Ние може да бъдем "изгонени от Земния Рай". Завинаги...

Начална страница | Интересно | Българи в Транспорта | Ние може да бъдем "изгонени от Земния Рай". Завинаги...
image

ГЛОБАЛНИ  КЛИМАТИЧНИ  ПРОМЕНИ – УРОЦИТЕ  НА  ГЕОЛОЖКОТО МИНАЛО  И  СЪВРЕМЕННИТЕ  РЕАЛНОСТИ


Драги Читатели,
Оцеляването на България в свят, все по-населен и с все по-остър недостиг на храни, вода и средства за осигуряване на нормално и достойно съществуване в сложното и съдбовно взаимоотношение човек-природа, съпричастно вълнува и нашите сънародници, където и да се намират.
Предлагаме ви поредната – трета  статия, (след тези за нефта) от въпросите, свързани с тематиката: „България: Природни дадености. Ресурси: реалност и бъдеще, проблематика”.
В настоящата статия, акад.Тодор Николов, учен със световна известност, един от най-авторитетните специалисти по глобалните климатични промени, споделя част от своите основни възгледи и анализ, базирани върху геоложката история на Земята. 
Статиите от тази важна поредица се подготвят основно от вещи български учени, специалисти и анализатори, с любезното съдействие на ръководителя на този проект г-н Стефан Бърдаров.
 
 „В нищо не вярваме толкова твърдо, колкото в онова, за което знаем най-малко“
Монтен

В дългия път на живота върху третата планета на Слънчевата система – Земята, околната среда – благодатната майка-природа, при всичките си странности,катаклизми, неизвестност, сурова ласка, но и хранилница и благословено място за живот, е била в съзнанието на зародилата се човешка общност единна, вечна и благосклонна.
Но съвременните хора, в битността си на едно обединяващо се човечество, обаче, добили огромна научна, енергийна и технологична мощ в овладяването на природните дадености и системи, започнаха все по-неохотно да съзнават, че далеч не всичко е подвластно на техните ум, ръце и воля и че могат да бъдат ’’изгонени от Рая’’. Завинаги …
Основните тревоги на човечеството за равновесието на природните системи днес се фокусират най-силно и актуално в проблемите за климатичните промени. Поради това познанията за дълготрайните закономерности в колебанията на климатичната система на нашата планета са вече от особено значение. Разчетеният геоложки летопис ни показва цикличните изменения на климатите в историята на Земята и то далеч преди появата на човека.
Климатичната система на Земята e много сложна и се характеризира с хаотична динамика. Тя се е формирала и е под непрекъснатото въздействие на няколко основни фактори: (1) вариации в слънчевата радиация, предизвикани от динамичните процеси на Слънцето; (2) изменения в орбиталните параметри на Земята при нейното движение около Слънцето; (3) смяна на интензитета на космическите лъчи, водещо до промени в атмосферно-облачната обвивка на Земята; (4) геофизични и геоложки (тектонски) процеси, които генерират вътрешния строеж на Земята, структурата и движението на литосферните плочи в горната й част, образуването на планинските системи, образуването и закриването на океани, и формирането на основните черти в геоморфоложкия, ландшафтен облик на планетата.
Геоисторически и в пълнота, факторите, могат да се групират в три групи: външни (астрономични и орбитални), вътрешни (земни – геофизични, геоложки и географски) и антропогенни (свързани с човешката дейност). Климатичните промени са настъпвали и настъпват при сложно съчетано влияние на тези разнообразни фактори, сред които орбиталните въздействия имат първостепенно значение.

И все пак, трябва да отбележим важността на факта – със сво­я­та по­ва Човекът -Но­то sapiens,  бе­ле­жи раж­да­не­то на един нов и все по-нарастващо действен фак­тор в раз­ви­ти­е­то на Зе­мя­та. Ин­дус­т­ри­а­л­на­та ре­во­лю­ция дейс­т­ви­тел­но из­тък­ва си­ла­та на то­зи нов фак­тор, съ­и­з­мрим в наше време по си­ла и вли­я­ние вър­ху окол­на­та сре­да с най-мощ­ни­те ге­о­лож­ки про­це­си.

Най-актуалният въпрос, обаче, свързан с глобалните климатични промени днес е тенденцията към глобално затопляне, която се наблюдава в последните години.

Каква всъщност е реалността?

