ЧЕСТИТ ТРЕТИ МАРТ И ЧЕСТИТА БАБА МАРТА ОТ ДЕЦАТА НА МБУ „А. КОНСТАНТИНОВ”

Начална страница | Интересно | БГ училища | ЧЕСТИТ ТРЕТИ МАРТ И ЧЕСТИТА БАБА МАРТА ОТ ДЕЦАТА НА МБУ „А. КОНСТАНТИНОВ”
image

Помните ли вашия първи учебен ден? Аз отдавна съм го забравила. Но сигурно никога няма да забравя първия учебен ден на моето дете в МБУ „А. Константинов”, както и всички празници, на които те отделят специално внимание. Тази седмица отново успяха да ни развълнуват – с празнуването на 3-ти март и Баба Марта. Децата се усмихваха и със старание пееха песничките, рецитираха стихотворенията и изпълняваха народните танци. За родителите беше вълнуващо да имат рядката възможност да видят децата си по-скоро като българчета, отколкото като американчета. Какво по-хубаво от това да чуеш „Аз съм българче“ от децата, които растат далече от България, но от малки знаят за онази, другата страна, с високите сини планини, която винаги ги очаква да се завърнат, макар и само при баба за лятото.
Но нека ви разкажа за празника. Най-малките са и най-големите ентусиасти. Децата от детската градина изпяха весела песничка, а от предучилищната група, облечени в бяло и червено, заедно с учителката Гери Чинчинова ни разказаха историята за Пижо и Пенда, изпяха ни и песничка за Мики Маус. По-големите деца, облечени в пъстри носии, изиграха няколко хора и рецитираха стихотворения за националния ни празник 3-ти март. Всички с радост посрещнаха Баба Марта, която идва от България и си хапнаха от вкусната питка, която тя им беше донесла. След това деца и родители обединиха усилия, за да изплетат най-дългата мартеница в Северна Америка. Цветя, песни, мартенички, танци, стихотворения, усмивки – имаше всичко и то по много, както се полага на един хубав пролетен празник.
Всеки родител, който живее със семейството си в чужда страна, знае колко е трудно да посее българския  език и култура у децата си. Виждаме как за тях е по-лесно да говорят местния език и да уважават местните традиции. Борим се, за да ги накараме да говорят български поне вкъщи. Затова и за мен беше голяма радост, когато петгодишният ми син  пожела да научи българските букви и да ходи на българско училище. Голяма помощ в тази борба ми оказа Малко българско училище. Мислила ли съм някога, че малкото ми момченце, вече ученик в Подготвителен клас, ще ме попита някога: „Мамо, знаеш ли кой е Паисий Хилендарски? А знаеш ли, че Иван Вазов е писал книги за българите? Знаеш ли, че Кирил и Методий са написали буквите?” Никога не съм си представяла, че ще пише писмо на български на учителката в събота и неделя и ще го пази, за да й го даде следващата седмица.
Затова мога само да благодаря на училището, което толкова много помага да запазим българския  език и традициите ни у нашите деца. Затова, че организира тези хубави тържества по случай всеки по-важен празник и те са толкова вълнуващи и цветни, че ще останат за дълго време в съзнанието както на децата, така и на родителите. Благодарим ви, мили учителки и директорки, за старанието и усилията, които полагате, за да можем с чисто сърце да наречем нашите деца малки българчета!

Даниела  Георгиева - родител
Снимки: Ирина Панова
специално за в. „България СЕГА”     








Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7