МБУ vs. АБУЧ

image

Неприемането на МБУ като член на АБУЧ стана повод за гореща полемика в социалните мрежи

Публикуваме мнение на Георги Петров – председател на Борда на Директорите на МБУ:
„Мненията, изразени по-долу са вследствие на наблюдения и ЛИЧЕН анализ на случващото се в българската общност в района на Чикаго в последните 17 години. Планирам да изпратя и копие от този анализ до МОН, където се надявам да предизвикам поне дискусия, която да адресира изброените от мен проблеми, както и да се работи върху план за бъдещето на училищата в чужбина и тяхното място сред развиващите се български общности зад граница.
Този мой опит за анализ е породен вследствие на изказването на г-жа Снежина Мечева: „Основен проблем за българските училища в чужбина – роенето.”
Изключително съм несъгласен с изразеното мнение и ще се опитам да ви обясня защо, както и да ви убедя в правотата си.
„Роенето“ е краен резултат, следствие на някакъв проблем или проблеми. Само по себе си не означава нищо и няма никаква стойност, ако не се анализират всички фактори, довели до „роене“ и то ЗАДЪЛЖИТЕЛНО във всеки един отделен случай. Няма универсална формула, но съществуват общи тенденции. Знам, че някои ще се почустват засегнати или обидени, за тях мога да кажа само едно – insult is not given, its taken. Така че ако някой се почуства обиден или засегнат – съжалявам!
По-долу на няколко места ще употребя думата бизнес. Това е така, защото всяко едно училище, което борави с и управлява парични средства, си е бизнес, без значение дали е за печалба (for profit) или с идеална цел (non-profit). И двете се подчиняват на едни и същи правила, само крайната им цел е различна. Също така е важно да се отбележи, че училищата в чужбина са ЧАСТНИ, т.е. самостоятелни и независими и като такива те трябва да се подчиняват на пазарните механизми в съответната държава.
Три са факторите, които обуславят този процес:
- социален/личен;
- икономически;
- академични.
В много от случаите, които аз съм наблюдавал, е обикновено комбинация от поне два.
Социален/личен:
Това е най-трудният фактор за анализ, понеже всеки човек е различен сам по себе си. И когато стане така, че двама или повече души са стигнали до момент, в който повече не могат да работят заедно, то е нормално да се разделят. За съжаление това е нещо, което може много трудно да се контролира и ако имаше някакъв начин това да се случи, съм сигурен, че една голяма част от философията и психологията нямаше да съществува.
Икономически (ръководене на бизнес, работа с родители, отчетност, конкуренция):
Това за мен е най-големият проблем от трите. Голяма част от училищата се ръководят единствено от директор, който обикновено има само педагогическо образование. Няма как един такъв човек да може да се справи с това да управлява едновременно бизнес и училище на високо ниво. Трябва да може да се разбират неща, като това да си конкурентно способен, да можеш да боравиш с документи, да можеш да си направиш бизнес план или разчет, да си пресметнеш какви са ти основните разходи, да прогнозираш какви ще са ти приходите и т.н. Това са наистина твърде много неща, справянето с които за някои е непосилна задача. След като МОН започна програмите за финансиране, това освен глътка въздух доведе със себе си и една голяма и понякога доста трудоемка система за отчитане. Въпреки че се направиха доста подобрения в последните години, все пак си отнема много време.
