Историята на Дядо Мраз или кой е Николас от Патара?

Начална страница | Интересно | Българи в Транспорта | Историята на Дядо Мраз или кой е Николас от Патара?
image

Ако карате професионален камион през Коледа и Нова Година може да имате странното чувство, че с Дядо Мраз сте колеги. Така де, той превозва товари до адреси и вие правите същото. Само дето на него не му слагат глоби. Тук ви предлагаме истинската история на вашия колега Дядо Коледа.
(Как фолклора, традицията, религиозната реформация и трима предприемчиви нюйоркчани са превърнали неизвестният светец от близкият изток във веселяка Дядо Мраз или както го наричат в западният свят – Санта Клаус.)
Морското пътешествие от Мала Азия до комините по покривите на Северна Америка е много дълго и доста време е отишло преди да бъде завършено. Въпреки всичко той вече е реалност и всички сме свидетели как той се използва всеки път в края на календарната година от митична фигура наречена Свети Николас или на галено Санта Клаус. На български известен като Дядо Мраз или Дядо Коледа.
Според оскъдната информация идваща от традиционните източници, Николас е роден в град Патара, в Ликия. Дори когато е бил съвсем млад той е живял праведен живот, хвърлен в затвора и измъчван заради вярата си по времето на Император Диоклесиан, освободен след това при много по толерантният Константин. Той е бил член на Великият събор от Никея и е починал на 6-ти декември (именният ден, на който всички почитаме името на този светец) през 343 г. Тези няколко изречения изчерпват фактите и от тук нататък идва историята на създаване на легендата.


