Преди 45 години: НА 16 МАЙ НА ЕВЕРЕСТ СТЪПИ И ПЪРВАТА ДАМА

Начална страница | Интересно | Преди 45 години: НА 16 МАЙ НА ЕВЕРЕСТ СТЪПИ И ПЪРВАТА ДАМА
image

   Двадесет и две години след първото изкачване на световния първенец Еверест върхът бе изкачен от 37 алпинисти. Един от тях – Гялцен Норбу дори бе успял да се изкачи два пъти /1.05.1963 г. и 20.05.1965 г./. За този период нито една алпинистка не бе крачила по склоновете на световния първенец. Едва в предмусонния период на Хималаите – април-май на 1975 г. две експедиции решиха да нарушат статуквото. От юг 15-членна женска експедиция от Япония бе избрала пътя на първото изкачване на върха, познат на алпинистите като „Класическия маршрут”. В същото време от север силен китайско-тибетски екип бе включил в състава си тибетката Тяун Чен Фантонг. И двете експедиции успяха като на 16 май дребничката 35-годишна японка Юнко Табей осъществи исторически успех. На 8848 метра най-после стъпи и дамски крак. Юнко Табей се изкачи на върха в свръзка с шерпа Тцеринг, а  останалите членки на експедицията достигнаха различни точки по склоновете на върха. Единадесет дни по-късно /27 май/  успеха на Юнко повтори и представителката на Тибет Фантонг.
    В следващите няколко години по-подробна информация за тези изкачвания поне аз не получих. Тогава все още нямахме интернет, фейсбуг и редица още съвременни осведомителни средства. Но ето, че точно 10 години по-късно съдбата ме срещна точно с тази, с която толкова исках, ако не да се срещна, то поне да намеря подходящ начин, за да получа по-пълна информаоция. Нали само преди няколко години се бях посветил на научното изследване на историята и развитието на българския и световния алпинизъм.
    През месец август 1985 г. имах щастието да отведа в подножието на пик Ленин /б.а. – вече Авицена/ 8 пловдивски алпинисти. Като колреспондент на в. „Ехо” с редакцията на вестника бяхме разкрили и специален кореспондентски пункт на 3400 м н.в. За тази цел любезните домакини ни бяха предоставили и специална палатка, в която бяхме изложили около 50 различни броеве на вестника. Интересът бе много голям, а в базовия лагер имаше повече от 100 алпинисти от 26 държави.        
    Знаех, че точно по това време в района са и 4 японски алпинистки, които плануват изкачване и на вр. Авицена. И ето, че чудото стана. Пред палатката /Кореспондентския пункт/ застана сама тя – първата дама на световния алпинизъм. Жената, която показа, че първия връх на света не е и не може да бъде само за мъже. Имах чуството, че много отдавна съм я познавал. Само за минутка всякакви бариери бяха преодолени и заслугата изцяло бе нейна. „Аз съм Юнко Табей”- ми каза тя.
    Така непренудено започна и съвместното ни „изкачване”на Еверест   
И не само на него. Разговорът ни започна в палатката, продължи в общ преход по склоновете на върха, за да завърши седнали направо на поляната пред палатките ни /виж снимката/.
    Към планината Юнко-сан, специално уважително японско обръщение, се пристрастява още когато е 10-годишна. Заслуга за това има най-добрата й приятелка Люмие Сасо, която впоследствие става изключително силна алпинистка. „За съжаление през 1964 г. тя нелепо загина при падане от скала -  с натъжени очи ми довери Юнко. Още тогава реших, че в нейна памет ще посветя живота си, който ми предстои и то най-вече в алпинизма. През 1969 г. по моя инициатива основахме чисто женски алпийски клуб „Ladies Climbing Club”, тъй като у нас, в Япония мъжете трудно ни допускаха до алпинизма, считан за мъжки спорт”.
    Започват активна дейност. Членките на клуба бързо нарастват. Не закъсняват и сериозните изкачвания Килиманджаро, Матерхорн, Джая, Фуджи, Акокагуа и накрая вр. Анапурна III /7980 м/. Започват и битка за Еверест. Цели 5 години чакат разрешение за организиране на чисто женска експедиция. Трудностите следват една след друга. Върхът е зает /по това време маршрутите бяха малко, а властите в Непал не разрешаваха повече от една експедиция на сезон/.
