Малко райско късче в средата на нищото

Начална страница | Интересно | Българи в Транспорта | Малко райско късче в средата на нищото
image

Карането на камион в САЩ дава възможност да се посетят много интересни и уникални места. Точно такова е мястото наречено „Пустинният оазис на Наха“ (Najah’s Desert Oasis) намиращо се в пустинята Мохаве на Интерстейт 40, около което в радиус на 50 мили няма жива душа. Малко късче от рая в средата на нищото.
Хората, които спират тук, варират от уморени пътници, тръкъри идващи от или отиващи за Лос Анджелис, търсещи място за паркиране, до групи рокери или туристи пътуващи по известният исторически Път – 66.
През деня посетителите могат да се разхладят със студени напитки или да хапнат набързо нещичко на крак. За тези, които са с празни резервоари, винаги има гориво на разположение, но независимо по каква причина клиентът е спрял, той винаги ще бъде лично посрещнат от най-приветливата личност на земята – собственичката Наха.
След като дълги години е стопанисвала голям ресторант на западното крайбрежие, тя е решила да опита нов проект като създаде нещо специално близо до градчето Есекс в Калифорния, на място намиращо се точно на връзката на Интерстейт 40 с Път-66 в пустинята Мохаве.
В нейният магазин могат да се намерят най-различни сувенири, а в малкият и уютен ресторант сред скромното и некомерсиализирано меню се крият едни от най-вкусните сандвичи, които могат да се опитат в тази част на САЩ. Месото за тях се избира специално от собственичката, като сосът за нейният прословут „Див Бъргер“ се прави по нейна секретна рецепта. Сигурно този сандвич е доста вкусен, след като повечето от купувачите винаги си поръчват по два.
Много хора са минавали стотици пъти по този маршрут без да забележат това място. Едва сега, когато новите рестрикции върху работните часове на тръкърите направиха оскъдицата на местата където те могат да си починат от дългият път да се усети много силно, тази спирка сред пустинята започна да добива все по-голяма популярност сред тях.
Тук човек може да намери почти всичко от което има нужда – добронамерено настроени хора, качествени храна, напитки и тихо местенце където може да отдъхне необезпокояван.
Собственичката Наха има навика да поздравява редовните си посетители с личните им имена. Това е приятелско отношение, което не се среща много често в комерсиализираната Америка.
Наха прекарва повечето времето през деня пред магазина и ресторанта си, винаги заета с нещо, но никога не забравя да поздрави и да подари усмивка по-гореща от жаркото слънце.
Тя е истинско олицитворение на учтивостта и е готова да отдели нужното внимание на всеки, докато нейното семейство и персонал продължават да обслужват останалите клиенти.
Понякога относително по-високите цени на горивото и продоволствията могат да предизвикат известно смущение, но това което трябва да се вземе под внимание са изключително високите разходи, които се правят, за да се поддържа бизнес на такова отдалечено место. Ползваното електричество се получава чрез дизелови генератори и водата трябва да се изпомпва ежедневно от кладенец дълбок повече от 130 метра. Тук няма никакви градска структура и удобства. Продоволствията до такова отдалечено място се доставят само по цени на дребно. Така че, за да се прави такъв обслужващ бизнес, който е нужен на хората и все пак да се оцелее с известна печалба, са нужни малко по-високи цени. Увеличаващият се поток от клиенти говори, че въпреки всичко те смятат, че си струва да се спре на място като това.
Иронично е, че обикновено хората които се оплакват от високите цени, са точно тези, които с охота плащат по 13 долара за кока-кола и пуканки когато отидат на кино, или по 10-12 долара за бира по стадионите.
Обслужването което преоставя Наха е уникално и все по-рядко може да се намери подобно по съвременните пътища. Ако цената на горивото е от чак такова значение, по-добре е човек да не се мотае много по пътищата преминаващи в пустинята Мохаве с празни резервоари.
Наха дори е закупила влекач на старо, за да може да издърпа закъсалите в пясъците на безопасно място. Това е възможно най-гостоприемното обслужване, при възможно най-негостоприемните условия.
„Пустинният оазис на Наха“ си остава първият и последен избор за пътуващите през пустинята Мохаве. Редовните клиенти не могат да сдържат усмивките си още като видят в далечината изходът за път Goffs Road водещ към него.
Много от тях още не могат да си отговорят на въпроса защо въобще някой се опитва да прави бизнес на такова място, но това не им пречи винаги да спират и да се ползват от обслужването на чаровната Наха.
Успех!
Чанита и Тодор Паунови,
Чикаго

в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7