Букварчето ни пее „А, Б, В...“

Начална страница | Интересно | Букварчето ни пее „А, Б, В...“
image

Букварче, ти другарче на детските ми дни,
за тебе ще си спомням до късни старини.
В една най-бедна хижа, без слънчеви лъчи,
чрез тебе аз прогледнах и с двете си очи... – Калина Малина

Детенце хубаво,
пиленце любаво!
Къде под мишница
с таз малка книжица?
Отивам, бабичко,
макар и слабичко,
книга да се уча,
добро да сполуча. – Иван Вазов

Азбуката вече зная!
Мога книжки да чета!
Най-голямата магия
съм научил на света! – Галина Златина

Скъпи читатели,
Наближава най-светлият български празник – 24  май,  Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската просвета и култура и на славянската писменост. По този повод ще разкажем за някои от българските букварчета и български просветители.

•    „Рибен буквар“
„Буквар с различни поучения, събрани от Петра х. Беровича, за болгарските училища. Напечата ся с помощта на г. Антоньова Йовановича. В годе 1824“ е първият новобългарски буквар, издаден през 1824 г. в Брашов. Още през Възраждането  тази енциклопедия за децата е наречена „Рибен буквар“, защото на последната страница има рисунки на кит и делфин. Автор на букварчето е големият български възрожденец д-р Петър Берон. Букварчето се издава с помощта на просветителя Антон Йованович.
Д-р Петър Берон е роден в Котел, учи в Букурещ, следва в различни университети в Европа, звършва медицина в Хайделберг и Мюнхен, работи в „Сорбоната“, написва над 25 тома научни съчинения.
„Рибният буквар“ се състои от 140 страници, включващи предисловие, 8 раздела, обръщение към читателя и приложение от 12 рисунки. В букварчето са включени 50 кратки разказчета, басни от Езоп, мисли от древни философи, „Умни съвети“, „Аритметика“...
Букварчето на д-р Петър Берон е любимо четиво за редица поколения българи. То е първата книжка за българските деца. Един от нашите възрожденци, Петър Карапетров, казва за „Рибния буквар“, че „е бил последната книга за учене; които го изучавали от кора до кора, минували вече за учени.“ В продължение на двайсет години „Рибният буквар“ е издаван шест пъти.
Това първо българско букварче е наричано „свято“, „енциклопедия“, „родолюбива книжка“... „Струвай добро, да намериш добро.“ „Кога нещо ще начениш, силата си перво да притеглиш.“ „Днес да мислиш, утре що ще правиш.“

•    „Богоугодният буквар“
„Богоугодният буквар“ е второто българско букварче. То се появява през 1825 г. като негов автор е Анастасий Полизов. Текстовете са предимно нравоучения.

•    „Български буквар“
Георги Попилиев Бусилин е просветен деец, роден през 1823 г. в Батак в семейството на свещеник. Учи в Пловдив, на остров Андрос, в Атина. Завършва Московския университет. Оттам изпраща книги на български училища.
През 1844 г. в Москва той издава своя „Български буквар“ като тиражът е 3500 броя. Това е един от първите новобългарски буквари. Казват, че в миналото този буквар е определян като „най-българската нига“, тъй като в нея за първи път са използвани народни песни за обучението на учениците. В учебника има интересна гравюра на светите братя Кирил и Методий. На последните страници авторът се обръща с дружелюбните думи: „Мило дете, ти вече изучи буквите природнаго своего езика и се научи да сричаш и четеш.“

•    „Малка книжчица. Буквар за малки деца“
Христо Груев Данов e виден български възрожденски учител и книжовник, родоначалник на книгоиздаването в България. Роден е в Клисура. Учи в Панагюрище, Копривщица, основава училища и учителствува в тях. Издава първите стенни географски карти в България. По-късно е кмет на Пловдив. През 1861 г. във Виена се отпечатва неговата „Малка книжчица. Буквар за малки деца“, която многократно е преиздавана. В този буквар и взаимоучителните таблици книжовникът използва гражданския шрифт като в приложението поставя таблици с църковнославянски букви.

