Как да станем корави?

image

Може да сме много силни, но... дали сме достатъчно корави? Въобще какво точно имат предвид хората когато казват: „О-о, той ще се справи, този човек е много корав!“
Нека видим какво казва по този въпрос Калид Алън (автор на сайта „изкуството да си мъжествен“).
„Като малък бях не само хилав и слаб, но и много предразположен към болести (също като един наш бивш президент). Дълго време си мислех, че е по-добре да се примиря с тези мои качества, защото нищо не можеше да се направи по този въпрос. Докато един ден татко ме заведе на експедиция с цел да ме научи да греба с кану. По калните, горещи и неподдържани пътеки на „Баундари Уотерс“, в северните гори на Минесота аз изведнъж осъзнах, че мога да бъда корав, издръжлив и непретенциозен. Изпитвах необяснимо удоволетворение, че бях способен да нося тежката раница по стръмните наклони, концентрирайки волята си върху тънките ми като кибритени клечки крака, за да направя една стъпка, после още една и още, и още ... докато синьото на езерото не започна да проблясва между дърветата. Проблемът, с който се сблъсках, беше дали съм готов да преодолея незгодите и неудобствата на суровата природа и дали мога да се справя със студа, дъжда, жегата, комарите и най-важното – с моят вътрешен дискомфорт.“
Сега, когато все по-широко навлизат нови и силно интензивни тренировъчни програми и методики, някои базирани на военно обучение, други на брутални състезания, психичната „коравост“ е отново в центъра на вниманието. Златният стандарт за добър атлет е доколко той ще бъде издръжлив на болка и натоварване. Но нека да поговорим за преодоляването на старата и позабравена, простичка несгода, за което се иска да бъдеш психично корав. Дали наистина е достатъчно да имаш само здрави бицепси или все пак е нужно и още нещо?
Силен, обаче слаб
Калид Алън продължава да споделя:
„Винаги ще си спомням денят когато се появих в класа по общо-физическа подготовка и излязох навън, за да загрявам бос. Едно от останалите момчета, с масивни мускули ме гледаше като хипнотизиран. След кратко колебание ме попита не ме ли е страх да не стъпя на някое стъкло. Трябваше да му обясня, че вече няколко години си закалявам краката като ходя бос, за да не се чувствам безпомощен, ако в аварийна ситуация се окажа без обувки. За мен беше важно да знам, че мога да тичам без никаква разлика дали съм бос или обут, по асфалт или камъни, без да се страхувам, че стъпалата ми ще се наранят.“
Подобна ситуация може да се наблюдава много често – едри мъже, отрупани с мускули, веднага започват да се оплакват в мига, който си свалят обувките или пък да настояват непременно да носят ръкавици когато вдигат щанги.
Всички те са много силни и самоуверени когато са в малката си лимитираната зона на личен конфорт. За съжаление веднъж изкарани от нея неизбежно се превръщат в жалки мрънкачи.
Дефиниция за „коравост“
Мъжете много често бъркат коравостта с мускулите, подвеждайки се, че ако си физически силен това непремено означава, че си и корав. Всъщност тези две качества са коренно различни.
Ероан Ле Кор основателя на Mov Nat (https://www.movnat.com/), популярна фитнес система, твърди:
„Някои хора с внушителна мускулна сила може да не са достатъчно корави и да се откажат или да се предадат, ако обстоятелствата около тях станат силно предизвикателни. От друга страна, хора които нямат кой знае каква физика, могат да се окажат способни да преодолеят стресови и изключително трудни ситуации в живота.
Коравостта е способността хората да се справят добре независимо колко са трудни обстоятелствата около тях. Това може да означава добро представяне дори когато са болни или контузени, или дори когато тренират с обекти от естесвен произход, като камъни или дървета вместо с гири или с щанги – той продължава. – Коравостта е силата или по-скоро способноста да се преодоляват трудни условия.“
За да се постигне обаче всичко това са нужни едновременно физическа и психическа коравост. Само здрава психика няма да ни спаси от измръзване през зимна буря, ако нямаме тренирано тяло, което да издържи на предизвикателствата.
Коравостта като умение
Заблуда е, че хората са или не са, корави по рождение. Истината е, че коравостта, било психическа или физическа, трябва да се възпитава и тренира също като всяко друго умение. Съществуват някои ментални техники които позволяват да се възпита желязна воля, търпение, позитивност, способност да се стои фокусиран, без значение колко на зле са отишли нещата. Съществуват също така и различни тренировъчни методики, които помагат на тялото да издържа на дискомфорт и да се справя със среда, която нормално би могла да причини нараняване.
