"Спасението е в движението", казва Станислав на чикагските трокери

Начална страница | Интересно | Българи в Транспорта | "Спасението е в движението", казва Станислав на чикагските трокери
image

"Моето здраве... в моя камион"

Познавам хора, които могат да правят само едно нещо. Да пасат овце. Да са адвокати. Да рисуват картини. Да месят хляб за народа. Да пишат... Кога по-добре, кога по-зле… Кога още по-зле, като мене в последно време...

Но тези дни поопознах и един човек, който прави много добре не едно, а цяла броеница неща! И то толкова  добре, че дори и да искам това писание за него не може да се получи прекалено зле...

Станислав Станимиров е от мощния тим на чикагските перничани.

Като природна даденост перничани са специални хора. Твърди като скала в своя труд и умение - "На полза Роду"! Една Цветана Божурина може да ни е като пример, европейската шампионка и олимпийска медалистка за България по волейбол, която неотдавна постегна пернишките редици със своята знаменита статия във в. "България СЕГА" - "Да живее Перник!"

...Познавах го бегло - първо по "спортна линия", второ - от културния хит на българската общност в Чикаго - "Магура" -  и то все от добрата страна на медала, а когато разбрах, че е и сред българските "Рицари на волана" в Америка - направо "паднах от коня" както се изразяват жокеите, описвайки някоя изненада!

Спортните момчета винаги се раждат два пъти. Станислав стартира спортния си живот на точното място в точното време - в тренировъчната футболна зала на "марковия" пернишки стадион "Миньор", под възвишението "Петлика", от който много важни футболни гости, даже и ЦСКА, са се прибирали плачейки от безсилна ярост срещу сполетялата ги загуба... Но спортната му съдба е "Таекуондо". Японски спорт със здрава пернишка закалка в случая.

Започва в Спортен клуб "Калоян", после "Спартак". Треньори - Трифон Трифонов и Ивайло Шапшалов, от които е почерпил основите на своята перфектна спортна педагогика. И младите му възпитаници в спортните школи на Чикаго, които е водил, и води, сега се наслаждават от динамиката на Станиславовите тренировки по спортните зали...  

После се качва и на "по-горен етаж" - в познатите със своята дисциплина столични клубове "Хан Аспарух" и "Тангра". А през 1996 г. днешният учител на младите е вече и млад държавен шампион по таекуондо!

По моему тук прави и една от най-верните си крачки в живота. Записва се и завършва нашата Национална Спортна Академия "Васил Левски" - тази всепризната българска школа за спортни специалисти и спортисти от наш, европейски и световен клас! Тук у него се формират и проникват дълбоко спасителните за човечеството олимпийски принципи за мир и духовно издигнат човешки живот, със здрав дух в здраво тяло!

В София Станислав ръководи школи в такива спортни огнища като "Дианабад", "Сухата река", "Левски"...

През 2003 година се приземява в Бостън, където учи английски език, как се диша американският въздух и пр... И едва след година стъпва в Чикаго.
Тук взима учителска правоспособност и... "Негово Величество CDL"!

На Вас ли да обяснявам в "THE TRUCKER'S PAGES" защо въздигам в царски сан този сакрален документ в САЩ?

Но преди да узная коя е неговата основна професия, която е и главната ни тема, аз бях впечатлен от друго. От идеята, от страстта, от умението, от успеха на този спортен човек, заедно със същите като него... основатели на новата и атрактивна духовна и културна институция на българите в Чикаго - Българският Център "Магура".

Работеха някак спонтанно, по свой стил и умение, и се получаваше нещо ново и много симпатично. Беше 2015 година, когато Станислав Станимиров, Надя Спасов, Валентина Лимов и неколцина още млади наши сънародници основаха в "Чикаго - Българският град в Америка", тази нова стряха за Български език, изобразително изкуство, театър, танци, музика... и спорт, разбира се...

Беше още тогава привилегия за тия дето ги знаехме да се съберем при тях и да научим нещо добро и ново от поканените умни глави като лектори, оратори и майстори по различни явления и науки. Радваха ни и самите домакини, които организираха /и организират/ дузини беседи, курсове и школи, като тази по рисуване, която се води от Кина Бъговска, български и американски педагог в изобразителното изкуство и известен с творчеството си художник.

...Питам Станислав как успяха и успяват да направят толкова много при тази си огромна обществена ангажираност - при толкова голяма заетост и в основните им професии...

- Всеки от нас работи за всички - казва той, - а когато трябва - всички работим за един... ние сме просто много сработен отбор, който "играе" за България извън страната, и затова трябва да я представяме най-добре, както и да помагаме на сънародниците ни с каквото можем...

И тук вече му зададох най-важния, големия, централен въпрос:
- Кога и как, къде и защо, спонтанно или обмислено се качи на камиона?