•    „Малък буквар“
Иван Петков Славейков е син на Петко Славейков и брат на Христо Славейков и Пенчо Славейков. Роден е през 1853 г. в Трявна. Учи в Малта, в „Роберт колеж“ в Цариград. Учител е във Враца и Стара Загора. От 1876-1878 г. преподава френски език в „Роберт колеж“. По-късно работи като учител в София и Пловдив. Той е кмет на София и просветен министър. През 1885 г. в София се издава неговият „Малък буквар“. Особен интерес в учебника представляват ръкописните текстове, които по-късно са използвани и в редица други български учебници и учебни пособия.

•    „Буквар и читанка за първо отделение“
Автор на „Буквар и читанка за първо отделение“ е Спиро Пипилев. В този учебник, издаден през 1896 г. и носещ български патриархален дух, основно място е отделено на игрите. Децата обичат животните, затова повечето от героите в букварчето са животни. В учебника първокласниците сричат и четат с умиление и радост красивите български имена: Божана, Люба, Цветана, Илчо...

•    „Буквар и първа читанка“
Следващ „Буквар и първа читанка“ е издаден през 1923 г. като негови автори са Виолино Примо и Цонко Великов.

•    „Буквар и първа читанка“
Автори на „Буквар и първа читанка“, издаден през 1941 г., са Живко Симеонов и Христо Нейчев. Художник е забележителният български творец, живописец, график, писател, педагог и преподавател в Националната художествена академия Илия Бешков. В букварчето са поставени текстове в печатен и ръкописен шрифт.

•    „Буквар и първа читанка“
Тодор Самодумов е роден през 1878 г. в Дупнишко. Учи в София, следва в Софийския университет, Берн, Цюрих, Германия. Впоследствие преподава в училище и институт  в София. Хоноруван професор е в Софийския университет, член на БАН.
Ценко Цветанов е български писател, литературен критик, педагог и преводач. Роден е през 1904 г. в Лом. Завършва Софийския университет. По-късно учителствува в различни градове на България. Основател и директор е на издателство „Народна просвета“.
През 1945 г. в София излиза от печат „Буквар и първа читанка“. Негови автори са Тодор Самодумов, Ценко Цветанов и др.

•    „Буквар за възрастни“
Автор на „Буквар за възрастни“, отпечатан за първи път през 1948 г., е учителката Мара Пуховска.

•    „Буквар за първи клас“
Учебникът има осем издания като първото е през 1973 г. Автори са Христо Василев, Георги Веселинов и др.

•    „Буквар за първи клас на единното средно политехническо училище“
Автори на букварчето са Асен Босев, Петър Пашов, Стойка Здравкова и др. Учебникът публикуван  през 1985 г.

******
А..., Б..., букви, буквари, българин, България... Букварчето е любима книжка. Букварчето е детска енциклопедия, наш приятел, прозорче към света на буквите и знанията... Та кой ли не си го спомня... Много от нас дори са го съхранили в домашната си библиотека като спомен от детството, от първото училище, първия клас, първия чин, първата учителка и първите съученици...
Букварчето ни пее „А, Б, В...“ И от него сме научили стиховете на Вазов:
„Отечество любезно, как хубаво си Ти!“
„Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?“
„Език свещен на моите деди...“
“…вие сте най-древната от съществуващите днес културни нации и то не само в Европа, но и в света. Миналото погълна античността, древния Рим, Гърция и т.н., но България остана като жива отломка от древната европейска култура, най-древната …отломка. И затова трябва да я съхраним, та днешна България да не бъде само последна отломка от миналото, но и първата от бъдещето – първата култура, която ще прекрачи в третото хилядолетие и ще понесе културата към бъдещето…” – акад. Дмитрий Лихачов

Честит 24-ти май! Честит празник!

д-р Ваня Велкова
в. „България СЕГА“, Берлин








Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7