„Има ли хляб“ в метробусите?

Начална страница | Интересно | Българи в Транспорта | „Има ли хляб“ в метробусите?
image
Спирка на метробуса в Курутиба

Може и лесно да им е на Ню Йорк, Лондон, Москва, София, и пр., където  си имат вече по готово  метро, но има още много други градове, приютили  стотиците хиляди...  милионите си, даже, граждани, които се борят с всичките си сили за писта из запушените от автомобили свои улици и автостради и тровят въздуха с огромни облаци бензинови пари... На всичко отгоре и мечтаното метро се прави с много ровене из градските сокаци и още повече сухи пари, които също трябва отнякъде да се изкопаят.

По цял свят общественият транспорт става все по-остър и безпощаден проблем. И ето че  пак се раждат от онези идеи, които сътвориха транспортното чудо, появило се не кой знае колко отдавна в лика и подобието на днешните огромни камиони, троковете и техните рицари на волана, които оптимизираха  железопътната, водната и въздушна  транспортни системи и сториха  революцията станала необходимост за най-силната икономика в света - САЩ.

Сега става дума и за появилия се  алтернативен вариант, който обединява в едно автобусите  и метрото. И нарича се тази кръстоска  Bus Rapid Transit /BRT/ - Скоростен автобусен транспорт. Развива се вече в редица страни. Включително и в Турция.
Рождената дата на тази идея е 1980 година, рожденото място - главата на кмета в бразилския футболен рай - град Куритиба, столица на щата Парана с 2 милиона жители, където се играха и мачове от Световното футболно първенство през 2014-та в Бразилия - на "Арена Да Байшаде".
Това е наистина  невероятно красив и чист бразилски град, създаден от гениалния архитект, станал после и кмет на града, Жайми Лернер. Негово е революционното решение в обществения транспорт, по което се развиват и други  мегаполиси - Сантяго, Мексико, Сеул... Провокирано е от острата необходимост от по-добър обществен транспорт при пълното отсъствие на средства за прокопаването на тунели за градско метро и дори за поставянето на трамвайни релси...
И Жайми решил "да впише" големите автомобили  в градските транспортни проблеми. Той отредил специални полоси за свърх-големите машини и им осигурил преимущество при движението. Добавил и други идеи - специалните огромни стъклени цилиндри - спирки с удобни перони,  от които в метробуса  нахълтват през неизброимите врати  буквално за секунди всички чакащи пасажери...  
Така през  1982 г. по улиците на Куритиба дефилира  първата транспортна "хармоника" от три секции Torino Biarticulado. Била е поставена на шаси Volvo B58E, произвеждана после  до 1997 г. Гигантският автобус побирал 230 пасажери и неговият  десетлитров дизел си вършел работа с оскъдните за наше време  185 к.с.
Системата BRT продължава да се развива в Колумбия и Аржентина. Използват се подходящи автобуси от няколко производители -  болшинството специално разработени за BRT. Има и 23-метрови "акордеони", но повече са три-секционните гиганти.
Използваните  шасита са от три световни марки: Mercedes, Scania и Volvo. Двигателите са от най-съвременните, вкл. газови, хибридни и даже «спиртни» (специално в  Бразилия).
А "фигурите" издават няколко фирми: Busscar, Caio, Comil, Marcopolo, Mascarello и Neobus. Различават се обикновено по формата, броя и разположението на вратите. На дължина стигат до 28 метра, на тегло - до 43,5 тона, побират до 300 пасажери. Най-внушителен е Neobus Mega. Наведнъж той превозва толкова пасажери, колкото  70 свои братовчеди от леките категории... Бъдещето ще покаже дали наистина "има хляб" в тези симпатични "метробуси".
Клементе Ас
в. "България СЕГА", Чикаго






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7