Джузепе, който кара чужденците в България да се чувстват у дома си

Начална страница | Интересно | Джузепе, който кара чужденците в България да се чувстват у дома си
image

Как една умна идея във виртуалния свят промени реалния живот на хиляди хора

През последните години близо два милиона души напуснаха България, но в същото това време страната ни се превърна в новия уютен дом на близо сто хиляди души от всички краища на света. Днес все повече наши сънародници също се връщат от чужбина и вярват, че всички заедно можем да подобрим социалната среда тук. Аз също съм една от тях. В поредицата Код +359 ще споделям любопитните истории на професионалисти, пътешественици, мечтатели, странни птици, търсачи на истината и обикновени работещи хора, които просто искат по-добро бъдеще на своите семействата. Чрез този проект търся една по-щастлива и млада България, за която традииците и новите възможности са еднакво важни, и където да правиш успешен бизнес е толкова лесно, колкото да създаваш приятелства за цял живот.
Джузепе Ди Бенедето е усмихнат и приказлив сицилианец, който става гражданин на София преди пет години, след като приема предложение за работа от една от най-големите аутсорсинг компании у нас. Преди да започне кариерата си тук, в Италия работи като специалист по обществени комуникации - организира събития, управлява европейски проекти на културни сдружения и преподава английски в няколко училища в родния си град. Всичко това се оказва не само ценен опит за постоянната му работа в България, но и стабилна основа да създаде най-многобройното онлайн общество от чужденци, които живеят в нашата страна и българи, избрали да се върнат в у нас. Към момента във Фейсбук групата Foreigners in Sofia and Friends членуват повече от 26 хиляди души от всички краища на света.
Как започна твоята история в България?
Аз съм един от многото италианци, заминали в чужбина, за да подобрят стандарта си на живот. За мен това се случи тук в България. Не говоря за пари или грандиозен успех, или за за нещо, което хората обикновено възприемат като символ на добрия живот. Имам съвсем нормална работа. Това, с което се промени животът ми тук, е общността, която създадох, в която днес членуват 26 хиляди души. Тя е за чужденци или българи, които имат международен опит, но живеят в София.
Какво знаеше за нашата страна, когато дойде тук?
Знаех азбуката ви, защото съм учил руски език. Това за мен беше много и дори бих казал, че наклони везните да взема решението да дойда тук. Мисля, че понякога именно такива малки неща ни помагат да вземем големи решения за живота си. Мислех си, че след като мога поне да чета на български, ще се справя в България. И така, преместих се, започнах да работя с хора, с които управлявахме клиентите на една от петте най-големи IT компании в света. Имах опит в социология на комуникациите, медии и социални мрежи и съвсем естествено, когато пристигнах в София, първото нещо, което направих, е да вляза във Фейсбук, за да намеря информация. Не успях да открия това, което ми трябваше, и така реших да създам група за чужденци в България, които търсят полезна информация.
"За първи път се запознах с българин - това беше таксиметровият шофьор, който ни закара до центъра. След разговора ни осъзнах, че хората в тази страна са много мили и лесно можеш да се разбереш с тях. Мисля, че българите и италианците много си приличат, особено ако говорим за Южна Италия - тази силна принадлежност към семейството, привързаността към бабите... имаме доста общи неща."
Разбира се, можем да намерим прилики и с хора от други страни, но тук аз виждам много неща, които ни свързват - и добри, и лоши.
Кои са лошите?
Фаталисти сме, което в някакъв смисъл ни превръща в политически нихилисти, казваме си "нещата винаги са били така и не можем да ги променим." Хората и тук, и в Италия не вярват в демокрацията и в силата на изборите, както и в умението сами да променят съдбата си. Особено в Южна Италия тази нагласа, че трябва да приемеш, каквото ти се предлага, защото не можеш да му повлияеш - се усеща много ясно. Предполагам, че и българите, и италианците грешат.
Затова ли започна да мислиш за създаването на групата "Чужденци в София и приятели", за да докажеш, че можеш да влияеш на средата?
