Историческа среща на ДАБЧ в училище „Джон Атанасов” - Чикаго

Начална страница | Интересно | БГ училища | Историческа среща на ДАБЧ в училище „Джон Атанасов” - Чикаго

Посещение на председателя на ДАБЧ - Росен Иванов

От известно време българската диаспора в Чикаго привлича вниманието на онези държавни институции, които подготвят нов Закон за българите в чужбина.  Президентството даже е насрочило среща в Брюксел между държавници и българи, живеещи извън страната. Причината е ясна – в тази най-могъща общност на българите по света може да се огледат и обсъдят пътищата,  по които се развиват и утвръждават  диаспорите на различните народи по планетата. Чикаго би трябвало да стане българският модел за консолидиране и просперитет на българските общности в чужбина.
И ето, че дошлите специални гости от България посетиха една от най-важните цели в тяхната програма за опознаване на „чикагските тайни” за българското развитие  зад граница: Българското училище „Джон Атанасов”
Моят първи въпрос към директора  на  училището Боянка Иванова е как оценява посещението на гостите от  България?
- Посещението на председателя на Държавната агенция за българите в чужбина Росен Иванов в   училище „Джон Атанасов” - Чикаго беше, или по-точно – стана събитие.  В десетгодишната наша училищна история, и в още по- ранните ни години, откакто сме в Америка, тук не беше идвал председател на Агенцията, независимо, че ние сме първата по брой и по изградени структури българска диаспора. Така че случаят може да се нарече и „исторически”.

- Как премина тази важна и за двете страни среща?
- Г-н Росен Иванов и главният експерт на ДАБЧ Иванка Славчева, която бе при нас и миналата година, разгледаха училищната база и оборудване, които наемаме от  американския колеж  Октън, срещнаха се с децата, учителите, с някои родители и с борда на директорите на училището.  Те изказаха своето възхищение от модерното оборудване и съвременните условия за обучение.
Много атрактивна и пълна с емоции беше онази част от програмата, когато г-н Росен Иванов награди наша ученичка, участничка в  ежегодния  литературен конкурс „Стефан Гечев” на Държавната агенция за българите в чужбина. Зорница Георгиева от четвърти клас, е отличена за нейното „Писмо до България”. Председателят на ДАБЧ изтъкна ролята на този и другите детски конкурси на Агенцията за стимулиране и развитие на детските таланти, от една страна, и от друга – приносът им да запазят българското самосъзнание, култура и традиции у младото поколение. 
Оценката и на главния експерт Иванка Славчева е, че училище „Джон Атанасов”, чрез многото свои участници в твърде популярните вече конкурси на ДАБЧ в областта на литературата, изобразителното изкуство и народното пеене, се явява добър партньор на Агенцията.
От своя страна бордът на директорите на училище „Джон Атанасов” награди  Държавната агенция за българите в чужбина в лицето на господин Росен Иванов  с Почетна грамота и статуетка в знак на признание за десетгодишното сътрудничество и подкрепа, която ни оказва за запазване изконните български ценности  у българските деца зад граница.
В отговор на тази награда господин Росен Иванов заяви, че съхраняването на българското самосъзнание  у младото поколение в чужбина е водещ приоритет на държавната политика и в тази насока обучението на българите в роден език няма алтернатива, тъй като без него българската общност бързо се асимилира.

- Какви теми разглеждахте на срещата  в БПЦ  „Света София”?
- На тази среща на гостите от ДАБЧ и генералното консулство на Република България в Чикаго, начело с  г-н Симеон Стоилов  и Веселина Цветкова,  деветте чикагски училища, бяха представени от директори и преподаватели. Повдигнаха се въпроси за необходимостта от адаптирани учебни програми, улесняващи обучението по български език в чужди страни, методични помагала  и други образователни продукти.  Заяви се  необходимостта от въвеждане на дистанционно обучение, което ще разшири обхвата на учащите се, както и създаването на библиотеки към  училищата  и др.
На срещата г-н Росен Иванов изтъкна ролята на ДАБЧ за подпомагане на  просветното дело. Той заяви и необходимостта от търсене на нови  подходи за повишаване  мотивацията и ефективността  на обучението в училищата. Тази просветна дейност около  езиковите права и   образователните потребности  на българските деца ще бъде подпомагана от ДАБЧ  с литература, с печатни издания и информация на електронни носители, книги, филми, учебници и помощни материали за учебния процес. Срещата бе изпълнена с положителна нагласа за продължение на ползотворното сътрудничество между агенцията и българското учителство зад граница.
 Генералният  консул на Република България от свое име  изрази готовността  да оказва всякакво  съдействие по всяко време  и на всички училища при изпълнението на техните задачи. Според него духовното и културно развитие  на българите зад граница създава международен авторитет и има своята роля за външнополитическия облик на България и българите като народност. С идването на г-н Симеон Стоилов в Чикаго се промени формулировката на отбелязване сътрудничеството ни с държавните служители. Сега те не „присъстват” на срещи с нас, сега той обсъжда, планува, решава смело и работи заедно с нас … На въпроси, като –„може ли да организираме  български парад в центъра на Чикаго”, той отговоря -„ не може, а ще има”.

