Въвеждането на безпилотните автомобили и краят на личната свобода

Начална страница | Интересно | Българи в Транспорта | Въвеждането на безпилотните автомобили и краят на личната свобода
image

На 6-ти септември анонимно беше приет нов проектозакон, който силно ще „пришпори“ бъдещото развитие и внедряване на безпилотните автомобили в нашият живот. Първо адвокатите лека-полека и цялата общественост започват да разбират, че това може да доведе до значително набъркване на държавата и големите фирми (ако въобще има някаква разлика между двете) в живота на хората.
Така нареченият „селф-драйв“ акт се посочва като мащабно законодателно усилие за постигане на значително подобряване на безопасността и намаляване на нещастните случаи по пътищата. В един от анализите на този проект (The Hill reports) се твърди, че той:
„ще позволи на производителите на автомобили да пускат в употреба над 100,000 коли годишно, без те да отговарят на стандартните критерии за безопасност, отнасящи се за всички превозни средства. През първата година техният брой ще бъде ограничен да 25,000“.
Отделните щати все още ще продължават да извършват различни дейности като регистриране, застраховане, образоване на шофьорите, форсиране на законите и др. Върху производителите на безпилотните коли ще падне отговорността да предприемат мерки за защита на персоналната информация и личната свобода на гражданите, когато те ползват техните автомобили.
С напредването на този проект обаче, става повече от необходимо, сериозно да се замислим за последиците от внедряването на „неща“, които са свързани помежду си и които си разменят информация, от която зависи живота ни. Сензорите на тези автомобили непрестанно ще „изсмукват“ данни, които ще се складират в навигационните системи. Тази разнообразна и голяма по количество информация (времето, трафика, локацията, атмосферните условия, датата и т.н.) би могла потенциално да разкрие лични детайли от нашият живот на производителите, органите за спазване на реда или на евентуалните хакери.
Наскоро в „Обзървър“ се публикува интересен пример – „наблюдаването на увеличаване на курсовете на мениджърите пътуващи между две различни компании, може да бъде използвано да се предвиди и тяхното бъдещо сливане или закупуване“.
Така също има голяма опасност от постоянно наблюдение и анализиране на нашите ежедневни дейности и навици чрез обработка на данните събирани от автомобила.
„Разполагащите с „вътрешната“ информация събирана от Комисията по тарифите на такситата и лимузините в Ню Йорк, лесно биха могли да идентифицират отделните таксита – се посочва в „Обзървър“- като след това използвайки различни снимки, вече публикувани в социалните мрежи, лесно биха могли да се определят отделните курсове, които са били предприети от обществено-известни хора като политици, киноартисти или музиканти (дори и това какви бакшиши са давани).
В наскоро публикуван материал в „Световният икономически форум“, Дейвид Линдсей, член на изпълнителният борд на австралийската асоциация на частиците, е засегнал въпросът за отделните характеристики на различните марки автомобили и тяхната връзка с безопасността по пътищата:
„Няма общоприет дизайн за безпилотните автомобили – казва той, – те по-скоро са сбор от различни функционални системи като адаптивен круиз контрол, предупредителна система за смяна на платната, система за предотвратяване на сблъсък или за асистиране при паркиране – всички тези нововъведения, вече са включени в дизайна на колите продавани на текущият пазар.“
По-нататък Линдсей описва в статията си безпилотните коли на „Гугъл“, на „Мерцедес“, „Фолксваген“, „Тойота“ и Университета в Оксфорд. След това той дава интересен въображаем сценарий, при който е възможно да се показват персонализирани реклами, специално за човека който използва безпилотната кола, или тя да бъде програмирана да се движи по маршрути, които да минават покрай бизнеси съвпадащи с вкуса и историята на потребление на клиента.
„Една от последиците когато разнообразни сензори и датчици влязат в употреба и се свържат едни с други е, че изведнъж нашата дейност, извън виртуалният свят ще стане възможно да бъде проследявана със същата акуратност, с която се проследяват и нашите „онлайн“ действия – твърди Линдсей. – Например, безпилотните автомобили много често имат монтирани устройства за запис в случай на злополука (така наречените „черни кутии“). Този факт повдига следният много важен въпрос: Кой има право на достъп и притежание на тази информация?“
При тези обстоятелства изглежда не само че нашето право на свобода и защита на личното пространство ще бъде заплашено, но и че ще се създадат сериозни предпоставки да се отприщи вълна от реклама и вмешателство в нашият живот от страна на големите корпорации. По същият начин както това вече става с умните телефони и интернет, нашите предпочитания ще се вземат под внимание от автономните автомобили.
„Атлантик“ наскоро превъзходно илюстрира идващата ситуация с един въображаем потребителски коментар, за това как „умната“ кола може да повлияе на нашето поведение:
„Ето ни и нас. Колата вече ни взе. Ние искахме да пийнем по едно кафе - тя ни препоръча заведението на Пит. Направихме си труда да отворим картата и с изненада открихме, че за тази цел трябва да направим известно отклонение от маршрута, при положение че има и други кафенета в нашата посока. Стигаме до извода, че ресторанта на Пит е спонсорска локация, която е въведена в рекламния алгоритъм да изскача първа. Не много по-различно от начина, по който работи „Гугъл“.
Клиентите може наистина някога да са обядвали при Пит, но този автомобил никога не ги е предвижвал преди по този маршрут. Просто компютърът е „минал“ през тяхната потребителска история (имейли, ползване на кредитни карти, коментари в социалните мрежи и т.н.).
В крайна сметка се очертава бъдеще където колите ще взимат решения вместо нас, а не обратно. Всичко това може да ни се струва като епизод от научно-фантастичен филм, но сега е моментът да си зададем следния въпрос:
Колко от нашата самостоятелност и свобода искаме да пожертваме в името на безопасността и комфорта?
Линдсей отбелязва:
„Колкото повече хората свикнат други да взимат решения вместо тях, толкова повече намалява шансът те някога отново да бъдат свободомислещи.“
Може би наближава моментът когато хората ще си кажат – „Това вече е прекалено!“ - и ще започнат да се борят за личната си свобода.

Успех!

Чанита и Тодор Паунови,
Чикаго

в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7