МБУ vs. АБУЧ

image

Неприемането на МБУ като член на АБУЧ стана повод за гореща полемика в социалните мрежи

Мнение на Светлозар Момчилов – главен редактор на в. „България СЕГА“:
Темата, по която изразявам своето лично мнение не е приятна за мен, както и всеки друг случай, когато има някакъв конфликт в нашата общност, но ако удобно наблюдавам отстрани едва ли би било адекватно.
Етичният спор в момента е главно между три български училища в Чикаго, които след закупуването на нова сграда от Малко Българско Училище (МБУ) в района на Дес Плейнс (предградие на Чикаго) се оказаха в непосредствена близост едно до друго.  Освен това, новото здание ще бъде дом на училище, което се бе отцепило от едно от двете съседни български училища преди време и бе прието като филиал на МБУ.
Действията на МБУ не нарушават нито българските, нито американските закони, но за някои те противоречат на етични норми, което бе формалният повод, най-голямото училище в Чикаго да не бъде прието в състава на Асоциацията на Българските Училища в Чужбина (АБУЧ).
Първоначалните реакции във фейсбук от страна на представители на МБУ бяха остри и емоционални. Постепенно емоциите отстъпиха на разума и на търсенето на рационални решения на проблемите и то най-вече на два от тях: роенето на училищата (отцепване на учители и деца и създаване на нови училища) и районирането (практика прилагана в САЩ и България с цел избягване на пренасищането с училища в определени райони).
В този брой публикуваме мнения и на двете страни по тези въпроси и както сами можете да се убедите, те са доста различни. Потърсихме също коментар от Наталия Михалевска - директор на дирекция училища зад граница и училищна мрежа в МОН, на което тя отговори: „С удоволствие бих могла да отговоря на поставените от Вас въпроси, когато приключи годишния ми отпуск на 26 август“
Ще се въздържа от споделяне на моето мнение конкретно по двата въпроса, понеже не искам да вземам нечия страна и поради факта, че не познавам така добре „кухнята“ на тази дейност.      
Българските училища в Чикаго винаги са били приоритет на в. „България СЕГА“. С някои от тях сме работили по-близо през годините, но стремежът ни е бил да сме полезни за всички. В момента, когато е предприета сериозна атака срещу репутацията на учител, директор на училище и член на УС на АБУЧ, смятам, че е мой дълг, да кажа нещо в нейна защита. Не използвам името й по нейно желание (с цел минимизиране на негативността по време на тази „наказателна“ кампания срещу нея), но мога да потвърдя, че тя има голям принос за самоорганизирането и успешното развитие на българската общност в Чикаго, а също така за прогреса на своето училище и другите училища по света (чрез работата си в АБУЧ).
 Нейната репутация не може да бъде изтрита лесно, което емоционален родител се опита да направи собственоръчно във фейсбук! Макар, че МБУ не са били сред нашите най-близки партньори за времето на своето 10 годишно съществуване, познавам директора на училището и също мога да потвърдя нейния принос за развитието на нашата общност и успехите й като преподавател.
Знам, също така, че независимо от различията между тези две преподавателки (на бившето най-голямо и на настоящето най-голямо училище) те са работили и могат да работят успешно заедно. Убеден съм, че при наличието на пълноценен диалог между тях директно или чрез медиатор, те могат да решат всички проблеми.     
Купуването на училищна сграда от МБУ е безспорно един от най-големите успехи в историята на българската общност в Чикаго. Тези, които спомогнаха това да се случи – ръководството на МБУ, учители, родители, спонсори, доброволци заслужават голямо уважение.
Това безпрецедентно постижение може да даде началото и на други амбициозни проекти като собствен театър, музей и т.н., но за тази цел е необходимо повече хора да са включат, което е възможно чрез добра координация и толерантност между сънародниците ни в Чикаго.
Българските училища, според мен, могат да бъдат катализатора за още по-успешното развитие на общността ни. Това, което например е постигнато в украинската общност в Чикаго (2 музея, културни центрове, взаимноспогателна каса и т.н.) чрез техните църкви, може да бъде постигнато под шапката на българските училища в Чикаго, чиито потенциал става все по-голям.  Затова в. „България СЕГА“ ще толерира не спорове между тях, а взаимно уважение и сътрудничество, от което ще спечелят всички.
Няма проблем, който да не може да се разреши. За тази цел е нужно:
1. Точно описание на проблема
2. Намиране на най-подходящата формула за решение
При нужда, винаги сме готови да помогнем за решаването на какъвто и да е проблем между българските училища. Оптимист съм и по отношение на нормализирането на взаимотношенията между трите български училища в Дес Плейнс.
В. „България СЕГА“ ще продължи да подкрепя всички български училища (без изключение).
Пожелавам успех на Център „Малката България“, който ще стартира тази есен и се надявам, че Чикаго ще продължава да става все по-български!






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7