Училище „Джон Атанасов” и АБУЧ: Мисията на филма, който пращаме на Световната среща на българите в Брюксел

Начална страница | Интересно | БГ училища | Училище „Джон Атанасов” и АБУЧ: Мисията на филма, който пращаме на Световната среща на българите в Брюксел

Българинът заминава в чужбина с намерението един ден  да се върне… Така е било от много години и това трябва да се оцени. Да се използва като потенциал, като набран опит, възможност за просперитет.
Има много доказателства в нашата история.
Сред тях са примерите, които ни е оставил Николай Алтънков в книгата си „Българите – американци”, издадени преди около 50 години на английски език.
Росен Димитров, председател на Държавната агенция на българите в чужбина  връчва награждава АБУЧ  в лицето на председателя й  Боян Кулов  Според него българите преди 19 век не са имали желание да имигрират в Америка. Те са били привързани към земята си и въпреки, че трудът им е бил тежък те са го предпочитали, защото са работели в родината си. След освобождението, когато стремежът за  собствена земя нараства, българинът тръгва да поработи в Америка, да събере пари, та като се върне да купи още земя и да я обработва.
В средата на 18 век нашият сънародник Христо Саръев, известен още като „Гълъб Войвода”, дошъл в Бостън, обикаля и Ню Йорк и Филаделфия за да търси сред тогавашната българска имиграция четници за освобождението на България. А години по-късно вестник „Народен глас” публикува статия за „… бащата на българската имиграция в Америка Илия Йовчев, дошъл в 1870 година
Част от участниците в тържеството;  на преден план в края в ляво - Снежина Йовева, съветник в кабинета на финансовия министър Симеон Дянков; в края в дясно Кони Димитрова - експерт в Държавната агенция за българите в чужбинаПрез 1933 г. българите в Америка са около 100 000 души, има 6 православни църкви и 5 евангелски мисии, 10 училища, 5 български вестника и 3 печатници, книжарница и над 200 български организации. Те се държат, обаче, изолирано от американското общество, били са капсулирани, не са учели старателно английски  език. Идвали са изключително само мъже, чиято цел е било да се спечелят бързо средства, с които да се върнат в България и да купят земя, да си помогнат при създаването на свой бизнес.
Според написаното от Николай Алтънков, това ги карало да бъдат изключително пестеливи, живеели по двадесетина души в едно помещение и дори често двама ползвали едно легло, защото работели в различни смени – дневна и нощна… Месечният наем за преживяване при такива условия бил 4 долара.
Но и заплащането на труда е мизерно. През 1907 година например, работодателите давали по 15 цента на час, та при 10-часов работен ден работниците взимали по долар и половина надница. Само в мините плащали по 3.25 долара на час и там се работело „само” по 8 часа на смяна.
Работещи в мините, по строежите на железопътни линии и пътища или в тежкото металургично производство, естествено, били само мъже. Почти нямало семейна имиграция. Споменава се случай в Пенсилвания, където в работническите бараки на българите живеели 30 мъже и само 3 жени.
Гостите и домакините на тържеството по случай пет годишнината на АБУЧ пред щанда с преписите на "История славянобългарска" ,  направени от ученици на българските училища зад границаВъпреки всичко това българите били „изключително  доволни”, защото можели да спестяват дори и от скромните си заплати.  Все пак на 7 април 1908 г. българските работници организират протест срещу икономическите условия в Чикаго, пред още тогавашния кмет от фамилията Дейли. Събрали се около 600 протестиращи… Известен е  „м-р Василев”, който лобира в най-българския американски град по онова време – Гранит Сити, за по-добри трудови условия за имигрантите.
Заместник председателят на Народното събрание Георги Пирински и Здравка Момчева, поетеса, писател и учител в ЛондонВ Гранит сити през 1909 година се изгражда и Българска православна църква „Свети Кирил и Методий”, а през 1921 г. в град Стилтън  отваря врати и българско училище  с 22 ученика. Всичко това показва, че българите от тези години  започват да се заселват в Америка, те са готови вече  и да станат граждани на страната.
И от това време започват първите тревоги за опазването на  българския език и българската идентичност… През 1933 г. вестник „Народен глас” пише, че когато българските деца пораснат те не могат да се разбират дори със своите родители, защото в англоезичната среда са забравили българския, а родителите им, които работят мълчаливо в мината или на конвейера във фабриката, не са научили английски…„…нужни са им ПРЕВОДЧИЦИ” – иронизира ситуацията журналистът.
А какво би било днес и утре, ако не полагаме и не положим още повече грижи, не отделим още по-голямо внимание на процесите на асимилация, които биха лишили България от вече не само милион или два българи, живеещи В САЩ  и по десетки други страни на планетата?
Това са „проблеми без милост”, които търсят своето - вече незабавно и разумно решение. Това е и причината да потърсим още една възможност да представим различните гледни точки и възможности за постигане на добър, оптимален резултат. Така  се роди идеята да подготвим документален филм, посветен на темата  „Завръщане”, с който Асоциацията на българските училища в чужбина и българско училище "Джон Атанасов” в  Чикаго ще участва на срещата в Брюксел от 6-ти до 8-ми ноември,  под патронажа на вицепрезидента  на България,  М. Попова. Убедени сме, че на тази Среща въпросът за бъдещето на България, свързано неразривно с огромна маса наши сънародници, получили образование и професионален опит в чужбина и представляващи жизнено важен потенциал за българската икономика и цялостен просперитет на нашата Прародина, ще  получи най-добри перспективи за решение.
Как да опазим обичта и стремежът им към българското, пътят им към завръщане в красивите и благодатни места на корените им,  където биха имали добър живот и добро поле за разгръщане на възможностите си?

