С камиона в Андите – към Бога… или с дявола?

Начална страница | Интересно | Българи в Транспорта | С камиона в Андите – към Бога… или с дявола?
image

На кормилото в самотния среднощен камион, по един от пълните с изненади пътища в Южна Америка, седи Умберто Агилар, който добре знае всеки от 909-те километра между Ла Грита и столицата Каракас, но не знае дали ще докара товара, и себе дори, до края на маршрута.
Умберто Агилар закрепва товара преди да се отправи с него по опасните завои на професията си...

Години, години и години... едни красиви, но нещастни страни, попаднали на външен финансов диктат, в присвояване на природните им ресурси от мулти-международните корпорации, както и огромна вътрешна корупция - Южноамериканските републики, са твърде засегнати от бедност, безработица, дори глад и отчайваща мизерия. Това създава в обществото основа за висока престъпност. В транспортната сфера тя се изразява често в ограбването на транспортираните товари.

“Всеки път, когато тръгвам за новия курс и се прощавам с моето семейство, аз се моля Богу за Неговата помощ - да се върна у дома и да ги прегърна отново казва Умберто Агилар“, шофьор от Венецуела.

Според едно изследване всеки месец досега, през настоящата година, е бил фиксиран със средно стотина грабежа по пътищата на страната. Сред тях - на товарите от 40-50 камиона. Данните са на експерти на ОРС - агенция, която следи за безопасността на пътното движение.

Интересно е, че "Венецуелските грабежи" се различават от тези в развитите в техническо отношение страни. Те на са ориентирани към скъпа техника или "специални стоки", както изчезналият в Сибир огромен камион, натоварен с водка до козирката... Най-честно се спират и ограбват камионите, превозващи ориз, мляко, овощия, захар, консерви...

Тъй като във Венецуела е забранено носенето на оръжие, шофьорите често се изчакват и пътуват заедно в живописни кервани. Това спестява и от подкупите, които се плащат на пътните мародери за "свободно преминаване" през "техния район". Често известен и "авторитетен човек" от местната мафия се качва в камиона след като е получен определения подкуп за свободно преминаване и служи като "Сигурен пропуск" за пътуването през определения район.Тогава никой не смее да хвърля камъни, да препречва пътя с отсечени дървета или да поставя стоманени шипове, които ликвидират гумите.

Скъпите запасни части, дълги опашки пред бензиностанциите, също затрудняват водачите. Но те няма какво друго да направят. Ако изоставят своята работа ще трябва сами да ограбват някого и нещо...

Ла-Грита. Грабителите използват различни тактики. Понякога мотористи окръжават в движение камиона и шофьорът е длъжен да спре, защото иначе ще трябва да прегази някого. Друг път блокират пътя и когато камионът спре, те се покатерват, разрязват брезента и изхвърлят товара, например - плодове или пакети с храна. После бързо натоварват своите камионетки, колички, каручки и пр. и пускат шофьора с олекналия камион да си ходят.

Фронтът на тези малки войни се простира на огромна територия. Маршрутните пътища са по 2-3 хиляди километра.

Понякога се случва при нападението да присъства и пътен полицейски екип. Но какво могат да направят 2-3 въоръжени мъже срещу 50-60 гладни мъже, жени, деца - сънародници, които започват да гризат плодовете на своето "престъпление" още в камиона? Да ги арестуват? Невъзможно – по--сигурното е, че тълпата ще ги окове с носените от самите тях белезници. Да стрелят срещу гонените от глада семейства? Абсурд.

В търсене на своята прехрана... „Цял ден товарих камиона - разказва пред телевизионен екип един шофьор ... /като че не са никак за завист колегите от Южна Америка/. Те се хвърлиха на картофите, лука, доматите, морковите, като мравки и опустошиха камиона за 30 минути! Но вместо да ме обхване ярост, аз просто се разплаках.Те видяха това и когато бяха готови, се наредиха на опашка, минаха до мен и всички - млади и стари, ми целунаха ръка. Аз се наплаках там, и после - из целия път към дома, където ме чакаха моята жена и деца, за които все още можех да се грижа, благодарение на волана и камиона, като от Бога пратен чрез мене, на бедните...

Казват, че има шофьори, които "леко помагат" на някой пакет, чувал, контейнер или нещо друго увитичко - да изпадне покрай някое бедно селце... но разбира се, никой не си казва името и не се подписва под това.

"Хранитнелна атака"Венецуелските медии често посвещават перото си на тази съвременна трагикомедия при съжителството на бедни и богати в подножието на Великите Анди, планината дала дом и живот на стотици индиански племена през хилядолетията, изумяващи ни и днес със своя дух, знания и култура.

Индианците били поразени от алчността на "белия човек", който решил, че еди кой си къс земя, сътворен от Божествената промисъл - "е негов" - на бялата еднодневка, и че тя може да я "продава" на друга еднодневка... "Така ще дойде ден някой да продаде някому и Слънцето и въздуха!?"

... Дълго се бунтуват те, някога и сега, когато земята вече е продадена и препродадена....между "големите хора",  а те са с пръст в устата, или по-просто - гладни.

Храна за гладните - от два стопирани трока...Но и сега има под Андите, уникалното и неповторимо като хора и природа южноамериканско чудо, наследници на Робин Худ, които простичко дават хляб на гладните в една планета, където има и доста срам за несбъдващите се "приоритети" при човека - дете на природата, което измамно се усеща за неин господар... Библейски погледнато - ако си на волана на огромен трок в Андите - трябва да си или лице с лице към Бога или да си "мачо" в кохортата на дявола...Неутралитетът е добре познатото вече проклятие...

Клементе Ас
в."България СЕГА" , Чикаго






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7