- Училище „ Джон Атанасов” предостави и зала, където беше представен алманахът, отпечатан от Държавната агенция  за българите в чужбина с литературни и художествени творби на автори, живеещи из много страни по света…
- В следобедните часове на деня, в присъствието на представителите на ДАБЧ, членовете на двете творчески организации – „Съюза на българските писатели в Чикаго и по света”  и „Сдружението Български художници зад граница” и гости, беше представен споменатия алманах. Ние,  като училище и като съучредители на АБУЧ – Асоциацията на българските училища в чужбина , се явяваме и като участници, съавтори, в прекрасно отпечатаната от ДАБЧ  книга с произведения на автори и художници от българските общности в чужбина.  Ярък представител на българското учителство зад граница в алманаха е Здравка Момчева – преподавател в българското училище към посолството във Великобритания и учител в английската образователна система, носител на много международни награди за поезия и проза на английски и български език, една истинска българка, пропита от любов и преклонение  към всичко родно, за която „достойнството на един народ е в съхранената духовност, която безмилостното време не може да заличи” и  според  която днес ”наричаме себе си българи не поради общност, а поради единосъщие”.

Боянка Иванова, която беше поела като свое задължение да представи творчеството на Здравка Момчева , като съавтор в  литературно-художествения алманах, прочете „Азбучни истини”. Здравка Момчева е  посветила своя акростих на българската азбука в проза на  своите ученици , възмутени  от хулите срещу българското. Момчева завършва своите „Азбучни истини” така:

Щ е
ви дам три изстрадани съвета:
Ъ гловатото
неразбиране на околните се изглажда с постоянство. Бъдете устремени като българските реки и всички камъни по пътя ви ще се търкалят във вашата посока.
Ю мрукът
се разтваря в ласка при здрависване. Подавайте ръка на всеки, готов да поеме в дланта си малко гореща българщина.
Я бълката
не винаги е символ на изкушението. Ако е откъсната от българската ви духовна градина, тя може да нахрани много гладни в света!


Вечно ваша учителка,
Здравка Владова-Момчева

А ето и късче  от нейната поезия:

Български език


Животът се заражда във езика.
В накипналите джибри от слова.
Валеж от звуци, бриз във трепетлика.
Дихание в божествена мълва.
А  българските дарове глаголят –
изсечени във камък богове.
И тътнат в смолни, хорови подмоли,
в хармония от древни гласове.
Те пеят и възраждат времената,
в невидимата памет на кръвта,
по жилавата вяра в писмената,
на нашите предтечи гордостта.
Звънтеж от злато в думи-огърлици,
и в пукота на гаснещи листа,
и в слънчевите писъци на птици,
и в дивата тъга на песента.
В самотни страници – човешки дири –
овъглени в забрава грехове;
проблясват думи – сребърни секири – 
насекли  болка в тъмни редове.
Език рожден избликва в тези листи –
евангелски изконен и суров –
повтарян от светци и антихристи,
изплакан във омраза и любов.
Със словото му тежко и дълбоко
наричаме живота и смъртта.
Едно благословение жестоко
в самотния ни път към мъдростта.

Звънтеж от злато в думи-огърлици,
и в пукота на гаснещи листа,
и в слънчевите писъци на птици,
и в дивата тъга на песента.
В самотни страници – човешки дири –
овъглени в забрава грехове;
проблясват думи – сребърни секири – 
насекли  болка в тъмни редове.
Език рожден избликва в тези листи –
евангелски изконен и суров –
повтарян от светци и антихристи,
изплакан във омраза и любов.
Със словото му тежко и дълбоко
наричаме живота и смъртта.
Едно благословение жестоко
в самотния ни път към мъдростта.

Здравка Владова-Момчева

Страницата подготви
Климент Величков,
в.  „ България Сега”, Чикаго









Оценете тази статия
1.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7