Песимизъм или оптимизъм?

image

В крайна сметка дали наистина щастието е въпрос на избор? Ако се замислите малко, сигурно бихте си дали сметка колко много хора са непоправими песимисти. Без да ни се е случило нещо кой знае колко драматично, някои от нас постоянно се оплакват от това, че нищо не е така както трябва да е: в работата не върви, в любовта не върви, в приятелството не върви и така нататък, и така нататък. 
Тръгне ли разговора в такава посока, задължително трябва да се намери някой, който да успокоява разочарованият от съдбата песимист с препоръки за това как нещата трябва да се виждат от различен ъгъл и как трябва да се направят някои решителни промени в живота.
Много често, обаче, каквото и решение да се предложи, какъвто и полезен съвет да се даде, хроничният песимист ще продължи с тъжните си тиради – някои хора просто наистина обичат да са нещастни. 

Но можем ли да бъдем щастливи когато поискаме? Всеки от нас е чувал девизи от сорта: „Щастието е въпрос на избор!“. Дали наистина е така, или просто всички сме си родени с невидими надписи „Песимист“ и „Оптимист“ на челата, като нищо повече не може да се направи по този въпрос?

Има една история „която е води началото си от действителен случай“. Тя звучи така:

Имало едно време двама братя, които от самото си раждане били крайни песимист и оптимист. Техните родители били много разтревожени от радикалното им държание, притеснени че оптимистът съвсем е загубил представа за реалността, а пък песимистът е осъден да бъде до края на живота си с черен облак над главата.
Те трябвало да предприемат нещо. На Коледа родителите решили да подарят такъв подарък на всяко дете, че той да сложи някакъв емоционален баланс в тяхното държание. Речено-сторено. Пръв трябвал да отвори подаръка си песимистът и от кутията изскочило едно малко и красиво кученце, с голяма червена панделка на врата. След дълга и мъчителна пауза той го потупал по главата без никакъв ентусиазъм и въздъхнал дълбоко натъжен от фактът, че макар и да изглежда забавно, малкото кученце изисква много грижи от сорта на разходки, хранене, къпане и какво ли не още.
При вида на красивото кученце оптимистът съвсем загубил търпение и започнал да подскача на място в очакване да види какво са му взели на него. За подарък той получил една малка кутия, която едва смогнал да отвори в бързината. Когато махнал капака оптимистът видял, че вътре в кутията кротко лежала една засъхнала кафява купчинка, излязла неотдавна от стомаха на неизвестен кон.
Момчето погледнало кутията, после родителите си, усмихнало се широко и започнало да крещи зарадвано:
„Ама вие сте ми купили пони! Къде ми е понито, къде ми е понито ...?“

Сега може би се питате какво искам да ви кажа с тази история. Ами това просто е тест. Можете да си направите извод от сорта, че ние просто сме си родени такива каквито сме си и перспективите, че нещо може да се направи по този въпрос са доста песимистични, или че може би в крайна сметка щастието наистина е въпрос на избор.

Изборът е ваш!

Бъдете щастливи!

Тодор Паунов
асистент по медицина
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7