Възходът на славата на Свети Никола започва с изграждането на първата църква в негова чест от Император Юстиниян в Константинопол. Култът бързо се разпространява и светецът става патрон на Москва. Името Никола или Николай започва да се носи с чест и достойнство от царе, а в някои случаи и от глави на комунистически правителства – всички сме чували за Никита Хрушчов (Никита е умалително от Николай).
На Запад, в далечното минало, почитатели на светеца от град Бари в Италия са организирали военна експедиция срещу град Мира, тогава държан от сарацините. След трудна победа те са успели да вземат костите на Свети Никола и да ги пренесат обратно в техният град.  Базилика е била построена където са били положени и от тогава до ден днешен се извършват ежегодни поклонения от страна на последователи от цял свят. Култът се е разпространил на север чак до Норвегия, където името на Свети Никола се е свързало с това на Олаф, като патрон-защитник. Той също е покровител на град Абърдийн. В Англия, където има широко изграден култ към Свети Георги (Сент Джордж) с изградени 204 църкви, всъщност в прослава на Свети Никола съществуват 446 църкви. В Германия, Франция, Белгия и Холандия още преди 1500-ната година са изброени повече от 3000 църкви посветени на светеца. Наред сред царете и папите, които носят неговото име се нарежда и един цар от Черна гора. Той е защитник на невестите, децата, моряците, пиратите и търговците.
От тук започват и многобройните легенди. Едни от тях разказват как Свети Никола е защитавал децата, други го представят като защитник на невестите и девствениците, понеже той спасява дъщерите на бедните хора от непристойност и грях. Смесването на всички тези елементи води до установяването на особена традиция в Европа и по специално в Холандия, на тайно раздаване на малки подаръци в денят на светеца (6-ти декември), като ядки, бонбони или играчки, скрити в чорапите или обувките на децата. Свети Никола се превръща във възрастен мъж с дълга брада, обикалящ на кон или с каруца, за да върши добри дела. Той все още е представен като църковен патриарх или светец.
Как обаче той се превръща в Санта Клаус (Дядо Коледа) и денят за раздаване на подаръци се премества от 6-ти на 25-ти декември?
Отговорът на този въпрос може да се намери в Европа и лежи на два фактора. Първият е тенденцията всички малки празници да гравитират около Коледа – важна дата в християнският календар, с корени в древните езически зимни празненства и римски сатурналии. Вторият фактор е протестантката църковна реформация стремяща се да заличи от паметта на хората вярата в първоначалните светци. Отначало тази атака е била сравнително успешна..., но не напълно, името на Свети Никола е излязло в нелегалност и по-късно е започнало да се появява неочаквано като Папа Ноел във Франция, Фадър Крисмъс в Англия или Кнехт Упрехт и Крис Крингъл в Германия.
В изграждането на съвременният образ на Санта Клаус изненадващо най-голям принос има Америка. Всъщност Дядо Мраз е нюйоркчанин. Смята се, че холандските заселници в Ню Амстердам (предишното име на Ню Йорк) са тези, които са ни дали този образ. Но тъй като, зад това твърдение стои само фактът че холандското изкривено произношение на името Sinta Nikolaas , звучащо като Sinterklaes, най-вероятно холандците нямат нищо общо. Не може да се отрече обаче, че именно тяхната традиция може да е вдъхновила Уашингтон Ирвинг в написването на „Историята на Никер-бокер“през 1809г. В тази книга има 25 споменавания на името Сент Николас и Санта Клаус. В книгата на Ирвинг, все още светецът е асоцииран с християнската църква и разнася подаръците с кон и каруца. След малко повече от десетилетие през 1821 г. се появява малка детска детска книжка наречена „Приятелят на децата“, съдържаща осем илюстрации показващи „Santeclaus“ на шейна теглена от един елен. Тези два атрибута, шейната и еленът, са чисто американски нововъведения и не могат да се открият в европейската традиция. Днес само две копия от тази детска книжка са се запазили, като едната е предоставена на обществено разположение. И шейната, и еленът, а може би и самият Санта Клаус са щели да бъдат бързо забравени, ако не е бил Клемент Мур – епископален духовник и син на нюйоркският бишоп. През 1822 г.  той пише поема за деца наречена „Посещение от Свети Никола“ или както е по-известна „Нощта преди Коледа“. Първоначално Мур много-много не се е гордеел с написаното, като е смятал, че то е под неговата репутация и не е претендирал за авторство, но това се е променило през 1837 г., когато поемата е публикувана в компилация от местна поезия. Мур със сигурност е чел Ирвинг, но в неговата поема той е включил нещо, което никой преди него не е правил. От Ирвинг и холандската традиция той е използвал името на Свети Никола, а от „Историята на Никер-бокер“е взел веселият образ на дебел холандки бюргер с бяла брада и червени дрехи, с кожен колан с голяма тока и с кожени ботуши. По някакъв странен начин старият и някак морален Свети Никола, в неговата поема се превръща в дебел и весел холандец. Той още заема от книжката излязла преди година „Приятелят на децата“ (която най-вероятно е закупил за неговите собствени подрастващи) идеята за шейната теглена от един елен, като увеличава цифрата на животните на свещеното число осем.
През тази същата година поемата на Мур е публикувана като малка брошура и популярността на Санта Клаус нараства дотолкова, че негови портрети са закачени на най-различни обществени места включително и в Американската военна академия „Уест Пойнт“. Тази картина по-специално, е нарисувана от професорът по изобразителни изкуства Робърт Уеир и изобразява дебелият и усмихнат Санта с вдигнат до носа си пръст, точно преди да излезе от комина, като разбира се преди това е напълнил чорапите на децата с подаръци.  Той носи червена шапка с бял пух по ръба и на гърба му има чувал с подаръци.
През следващите години подобен образ на Санта Клаус се появява по Коледа на малки, джобни, рекламни картички. Но чак през 1863 година този образ е придобил истинска национална популярност. Точно през тази година Томас Наст (един от големите художници карикатуристи на 19-ти век) е започнал да рисува Санта Клаус за „Харпър Уикли“ (най-популярният вестник по това време).
Малко след това Санта влиза в Белият Дом. През 1891 г. президентът Бенжамин Харисон казва пред журналист:
„Ние решихме да празнуваме Коледа по традиционен начин, аз смятам да се преоблека като Санта Клаус, за да зарадвам децата. Надявам се моят пример да бъде последван от много семейства и да донесе повече радост в този свят на заетост и работа.“
Ето така е започнало всичко. Легендата, която се е родила в град Мира в Мала Азия и е обиколила света през Константинопол, Русия, Холандия и Ню Йорк сега е във всяка къща и семейство. Това се казва пътешествие!
Чанита и Тодор Паунови
в. „България СЕГА“
(Материалът е написан по източници от интернет. Използвани са и цитати от есето на Дънкан Емрик което е на разположение на публичен домейн)






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7