    И ето, че най-после всичко бе решено. Съставът е само от жени. Тръгват 15 като в помощ ползват само няколко шерпи. Трудностите съвсем не са малко. Организиране на междинни лагери, пренасяне на много килограми храна, екипировка, съоражения и не на последно място битка с атмосферните условия. В един от височинните лагери голяма снежна лавина по чудо не погреба целия състав. На косъм от живота е и самата тя. Благодарна е на личния си шерп Церинг, който с риск на живота буквално я изтегля от снежния ад, а после пак благодарение на него стъпва и на заветните 8848 метра. Става първата дама, изкачила върпха на върховете. По различни причини останалите й приятелки нямат този шанс.
    Успехът на моята събеседничка прекъсва емисиите на почти всички предавания по света, за да предадат извънредното съобщение. На 16 май 1975 г. 35-годишната японка Юнко Табей /Табзи Дзюнко/ изкачи най-високия връх на планетата Еверест-8848 м. 
Признанията следват едно след друго. Дребничката алпинтистка /висока 150 см и тежаща 42 кг. продължава със същата упоритост да гони нови върхове. На 30 април 1981 г., в състав на мъжка група  изкачва и най-ниският осемхилядник Шиша Пангма. Първа дама, стъпила на този връх. Първа дама с два осемхилядника. 
Междувременно Юнко решава, че след като е изкачила най-трудния от 7-те континентални първенци Еверест, за Азия никой друг от първенците на останалите континенти не би могъл да я спре и насочва усилията си в тази насока. Килиманджаро за Африка, Аконкагуа за Южна Америка, Елбрус за Европа, Денали за Северна Америка, Винсън за Антарктида и накрая, на 28 юни 1992 г. Джая за Австралия и Океания.
Отново първа дама с тази много престижна колекция „SEVEN SUMMIT” /Колекцията на 7-те континентални първенци/ или както мнозина я наричат Колекцията на богаташите, тъй като за нея са необходими не много пари, а много, много пари и то в зелено.
     В тази колекция Юнко Табей заема почетното 5-то място в „Голямата серия” или изкачванията с Елбрус /5642 м/ вместо с Монблан /4807 м/ за Европа и с Джая /4884 м/, вместо с австралийския първенец Косцюшко, който има само скромните 2228 м. А в класацията на „Малката серия” тя заема 19-то място. Тук считам за уместно да вметна, че Атанас Скатов през 2017 г. стана първият българин завоювал „Голямата серия” на тази колекция, а в началото на 2020 г. носители на същата серия станаха и семейство Петя /от Пловдив/ и Камен Колчеви.
    В Памир Юнко бе дошла с още 3 свои приятелки с намерение да се изкачи в един сезон и на трите памирски седемхилядника  Комунизъм, Ленин и Корженевска. Приятелките й успяха на първите два, а на третия успя само Юнко и то заедно с трима българи – д-р Стайко Кулаксъзов, Костас Канидис и Трифон Джамбазов. И в това си начинание Юнко успява като става първата чуждестранна алпинистка, изкачила трите 7-хилядни върха в един сезон. Този й успех съвсем основателно дава повод на специалистите пред името й да се прибави определението „Осъдена” да бъде винаги първа.
    Юнко Табей бе започнала нова колекция. Тя бе решила да се изкачи и на най-високите върхове на всичките 150 държави в света /толкова те бяха в списъка на ООН преди 2000 година/. До 2016 г. Юнко ги бе преполовила, стъпвайки на 76 от тях. В този си план тя предвиждаше да се изкачи и на балканските първенци и като най-висок плануваше да започне от Мусала. Да, плануваше, защото ако бе спечелила битката с толкова трудни, високи и престижни върхове тя не  можа да се прибори с най-коварната болест на века и на 20 октомври 2016 г. напусна този свят.
    Визитка: Родена е на 22.09.1939 г. в гр. Фукусима. Омъжена с две деца – дъщеря /1972 г./ преди Еверест и син /1979 г./ след Еверест. Съпругът й също е алпинист, но никога не са били заедно в планината, тъй като единият от двамата е трябвало да се грижи за децата, докато другият е по върховете. Там в Япония бабите и дядовците не били като нашите. Мъжът й работи в „Хонда мотър къмпъни”, тя основно се занимава с домакинство и преподава пиано на деца, но много обича да свири и на националния инстумент кото.     
    Юнко се занимава много активно и с обществена дейност. През 2000 година придобива следдипломна квалификация по екология и се включва в редица проекти, най-вече по опазване на природата и то във високата планина.  През 2005 г. чрез нейната фондация кани на среща всички жени, изкачили до момента Еверест, които по това време те са  77.      Девизът на Юнко Табей е „Не се придавай! Продължавай да търсиш”.

Между 3400 и 5000 м с Юнко Табей разговаря доц. Сандю Бешев






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7