Психическата коравост
Основното на този вид коравост е как индивидът реагира на стрес. Дали той започва да се паникьосва и да губи контрол или запазва самообладание и преодолява изпречилата се трудност.
Рейчъл Касгров, собственик на Results Fitness е написала  материал-есе за психическата коравост. В него тя посочва:
„Световноизвестните атлети реагират на стреса по време на състезание като намаляват активността на мозъчната дейност, подобно на медитиране. Обикновенният човек реагира в подобна ситуация като повишава мозъчната си дейност, докато не стигне до паническо състояние.“
Подобен критерий се използва при оценката на качествата на членовете на елитните военни групи за бързо реагиране наречени „морски тюлени“, от които се очаква да останат спокойни дори и подложени на силен стрес и да не попадат в клопката на спонтанната реакция, както биха постъпили повечето от нетренираните хора. Изграждането на подходящ метод за действие, който да предотврати негативната реакция при силен стрес е единственият начин да не се губи контрол върху собственото тяло, като същевременно се извърши подходяща дейност в отговор на съответната критична ситуация. Ето това би се счело за истинска психическа коравост.
Разгледано под различен ъгъл всъщност това е човешката воля. Там където повечето хора са уморени и се отказват, а само малцина продължават. В спорта има специален жаргонен термин за това – „вторият вятър“, тогава когато атлетите преминават границата на умората и продължават въпреки болката. Типичен пример за такава ситуация е когато един футболен тим губи с голяма разлика и въпреки това съумява да победи.
Големият въпрос е: Как ние можем да  постигнем такава психическа устойчивост и коравост?
Малките неудобства
Един от най-добрите начини да се изгради психическа устойчивост е да се приемат без изключение ежедневните неудобства. Например, може да  започнем със взимане на студени душове.
В своята книга „Волята“, д-р Рой Бауммастер си спомня тренировачният режим на световноизвестният илюзионист Дейвид Блейн. Преди да стартира екстремалните си представления – някои от които включващи заравяне в лед за повече от 63 часа, окачване над реката Темза в прозрачна пластмасова клетка за повече от 44 дни и задържане на дъха си за повече от 17 мин. пред телевизионни камери на живо, Дейвид Блейн е започнал с леки тренировки за преодоляване на малки неудобства, с цел да подложи волята си на тест. Отначало това са били наистина дребни неща, като например подскачане и докосване на ниските клони на дърветата, под които е преминавал, употребата на храна, която не е била по вкуса му, ограничена употреба на автомобил, използване на стълби вместо асансьор и т.н. Всички тези на пръв поглед маловажни неща лека-полека са му дали възможност да свикне с неудобството и дискомфорта.
Позитивното мислене
Повечето от нас имат вътрешен монолог, който разказва личната ни история. Как звучи той зависи от нашето самомнение. Ако сме били например добри ученици, това е повод да се мислим за „умни“, но може би не особено „силни“ или „чаровни“. Трябва да си дадем сметка, че всички тези оценки са въпрос на избор. Всеки, който си е поставил за цел да получи добро образование и се труди здраво, в крайна сметка ще има успех в училище. Всеки, който тренира и се раздава докрай, ще има успехи в спорта. Дали ще се заемем с нашите планове и ще ги следваме до край, до голяма степен зависи от нашата вътрешна история разказана от нас. Така че първата стъпка е да бъдем позитивни в отношението си към себе си. Всъщност това е рецептата за успех на повечето от реализиралите и наложилите се хора и е стандартна тема във книги вече станали класика, като „Как да спечелим приятели?“ на Дейл Карнеги, „Мисли като богат“ на Наполеон Хил и „Седемте навика на хората с най-голям успех“ на Стефан Ковей.
Намиране на смисъл
Една от най-силните мотивации за практикуване на нещо, е осъзнаването защо правим това което вършим. Авторът Джак Йи, който специално пише за проблемите свързани с менталната коравост и има публикации в T-Nation и Mark’s Daily Apple си спомня за времето когато е прекарвал в известния гимнастически салон „Gold’s Jim” във Венеция, Калифорния където той е видял атлети познати от ученическите му години като Том Платц, Луи Фериньо и Арнолд Шварцнегер, но така също и много аматьори с обещаваща физика. Много от тях в крайна сметка не са задържали за дълго – при първата загуба на състезание, повечето са се отказали. Веднъж когато самочуствието е разклатено, съвсем малък неуспех е достатъчен за предизвикване на срив.