Независимо от горещите дискусии около глобалното затопляне трябва да се отбележи, че основната причина за климатичната промяна е свързана с природни фактори, обусловени от орбитални въздействия върху климатичната система на Земята и количеството на слънчевото лъчение, идващо до Земята. Тази естествена тенденция обаче се ускорява от индустрията, транспорта, промишленото животновъдство, широкото изсичане на горите, замърсяването на околната среда и на атмосферата, и специално с увеличението на парникови газове. При всички случаи глобалното затопляне причинява екстремни климатични явления (Extreme Weather - floods, droughts and storms).
Глобалното затопляне, на което сега сме свидетели, е започнало преди около 11 хил. години - в началото на холоценската епоха (То не започва от 1750 г. с индустриалната революция, тя само го засилва!).  Преди 4,8 хил. години имаме значително затопляне, след това отново едно затопляне със средновековен климатичен оптимум. По това време Гренландия, чиито ледници сега се топят, е завоювана от викингите и  те я наричат с основание Зелената земя. След това затопляне имаме малък ледников век, след което започва отново затопляне… Циклите се редуват.
Но, изправени сме пред една реалност – през последните 100–120 години има обща тенденция на леко повишение на глобалните приземни температури на Земята. Това е продължение на тренда от началото на холоцена (от преди около 10-11хил. год.).Очевидно е, че към тази естествена тенденция се включва засилващото се влияние на човека, който по израза на Вл. Вернадски става първостепенен геоложки фактор.
Американският учен Ръдиман (Ruddiman,2003,2005) отбеляза, че има данни,които показват постепенно увеличение на концентрацията на СО2 от преди около 8000 год. След около 3000 години от този старт се установява и увеличение на газ-метана (CH4). 
Трябва да се подчертае, че тези парникови газове ускоряват тенденецията към глобално затопляне, но посочените по-горе причини, вкл. замърсяването на водите, в т.ч. и водите на Световния океан; масовата и интензива промяна на хабитатите на организмовия свят, също оказват в цялост въздействие върху климатичната система.
Но никога в дългата история на Земята климатичната система не е зависила само от един фактор и че глобалните промени в климатите винаги са имали цикличен характер. Например само през ХХв. са проявени няколко ясно изразени климатични цикли: затопляне през 1905–1945, застудяване през 1945–1977 и затопляне след 1977 г. до днес, с проява на силно засушаване през 90-те години на века.
Като научна концепция глобалното затопляне привлича цяла плеада учени, които провеждат задълбочени изследвания за очертаване на причините, последствията и тенденциите на климатичните промени. За съжаление други – привърженици на катастрофични явления и процеси, превърнаха идеята за глобалното затопляне в религия (а религията се основава на вяра, не на факти), анатемосвайки всеки, който се изкаже против глобалното затопляне или търси други причини, освен човешкото въздействие за глобалните климатични колебания.
Не е случайно, че в обръщението си по повод на Световния ден на мира, разпространено на Конференцията на ООН по климата в индонезийския остров Бали (3–14 декември 2007 г.) Папа Бенедикт ХVІ отбеляза, че всяка идея за противодействие на глобалното затопляне трябва да се основава на достоверни данни, а не на съмнителни тълкувания и идеологически предразсъдъци.
“Предупрежденията за непредсказуеми природни катастрофи – пише папат,а – предизвикани в резултат на изхвърлянето на вредни емисии, не са нищо повече от опит да се насаждат страхове. Някои са основателни и международната общност трябва да базира на тях политиката си в тази посока, вместо на догмите на природозащитниците”.
Тук е уместно да напомним една мисъл на папа Йоан Павел ІІ, цитирана от Карл Сейгън (2005): “Науката може да пречисти религията от грешки и суеверия, а религията може да пречисти науката от идолопоклонничество и лъжливи абсолюти. ”.
Не можем да не се съгласим с М. Крайтън (2004, с. 307), който казва, че идеята за глобалното затопляне не е просто една научна хипотеза или теория. Самата тя създава криза и е призив за дейст¬вие. “А една криза трябва да се изследва, проучванията– да се финансират, нужни са политически и бюрократични структури по целия свят”, а не преквалифицирани  „климатолози",  зае¬ти с управлението на въпросната криза”.
Толкова повече, че е установена важна особеност на климатичната система на Земята: даже незначителни промени на глобалния климат могат да доведат неочаквано до големи изменения в дадени региони и че тези изменения могат да бъдат със стойности, значително над средната глобална промяна. Това се наблюдава и в съвременната динамика на климатичните явления, които се проявяват с екстремни стойности в отделните региони на планетата (Дик Брадли - Bradley, 2008).