- Беше като че вчера, - съобщава ми Станислав, и продължава... – Беше като революция, която вдигнах в собствения си живот. Аз съм социална личност. Иска ми се постоянно да съм сред хора, да работим заедно. Дори трите спортни школи в България ми бяха малко, та бях и търговски представител на фирмата Крафт. Бях постоянно заобиколен от приятели, колеги, народ... А в кабината на трока съм сам. Далече от моята съпруга и двете ми прекрасни деца… Далече от близки и познати хора. Преди бях постоянно в движение и тренирах така редовно и често, както добре подредените хора спят или се хранят.  А сега изведнъж се почувствах обречен на обездвижване! Първите седмици бях ужасен, че е толкова трудно, и почти невъзможно, да поддържаш своята добра кондиция. Разбрах на собствения си гръб какво значи тази умопомрачителна умора - не от вложени физически усилия, а от мускулното бездействие, от липсата на живот у собствените ми крака... 

Но малко, или дори почти нищо за това, не знае човек, който не е пришпорвал камиона, например, от Чикаго до Сан Франциско или Маями. Едва тогава разбираш какво благодатно чудо е една разходка под дърветата в гората!

Естествено, не се предадох. Целият ми предишен живот се изправи като щит пред мене!

И стоварих аз в кабината до себе си спасителните уреди: спортни ластици за разтягане, гирички - от онези с регулиране на теглото... И те бяха в ръцете ми често, при възможност, когато не държаха кормилото.

Разбира се, имах и своята програма за подвижност - по време на товаренето и разтоварването на камиона, на трок-стоповете. Тук влизат елементарни разходки, разтягане и клякания, натоварване по всякакъв начин мускули и стави!

Най-големият проблем в нашата професия е умората на сетивата. Тя ти отнема не само силите, но и бистрия ум и рефлекси, очите ти се затварят, усещаш непреодолимо желание да легнеш, сънуваш даже, че... спиш. И това е не само от недоспиване, а и от общия срив, от поражения на обездвижването върху сърцето - недостига на кръв и кислород в човешките органи поради неговият нарушен и забавен пулс, от блокираните и повехнали артерии и вени...

И най-куриозното е, че много от нещастията по пътищата, които ни смразяват, когато се сблъскаме с тях, са породени само от пренебрежението към собствената ни физика, когато те могат да бъдат избегнати чрез простичкия навик веднъж-два пъти на ден да смениш за придвижване гумите на трока със своите подметки и да се разходиш с тях по най-близките спасителни пътечки около стопа, или когато си свободен в почивните си дни.

Всъщност аз бях щастлив, когато се качих на камиона, защото нямаше необходимост да се самоубеждавам, че спасението за нашето шофьорско братство се крие в победата над нашия жесток враг - обездвижването. Първо, не спирам да посещавам фитнес залите - там където ме изпрати работният маршрут. Второ, заниманията, които водя с моите възпитаници в школите по таекуондо са здраво свързани и с чудесен мой личен тренинг. И трето, ценя всяка минута, в която по време на дългите наши пътища мога да използвам за тренинг с простичките, но ефектни уреди, които винаги пътуват с мен.

- Уважавам безкрайно тази професия - продължава Станислав,- чувствам се свободен и господар на своето умение и характер. Доброто възнаграждение за нелекия, но много важен в икономиката и обществото труд, плаща всичко необходимо за мен и семейството ми. Паралелно имам и разполагам с време, сили, съмишленици, приятели и съратници за обществените ангажименти, с които живея. Те са моята треньорска и възпитателна дейност в спортната секция, както и в цялата широка и разностранна дейност на нашето, българско огнище - "Център Магура". И особено съм благодарен, че ми дава и най-добрите възможности да уча другите на спорт и сам да спортувам, да работя с моите сънародници в Чикаго и САЩ за просперитета на нашата общност и да живея щастливо в моя дом, с моето семейство... Моята работа се превърна във великолепна, даже велика, професия, която открива много възможности ако си разумен и енергичен човек

- От колко време кръстосваш Америка с твоето "Volvo"? - отново взимам думата аз.

- Четиринадесет години. А "Волвото" си е на американската фирма, която препраща своите товари, с моята помощ, от терминал на терминал, най-често по дестинацията Чикаго - Охайо. График - 6 нощи седмично...

- През Синсинати, където се играе един от най-великите световни тенис-турнири?

- През Синсинати. А в Охайо, точно до терминала има великолепен фитнес център, като че поставен лично за моите тренировки.

- Колко пъти посещаваш фитнес-залите седмично?

- Два или три пъти седмично.
 