Членовете на управителния съвет на АБУЧ от ляво на дясно д-р Боян Кулов председател; Петя Цанева, председател на Асоциация "Балкан" в Мадрид българка на годината 2012; д-р Ирина Владикова, зам. председател на АБУЧ, директор на българското училище във Виена;Снежина Мечева - говорител на АБУЧ, директор на ългарското училище към посолството в Лондон; Боянка Иванова - директор на българско училище "Джон Атанасов" в Чикаго; Ваня Велкова - секретар на АБУЧ; Таша Малешкова- директор на българското училище към посолството в Кувейт.


Филмът, който беше създаден е продължение дейността на училище „Джон Атанасов” и Асоциацията на българските училища в чужбина, на обществените организации в Чикаго и силната подкрепа, която получаваме в последно време от Българската държава и правителство. Хората, които ще видите и чуете от екрана са личности с много опит и познания по третираните въпроси. Техните доводи и съждения ще бъдат част от богатството от идеи и начинания, които очакваме от първата по рода си Среща на българите в чужбина в Брюксел.
През 1892 г. един български писател, Алеко Константинов, дойде на грандиозното за времето си Чикагско изложение и написа книгата „До Чикаго и назад”, която разтвори прозореца на българите към Америка. Днес повече от 300 000 българи живеят и работят в тази страна и, съчетавайки големите творчески сили, заложени в българския род, с най-високите технологични достижения на съвремието ни, създават, и могат да създадат, още по-голям просперитет на България, Америка и на човечеството. Нашият патрон на училището – Джон Атанасов е добър пример за това.
Други примери, като 33-те български училища в САЩ, българските църкви и други духовни и културни огнища,  обществени и творчески организации, които само в Чикаго са десетки, българските студенти, българите, които работят в американската промишленост и икономика, научни институти и просветно- културни институции, също са силни доказателства. Те показват и от кадрите на филма каква благодатна енергия ще се влее в България, ако успеем да постигнем желаното – да създадем интерес и условия за повече сътрудничество помежду ни – сънародниците от България и в другите страни.
Очакваме от Срещата в Брюксел оптимизиране интеграцията между българите в страната и чужбина. Това се отнася особено за децата – ученици, които трябва да съхранят своя българския език. Трябва да се работи много по сложния въпрос за завръщането на български специалисти в страната, които засега в САЩ имат по-голяма сигурност. Тези специалисти ще бъдат „златна мина” за България. Филмът ни показва, че не всички, разбира се, но достатъчно от интервюираните го имат като възможност пред себе си. Трябва и ние от тук и държавните институции от страната, да подпомогнем този процес. Ще бъде много неразумно да не се направи всичко възможно и се пропуснат такива възможности. Филмът, който ще представим на първата по рода си Среща на българите в чужбина, и чиито запис ще разпространим в България и в други страни, се старае да подпомогне този градивен процес.

Боянка Иванова, основател и директор на училище „Джон Атанасов”, Чикаго и член на Управителния Съвет на АБУЧ
За в.”България СЕГА”
www.Bulgariasega.com


Документалният филм за „Завръщането” или „/Без/ Право на избор” е реализиран през 2012 година, като в него влизат и някои кадри от предишни години и събития. Снимките са  правени в Чикаго и САЩ, в София и по други места в България, както и в Дания, където е извършен монтажът и друга лабораторна работа.
Създаден е по идея на Боянка Иванова, основател и директор на училище „Джон Атанасов” в Чикаго и член на Управителния съвет на Асоциацията на Българските Училища в Чужбина /АБУЧ/. Сценарист и режисьор на филма е журналистът от Чикаго Елена Цанева, в сътрудничество при снимачната работа, монтаж, музика и озвучаване и цялата лабораторна работа с младата кинематографистка Адриана Александрова, завършила  „Кино и Телевизионна режисура” в Университета на Ню Йорк, сега на специализация в Копенхаген. Снимачната дейност е поверена на телевизионния оператор от България Светломир Генов.
Училище „Джон Атанасов” и АБУЧ иницират създаването на този филм с идеята да представят чрез него различни виждания и идеи на българи от различните по света диаспори, пред организираната на 7 и 8 ноември в Брюксел Световна среща на българите по свето от Президентството на Република България. Създателите на филма вярват, че с популяризирането на придобития опит и познания у героите на филма,  ще бъдат подпомогнати бъдещите стъпки към по-добро сътрудничество между България и Българските диаспори по света.
Очаквайте в следващия брой на в. „България Сега” интервю със сценариста и режисьора Елена Цанева.






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7