Същевременно не може да се игнорира факта, че учени от различни страни отбелязват като възможност предстоящ цикъл на намалена слънчева активност, която ще причини глобално захлаждане на климата на Земята. Кой от вероятните сценарии ще се осъществи в близките десетилетия и векове – глобалното затопляне, което е в необратим ход или глобално застудяване, което е вероятно като отглас на намалена слънчева активност, за сега е трудно да се предскаже.
Впрочем, благодарение на изследванията на палеоклиматите е установено, че в по-голяма част от историята на Земята глобалните температури са се променяли в интервала между 12о и 25о С, а  съвременната средна температура е около 14,80 С (Scotese, 2004). В много предшестващи периоди глобалните температури са били с 8о до 12о С по-високи, отколкото днешните стойности.
В крайна сметка: Климатът на Земята трябва да се разглежда като основа за коеволюцията (свързаното развитие) на природата и обществото, намерило синтез в теорията за устойчивото развитие. Когато се говори за стратегията на устойчивото развитие обикновено се има предвид двойката икономика–екология, но в повечето случаи не се познават основните принципи на екологията и закономерностите в развитието на екосистемите. В резултат на еволюцията човек е застанал на върха на хранителните пирамиди и оказва колосално въздействие върху равновесието на екосистемите. Да се надяваме, че ще се осъзнае ролята на човека като естествена част от биосферата, продукт на биологическата и социалната еволюция. Поради това е важно все по-настойчиво да се подчертава и отговорността на човека за природното равновесие и за баланса природа–общество.
Все повече се очертава необходимостта от преустройство на съвременната глобална картина към устойчиво развитие на основата на нови цивилизационни начала и нова философия. Това изисква развитие на нова ценностна система, която да постави човека в съответствие с новите условия на околната среда, в унисон с природните закони, с отпадането на представата, че Той е наместник на Бога. Това изисква и ново възпитание на всички – от децата до политиците.
Все пак, в края на 2015 г. (30.11 – 11.12) в Париж се проведе най-новата Световна конференция по изменението на климата с участие на 195 страни! Както съобщиха различни медии „тази конференция имаше за задача да заличи травмите от неуспеха в Копенхаген“ (2009). На 12-ти декември в Париж, участващите страни подписаха „ново глобално споразумение в областта на изменението на климата“ и план за действия, съгласно с които глобалното затопляне да се ограничи под 2°C (?!!). Звучи бравурно, но дали е реално, защото това е сравнимо с безсмисления (по израза на Джеймс Хансен) апел да се борим срещу слънчевите петна, да намалим вулканската активност с 30 % или  да  намалим честотата на земетресенията поне с 40 %.
Трябва да се има предвид, че основната причина за заплахите срещу природата са бедността и алчността, а те трудно ще бъдат изкоренени. Те формират много сложни, преплетени взаимоотношения между севера и юга, между изтока и запада, които често са като в джунгла, а както казва М. Борн (1981) от джунглата не може да възникне нова етика. За преодоляване на основните трудности, свързани със състоянието на природната среда са необходими съвременни познания както в хуманитарните, така и по природните науки.
Дали е постижим този идеал? Трудно е да се каже, но ако това не може да се постигне, то тогава лекото падане (или падение) на човека ще се превърне в неизбежно сгромолясване в небитието.
Затова трябва да се замислим върху това, което пише един читател на сп. “National Geographic”, че “от чисто екологична гледна точка Земята ще е по-добро място без нас”.
От всичко изказано дотук, читателите вероятно разбират определено трудността на решенията и позицията, поради това, че по проблема все още няма достатъчно яснота. Повечето учени, които се приемат като специалисти-климатолози постепенно се присъединиха към лагера на т.нар. затоплисти, при това някои застанаха в основата на „фундаменталната“ политика за покупко-продажба на т.нар. парникови газове. Малцина останаха в защита на основните принципи на климатологията и екологията.
Всички трябва да осъзнаем, че бъдещето на Земята, върху която е възникнал животът и върху която живеем, трябва дълбоко да ни вълнува, да е близка до нашето сърце и нашия разум, защото нейната съдба е и наша съдба. При това, нека подчертаем, че заплахите за човечеството и за живота върху нашата красива планета не са климатичните промени и глобалното затопляне, а моралният климат в съвременното общество.
Бих искал да завърша с мисълта на един от най-видните философи на 20-ти век Карл Попър: “Наше задължение е да сме оптимисти. Само такава позиция ще ни прави активни и ще ни помага да постигнем възможното“.



Тодор Николов
Доктор по геология и доктор на геолого-минералогическите науки, дългогодишен професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски", в Геологическия институт и Географския институт при БАН.
Почетен член на Френското, Сръбското и Българското геологическо дружество. Носител е на национални и чуждестранни ордени и медали. Кавалер на френския орден „Академични палми".






 
Стефан Бърдаров

за в. „България СЕГА“










Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7