- Наскоро пуснахме в рубриката "The Trucker's Pages" на в "България СЕГА" едно... малко конфузно, но много сериозно напомняне на професори от Вашингтонския университет, които след едно ново свое изследване пак предупреждават, че хората, чиято професия се съпътства с обездвижване, води до сериозно наднормено тегло и просто "дава виза" на злите супер-терористи - "инфаркт" и "инсулт" да ги посетят! Според изследването шофьорите на тежкотоварните камиони в САЩ са на печалното първо място в страната по наднормено тегло - актуалният рекорд е вече стряскащ - 39 процента от твоите колеги са в рисковата група! Свързана ли е тази лошотия и с храната, която консумирате по време на курсовете?
 
- Естествено е да е така. Не казвам, че храната, която ни е достъпна по дестинациите, която е и евтина и вкусна по трокстоповете и пр., е лоша, но аз винаги тръгвам от дома си с домашна супа и две огромни купи - едната с плодове, другата със зеленчуци. Разбира се, и с още нещо от домашното производство. Не се и допирам до разните вафли, сладки изкушения, пици, печени и пържени изобретения...

...Звучи като монашеско меню, но при неговата атлетична фигура - ръст 185 см. и деветдесетина кг. телесно тегло няма да го оплакваме, че гладува...

***

Станислав Станимиров. От Чикаго...
Но името му ме държи прикован към София. Улица Раковски. Сатиричният театър. Със своя драматург и автор на страхотни комедии - Станислав Стратиев. Велик писател за българската сцена и великолепен партньор на тенис-корта за мене.. Един от незабравимите, с които бях благословен да се срещна в нашия свят... Защото той е вече на Небето, или над Него - беше толкова възвишен в словото, в своя талант...

Звъннал му една късна вечер, след спектакъл на неговата пиеса "Римска баня" в "Сатирата...", Тодор Живков, който бил на представлението, случило се в дъждовно време и се помни с това, че таванът в залата... протекъл:

"А бе, Станко, к‘во става, бе? Може ли да оставиш твоите обожателки и народа под пороя?!", с характерния си хумор го смъмрил държавният глава.

"Виноват, другарю Живков - му отвърнал Станислав. - Тая седмица не бях се качвал по керемидите да ги проверявам...“

"Ха-ха-ха" - раздал се всепознатият по онова време ТЖ-смях - "Ами да дойда и аз да ги видим тия керемиди?"

„Мъдро, другарю Живков, вземете и стълбата на Министерския съвет, защото по закон на театъра стълба не ни се полага и си нямаме..."

В резултат на тоя среднощен диалог още следващата сутрин се появява не друг, а пожарната команда с всичките полагащи й се стълби и покривът на "Сатирата" грейва като слънце...

Така се е случва, че добре познавам и трети "Станислав", и още две прелестни "Станислави", та това име ми вдъхва голям респект с доверие и към непознатите ми негови носители. Като че всички с него са железни, но и "паметни", както сърбите наричат умните хора, широко скроени, красиви, в дамската версия, отворени и отговорни към обществото, винаги готови да направят и за него не по-малко от доброто, което успяват да сторят и за себе си...
 
И зададох си аз въпроса: "какво би ни казал Станислав Стратиев, ако беше трети в нашия диалог, за предстоящите битки със злото, провиснало над професията  "трокдрайвър" - като цялост, и специално - над най-близките ни в нея, нашите сънародници в Чикаго?

- "Абе, Чикаго, на кого и защо се оплаквате - би ни попитал той, - че Вашите трокдрайвъри нямат знанието и умението да се предпазват успешно от обездвижването - този бич за тази прекрасна професия, без която и Америка не би била това, което е сега, и американците не биха имали този стандарт, който имат сега...

Нямате ли точно Вие медия, която печати специално по 20 страници седмично - посветени на българите в американския транспорт?

Вие ли нямате институция като "Магурата", която е българската тръба, българската сцена и аудитория, където лектори, специалисти, корифеи по всички феномени на нашата цивилизация, изнасят своите беседи, препоръки, знания, наставления, обяснения и пр. по всяка важна и злободневна тема?!

Вие ли нямате отлично подготвен и прекрасно запознат с всеки детайл - и от личен свой опит даже - лектор по тревожещия Ви въпрос? 

Вие ли не можете да откриете  в "Магурата" една бойка и атрактивна "Академия" по генералните аспекти, които стоят пред Българските рицари на гигантските камиони, гълтачите на милиони мили по американските си маршрути. И да ги поканите на един "спасителен семестър" при Вас?

Тези "специални" наши сънародници заслужават, а даже и фатално се нуждаят от тази грижа!

"Моето здраве... в моя камион"!?
Или: "Спасението е в движението"!?

Като че стават за название на ЛЕКТОРИЯТА...
Която Магурата може да създаде за достойните наши чикагски шофьори.
Даже и за името на лектора се досещам: Станислав.
Какво повече?


Клементе Ас
в. "България СЕГА", Чикаго






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7