много руски жени към професията.Днешните шофьори от нежния пол не са боят и от такива камиони като MAN TGX 18.400 — с мощ от 400 к.с., височината му е като на двуетажна сграда, неговите резервоари побират 950 литра гориво, на кантара е 18 тона, а с полуприцепа - 40! И всичко това се подчинява на нежните дамски длани!
Често се говори за романтиката на такива преходи като от Ню Йорк до Сан Франциско, от Чикаго до Маями... по великолепни аутостради, удобни и грижливо подготвени за шофьорите места за отдих, красотите на американския пейзаж...
Но не така е в Русия, където също има вече много жени шофьори. Като Оксана Бутраменко от Могилево, която представяме в днешния брой на "България СЕГА"... Руската "дальнобойщица", по тамошния речник, се допира до съвсем малко от споменатата романтика. За нея са отредени в голямо количество - из Европа и Якутия, по Белите Сибирски полета, в тесните улици на европейските градове, през ужасни кални и при липсата на твърди пътища, камо ли на асфалт и бетон - много, много изпитания!
Тук калта често полепва по цялата конструкция на камиона, ледените пътища стават много опасни. Ако спре отоплението - замръзваш, защото на огромни разстояния няма нито една сграда или заслон, където да се приюти човек при авария... Дори як мъжага не издържа това, а какво остава - една хрупка жена?
Но Оксана е от онези руски жени, които днес може да се посочат за пример по отеснялата ни вече планета. Тя е съпруга на "далнебойщик", и двамата с него имат син и две дъщери, като цялата млада тройка е готова да тръгне по пътя на родителите си.
Взимайки своите документи за правоспособност, Оксана тръгнала да търси работа. Всички смятат, че "няма да й се отвори парашута". Отворил се. И зад плещите й вече е половин Русия и цялата Европа. Примерът й е заразителен. Със своя MAN TGX 18.400, който тя управлява уверено и леко като лека кола, Оксана отвори пътя към професията за много отлични шофьори - руски жени. От няколко години в Русия се строят и повече аутостради. Може би мъжете се учат на галантност?

БЛЕЙЗ УЙЛЯМС
Блейз Уйлямс - седемгодишна си харесва "големите камиони" и после става неразделна с тяхИ от далечна Австралия литват по света преинтересни истории за тамошните успехи на красиви шофьори. Австралия е континент - световен рекордьор по тежкотонажни "влакове" от камиони, с което също Ви запознахме преди време от нашите страници.
Не съм чул техен водач да е станало някое момиче, но и това, което е направила младата Блейз Уйлямс, не е малко.
Тя си харесала огромните магистрални влекачи още когато е на 7 години. А първата й работа е почистването на кабини. Босът на фирмата по едно време й предложил да вземе лиценз за управление, за да може сама да паркира и препаркира камионите на стопа. Но Блейз така добре изучила маневрите, че после й било страшно лесно и забавно да препуска и по неизброимите австралийски километри...
Облича се като Барби, поработва малко и като фотомодел, но главното за нея е нейният верен приятел - здрав, силен, чист и светъл камион.
Понякога някои смятат, че документите й за правоуправление са фалшиви. "Но когато тя сяда зад кормилото - разказва нейният фотограф, - пуска двигателя и стартира - трябва да видите лицата на невярващите мъже - недоумение, възхищение... и малко завист!“
Така огромните камиони се добраха и попаднаха в нежните женски ръце!

Клементе Ас
в. "България СЕГА",
Чикаго

Шофьорът - хубава жена за хубав камион!






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7