Липсата на разбиране на пазарните процеси и най-вече това, да си конкурентно способен и да работиш добре с родителите, са обикновено най-големите проблеми на училищата, които биват напускани. Родителите търсят качество, а не обучение на всяка цена. Ако ръководителят се отнася лошо с родителите, ако не ги разпитва за техните нужди, а си работи, както той си знае, няма как да остане в бизнеса за дълго време. Родителите искат да бъдат изслушвани и да имат право на избор, било то различни часове в различни дни, избор от извънкласни дейности, начини на плащане и т.н. В този аспект е много важно и да се правят входящи и изходящи интервюта, както на родители, така и на учители – защо идват и защо си тръгват. Сигурен съм, че много от вас не го правят и затова не знаят защо им се случва това, което им се случва. Едно такова интервю отнема по-малко време от писането на жалба до етичната комисия, например. Друго интересно нещо във връзка с комуникацията, което се забелязва, е как някои от директорите си позволяват буквално да хулят МОН и то на всеослушание и в социалните мрежи. Абсолютно недопустимо е за един ръководител да се държи по този начин – ако вземаш субсидия, но имаш някакви противоречия, реагирай културно, намери начин да бъдеш чут. Публичните хули със сигурност не са начинът.
Публичната отчетност е друго нещо, което мнозина не разбират. Повечето училища са регистрирани като дружества с идеална цел и те са ДЛЪЖНИ да дават отчети пред родителите си. За съжаление част от училищните ръководители виждат в училището една добра възможност за добър допълнителен доход. И когато учителите и/или родителите видят да се случва такова нещо, неминуемо е да си тръгнат.
Друг голям ефект от финансирането от МОН е, че се породиха сравнително добри условия за създаването на конкуренция. И това е изключително добро нещо. Конкуренцията повишава качеството. Това е факт! Разбира се някои от вас ще кажат – да, ама повишава разходите на правителството. Да, ама създава по-добро обучение, е моят отговор! Конкуренцията е нещо здравословно за всеки, който я има. Тези, които я нямат, трябва да бъдат готови, че във всеки един момент някой ще има по-добри идеи от тях и ще направи опит да ги осъществи. Няма такова нещо за „райониране“ и тем подобни – ако родителите виждат някъде по-добри условия за тях и за децата, те ще са готови да пътуват малко по-дълго. Имайте предвид, че те вече са отделили свободния си ден, за да заведат децата на училище (въпреки протестите на последните) и ако са направили това, то, повярвайте ми, това, да пътуват малко повече, изобщо не го и мислят, че е проблем за тях. Типичен пример са деца в нашето училище, които пътуват от центъра на Чикаго, за да дойдат при нас и в процеса минават не покрай едно, а покрай 5 (пет) други училища. И това е така, защото основно правило в бизнеса е, че клиентът купува винаги ПОЛЗИ (customers always buy benefits not features).
Друг голям неразбиран от мнозина проблем е, че поради някаква причина много ръководители си мислят, че някой им е длъжен за нещо. Няма такъв филм! Това нещо може да съществува само и единствено при липсата на каквито и да е финансови взаимоотношения. Щом има ситуация, в която някой плаща, за да получава или на някой се плаща, за да работи, те не са ви длъжни, напротив – вие на тях сте длъжни!
Академичен (остарели срещу нови методи на преподаване, неразбиране на естественото развитие на училищата в чужбина):
Това е частта, от която някои най-много ще се почустват засегнати. Наблюдават се две вълни на създаване на училища (поне в Америка) – първа вълна преди около 10-15 години и втора вълна от последните 5-6 години. Те си имат собствени уникални характеристики.
Първата вълна са преподаватели от „старата школа“. За съжаление техните методи на преподаване не са особено приложими в съвремието, в което живеем. Ще дам пример – преди 2 години преместиха един цял клас при нас, защото родителите бяха възмутени, че в другото училище им дават за домашна работа да пишат по 50 пъти една и съща дума. Извинявайте, ама това е просто несериозно! Не съм преподавател, но ако това се беше случило на моето дете, аз бих си тръгнал веднага. Тук се борим да запазим пламъчето на българското, а не да мъчим децата. И какво ще стане, когато това дете се яви на изпит за двуезичност, например – ще препише въпросите без грешка може би? Да не говорим за неразбирането на новите технологии и прилагането им в учебния процес. Обучението на децата в чужбина трябва да е съпоставимо с това, което те получават като условия в училището в съответната държава. Не може да ходи детето 5 дни в хубаво и уредено училище и на 6-ия ден да е затворено в дупка и да се очаква това да е качествен процес. Това, последното, се отнася и към по-горното за конкуренцията. Училищата в чужбина освен между себе си се съревновават и с местните. Деца и родители виждат разликите и ако те са нещо, което не могат да приемат, просто си тръгват, анблок.