Спасението е в това редовно да си припомняме защо се занимаваме с това, с което се правим. Понякога наивни трикове вършат работа. Има млади състезатели, които когато се надбягват си представят, че спасяват приятелките си от похитители. Звучи глупаво, но това за някои работи като допълнителна мотивация за тренировка. Колкото и да сте изморени винаги може да се „изстиска“ още малко усилие. Друг трик е да се използва апликацията за умен телефон “Zombie Run”. Тя дава строго определена мисия – да се надбягат зомбита – ето още една друга възможна мотивация.
Обобщаване на практиката за постигане на психическа коравост
–    Позволете си, или по-точно си наложете, различни малки неудобства или дискомфорти в ежедневието си. Научете се да ги поощрявате.
–    Научете се да анализирате вътрешният си монолог вместо да го приемате безрезервно, такъв какъвто е. Вслушайте се в него внимателно и преценете дали това е вяра или позиция, която бихте искали да допуснете да се загнезди във вас.
–    Когато се чуствувате толкова изморени, че сте на границата да прекратите тренировката си, припомнете си защо тренирате. Поставете едно срещу друго  моментното неудобство и вашата дългосрочна мотивация и продължете напред.
Физическата коравост
В сравнение с психическата, за нея определено се говори по-малко, може би защото тя се губи между силата и кондицията. Истината обаче е, че да си физически корав е много по-различно от това да си силен, бърз или доминантен. Физическата коравост включва способноста да се поеме известно малтретиране, последвано от бързо възстановяване, адаптиране към различни трудни ситуации и толерантност към готовност за функциониране при различни сурови условия.
Методът на трениране на Ле Кор „MovNat”, емфазира на стойността на постигане на издръжливо тяло в среда, която не е много приятелска и гостоприемна за трениращия. Тренировките навън, при сурови атмосферни условия (или просто при неконтролируем климат) е есенцията на този метод на тренировка. Чрез него се развива способността на организма да се справя с трудности от сорта на известна липса на храна или сън, екстремални условия като студ, жега, дъжд, сняг или силна влажност, трудни терени (стръмнини, скали, кал и т.н.)
За повече подробности можете да посетите сайта на MovNaт(https://www.movnat.com/)
Дебелата кожа
Един много прост пример за физическа коравост е една метафора, която се е наложила в разговорната реч - „дебела кожа“. Понякога може да чуете израза: „Остави го, този издържа на бой, защото кожата му е много дебела!“ Мъжете, които тренират само във фитнес залите, много рядко имат мазоли другаде освен на основата на пръстите на ръцете си в резултат на честите захвати по лоста на щангата. Тези, които обаче работят с най-различни тежки обекти като дънери, камъни или други неща от природата, имат здрава и дебела кожа по целите си длани и пръсти. Същото се отнася и за краката. Дебелината на кожата има отношение към притъпяване на чуствителността на рецепторите в тези зони. Когато веднъж се привикне към разходките на бос крак, неприятната болка ще се превърне в усещане за масаж на ходилата.
Излагане на нашето тяло на околната среда е идеален начин да се изгради физическа коравост. Тренирайте по възможност боси с минимално облекло и екипировка. Правете къси, но експлозивни серии на нетолкова трудни терени, за да избегнете евентуални контузии, като постепенно увеличавайте продължителността и трудността. Много скоро ще започнете да правите разлика между дискомфорт и болка.
Здрави стави
Цялата картина на физческата коравост трябва да включва и подвижност, гъвкавост и издръжливост. Тежките тренировки подлагат нашето тяло на голям стрес, но той става още по-голям когато се прибавят и разстяганиятана мускулите и ставите до края на техният лимит. Гъвкавите стави могат да имат по-голям диапазон на движение, без да са подложени на прекомерен стрес, като по този начин се намалява умората и износването им. С две думи казано, трябва да се обърне особено внимание на динамичната част от набелязаната фитнес програма. Това ще доведе не само до намаляване на болката, но и ще ви позволи  изпълняването на по-продължителни серии упражнения.
В сайта „изкуството на мъжествеността“ (Art of Manliness) има публикуван материал за по-ефективно изграждане на динамика и мобилност при тренировките.
Промени на нивата на адреналина и хормоните
Този пример на физическата коравост  доста трудно може да бъде видян нагледно, защото той се отнася до вътрешната промяна на хормоналните нива и количеството на адреналина в организма, в резултат на систематично и интезивно натоварване. Всичко това може да се изрази в по-добро разпределяне на енергията, така че умората да идва по-бавно и възстановяването да става по-бързо.
Най-простият начин да се натренира такава коравост  е да се ограничи продължителността на почивката между упражненията, понякога дори и за сметка на качеството на изпълнението. Тук обаче трябва да се внимава да не се премине тънката разлика от стимулиране на адаптация и претрениране. Човешкото тяло се нуждае от време и ресурси, за да става все по-силно. Трябва да се храним добре и ефикасно като същевременно да имаме достатъчно количество сън. Такива навици ще позволят да се изградят запаси от ресурси, на които може да се разчита при липса на други.
От време на време е нужен малко по-силен  стрес, като периодично гладуване или по-малко сън по време на тренировъчният цикъл, който да научи тялото да се адаптира по-бързо и да борави по-ефикасно с използваната енергия. Генерално обаче не бива да се забравя, че по-големият физически капацитет настъпва тогава, когато сме добре нахранени и отпочинали.
Една друга техника, която може да се използва за постигане на по-голяма физическа коравост е дишането през носа. Тя изисква да ограничим дишането си и то да става само през носа,  дори и по време на много интензивни тренировки. В резултат на това организмът ще бъде принуден да започне да използва кислородът много по-ефикасно.
Толерантност към околната среда
Това е сравнителлно рядка форма на физическа коравост. По известна нейна разновидност е „височинната аклиматизация“, за постигане на която атлетите тренират на голяма надморска височина, като следващата стъпка е да слязат директно на морското равнище. Това обикновено се счита като добър начин за постигане на по-добри спортни резултати, но примерът за по-добро кислородно адаптиране е показателен и за добра физическа коравост при приспособяването към околната среда.
Друг пример е издръжливостта на студ. Тялото ни буквално ще увеличи собственият си потенциал да произвежда и отделя топлина, ако периодично ходим по-леко облечени и го изложим на студови шокови терапии. Дори и през зимата, напълно възможно е да се тренира по тениска и къси гащета. Подобна практика ще ни научи да правим разлика между „изкуственото“ усещане за студ и дълбоката чувствителност на нашата кожа предизвестяваща настъпването на силна хипотермия (изстудяване). Първият случай е просто сигнал, даващ информация за заобикалящата ни среда, докато вторият е индикатор за потенциална грозяща опастност. В допълнение на тренировките с леко облекло могат да се вземат и студени душове, което дава възможност да се повиши издръжливостта на различни температури и да се преодолее неприятното чувство на дискомфорт. Разбира се, и двете практики носят силно неудобство в началото, но след известно време ще станат все по-малко забележими.
Обобщение на тренирането за постигане на физическа коравост
-    Излагайте се периодично на по-тежки условия на околната среда, като не прекалявате с предпазните мерки. Постепенно увеличавайте продължителността.
-    Научете се да използвате динамика и гъвкавост във своята физическа дейниост.
-    Тренирайте с малки почивки между сериите, но гледайте да не прекалите.
-    Тренирайте навън при разнообразни климатични условия, като използвате колкото се може по-минималнаекипировка.
Заключение
Тук отново ще дадем думата на Калид Алън:
„Моят любим метод за постигане на физическа и ментална коравост е нещо, което аз наричам „сурова“ тренировка навън сред природата с възможно най-малко предпазни средства. Вдъхновен от системата MovNat на Ероан Ле Кор, като юноша използвах всеки повод да отида на палатка и да тренирам навън само по тениска, гащета и гуменки, катерейки се по скали и дървета и тичайки по малки и стръмни пътеки. Постоянно променящия се терен в крайна сметка доведе и до промени в моето тяло и психика, но това всъщност доведе и до промени в способноста ми да бъда по-търпелив и повече фокусуран. Когато не можех да се изкача на сравнително малка скала беше изнервящо, когато се опитвах да скоча на върха на малко възвишение и се свличах по пясъка надолу беше изнервящо, когато се опитвах и не успявах да използвам клон на дърво, за да се набера както го правех в гимнастическият салон, беше изнервящо.
Слабата, но постоянна болка идваща от получените драскотини, усещането за студ, въобще всичко навън сред природата изглеждаше по-тежко и по-трудно и ако така може да се каже – по-комплексно.
В резултат на всичко това обаче, аз се научих как да понасям по-добре състояния на физически и ментален стрес и как да се адаптирам по-добре към негостоприемна околна среда. Принципа е прост – или успяваш, или се проваляш. Когато си сам сред природата няма никакво значение, че можеш да вдигнеш в фитнес-салона тежка щанга, това въобще не може да промени факта, че камъка под краката ти се търкаля и че можеш да паднеш от него всеки момент и въобще няма никакво отношение към това, че имам волята и желанието да го вдигна и да го пренеса на върха на хълма който е пред мен.“
Това според мен е и дефиницията какво означава да си корав.
Успех!

Тодор Паунов,
асистент по медицина
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7