Втората вълна е тази, която като цяло е по-привлекателна за младите родители. Не забравяйте, че повечето от родителите на децата, които сега ходят на училище в чужбина, са ходили на училище в края на 90-те и началото на 20ХХ. Това са учители, които боравят по-лесно с технологии и като цяло са по-близо, както до децата, така и до родителите. Нормално е и да са по-привлекателни. Това са и хора, които са готови да експериментират и да въвеждат по-интересни и съвременни методи на обучение.
Има и трета вълна в развитието на училищата в чужбина и това е нещо съвсем ново от последните не повече от 5 години – естествената им трансформация от училище към културен център. Това е процес, който е тясно свързан с развитието на българските общности в големите градове. Има все повече концерти, театри, фестивали, събирания и т.н. Нормално е училищата да заемат централна роля едновременно и като организатори и участници. Засилва се и сътрудничеството с подобни организации, както в други градове в съответната държава, така и с България. Тези, които подценяват този процес или просто решават, че не искат да участват в него са обречени. Родителите искат децата им да се изявяват, искат да са част от ставащото в обнощстта, а не само странични наблюдатели.
И накрая, след всичко казано по-горе, ето и моето обобщение – училищата с неадекватно управление ще продължат да се разделят, губят деца и отпадат без значение дали членуват в АБУЧ, или не. Ако не се следят и разбират гореизброените процеси , те просто ще станат жертва на естествения подбор, където по-добрият и по-можещият оцеляват за сметка на неразбиращия и неможещия да се адаптира. А как АБУЧ подхожда към по-горните проблеми, си е тема на един съвсем отделен разговор.
Ето някои от нещата, които аз смятам за възможни решения:
- Подобряване на управлението – или чрез привличане на хора (родители), които разбират от бизнес, или, например, курсове по бизнес за начинаещи за ръководителите на училища. Може би не е лоша идея това да се предложи и да бъде организирано от МОН. Едва ли ще е много скъпо и трудоемко да се организира онлайн курс, например.
- Подобряване на отношението с клиентите (customer service) – клиенти в случая са всички учители, родители, деца и служителите на МОН.
- Прилагане на нови технологии в обучението и по-добри условия в училищата. Всеки може да си купи прожектор и екран в комплект до $200, например.
- Трябва да се работи с МОН за създаване на начини за преквалифициране на учители. Има много такива, които са завършили в съответните държави, но не отговарят на условията на МОН. Трябва да се намери начин тези хора да могат да работят в българските училища.
- Запазване на конкуренцията – на мен лично много ми харесва идеята, която МОН прокара с програмата “Роден език и култура зад граница” и с постановление №90/2018. Това е добро – започваш и една година работиш, ако се докажеш, тогава имаш достъп до субсидии.
- Потърсете начини за обединение с друго училище – и в това няма нищо лошо, напротив. Основната тежест на всяко едно училище е администрацията. Тя е еднаква без значение дали имате 50, или 100 деца.
- Да се настоява пред МОН представителите на държавата по места (консули, посланици и т.н.) да изпълняват и ролята на медиатори при възникнал конфликт. Не да се пишат дописки и да се сочат пръсти, а наистина да се види какъв е проблемът, като се изслушат и двете страни и да се направи опит да се намерят допирни точки. Специално за САЩ мисля, че е време да има на щат в посолството във Вашингтон човек, който да се занимава само с училищата тук.
- Сътрудничество с други училища, даже и да ги чувствате като свои конкуренти. Това е много силен елемент, който се вижда от всички родители и от представителите на съответната общност.
- Създаване и работа по програми с български общини, училища, организации и институции. Има много възможности, които все още не се използват.“
Георги Петров






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7