В моята глава всичко започна, заради основната нужда от информация - като в пирамидата на Маслоу, стартираш с първото и най-важното. Исках да знам обикновени неща, като например къде да си намеря по-добър апартамент, защото онзи, в който живеех, беше ужасен. Потърсих други групи онлайн, но никоя от тях не работеше, както трябва. По това време вече бях в тази голяма международната компания, където имаше ясни и точни правила и насоки за всичко, което правехме, а от друга страна, като модератори, ние знаехме много добре кое е правилно, какво е позволено, как да направим нещо полезно за потребителите и и как да управляваме големи онлайн групи. Просто си казах, че трябва да приложим същите тези правила в една унифицирана група или система, да кажем на потребителите й какво да правят и какво да избягват, да намерим полезна информация и да я споделим, за да стане тя достъпна за всички, на които е нужна. И така започнах да събирам информация и да добавям хора към нашата общност, която по онова време беше просто едно празно квадратче във Фейсбук. Всичко, което на мен ме беше полезно, споделях и с останалите в групата.
Какво откри?
Това, което открих, беше огромна международна общност. Моята компания не беше единствената, в която работеха много чужденци, имаше още много, със стотици чужденци или българи, които говореха различни езици. Така осъзнах колко разнообразна е тази общност в София. Хората, които вече бяха членове на групата, добавяха свои приятели и така съвсем естествено тя започна да става все по-голяма и по-голяма - аз добавях един, той добавяше още двама, а тази двама - още трима. Ефектът на снежната топка направи членовете ни около хиляда само за три седмици. Така започна всичко.
Какво учат един от друг хората в групата?
Всеки идва тук от различно място и е преживял различни неща. Повечето хора, когато имигрират, отиват в страни като САЩ, Канада, Англия. В България имигрантите са специални. Независимо дали говорим за собственик на бизнес, специалист, учен или обикновен работник, ние научаваме много един от друг всеки ден. Това ми се случваше, когато преподавах на 10-годишни деца в Италия, всеки ден ми даваха разнообразни уроци.
"Така е и в живота, понякога някой те учи без дори да разбере, а понякога и ти самият можеш да помогнеш на друг човек без да си целял това. Според мен всички трябва да споделяме знанията си, да се уважаваме и да не се опитваме да променяме другите около нас. Ако искаш да дадеш нещо на обществото, в което живееш, направи нещо добро за него, толкова е просто. Избери си кауза, помагай на бездомни животни, на болни деца, на възрастни хора в провинцията или просто на съседа си. Аз лично започвам винаги с малките неща, те ми дават смисъл."
След това присъединявам още хора към това, което правя, и така разширявам доброто. Вярвам, че така намерих своя път към тези хиляди хора.
Ти самият промени ли се, след като заживя в България?
Като цяло преместването в чужда страна и сблъскат с нова култура изисква известна гъвкавост, за да научиш полезни неща и успееш да се адаптираш. Мисля, че аз много се промених през последните пет години - станах по-организиран и постоянен, по-фокусиран и продуктивен. А това, че живея в много по-разнообразна среда, ме накара да оставя зад себе си някои свои схващания от преди. Сега съм много по-толерантен.
Вярват ли чужденците на българите?
Да, вярват им. Каквито и да са, българите рядко са дипломатични, казват си всичко в лицето. За мен това е много хубаво качество, защото лесно знаеш какво да очакваш. Не е като в някои други страни, където, знаете, всички са много учтиви, въпреки че може изобщо да не те харесват. Аз предпочитам българския начин - ако някой не те харесва, идва и ти го казва директно. Мисля, че по-правилният въпрос е дали българите вярват на чужденците, и отговорът често е "не". Но, затова има много причини. Някои чужденци идват тук и си мислят, че България е страна "второ качество", всичко е позволено и не трябва да спазват правилата, защото тук всички ги нарушават. Това, съвсем разбираемо, не се харесва на българите и те не вярват на чужденците. Но, честно казано, и аз не бих вярвал. В България трябва да спечелиш доверието на хората. Ако успееш да го направиш, ще бъдеш приет и ще се чувстваш като у дома си.
Можеш ли да кажеш, че си горд имигрант?
Да, мога да се нарека горд имигрант. Имам много причини да се гордея със себе си, заради това, което направих, за да се преместя в друга страна. Помислете за всичко, което един сириец трябва да планира, за да дойде в Европа или за това колко много струва на един китаец да отвори ресторант в квартал "Лагера". Ако все пак някой иска да се гордее с нещо, което някой друг е направил преди 2000 години, по някаква случайност в същия район, в който първият е имал късмета да се роди днес - добре. Но аз не мисля, че има основание. Не ме разбирайте погрешно, аз съм щастлив, че съм италианец. Повече, обаче, бих уважавал емигрант, който премества живота си от единия край на света на другия, за да има по-добър живот, работи честно и спазва правилата, отколкото горд гражданин на която и да е държава, който не е направил нищо, за да се нарече българин, италианец или какъвто и да е.
"Ние не сме положили усилия да построим Колизеума, нито да изковем златното съкровище на траките. Важно е да направим нещо, за да имаме по-хубав живот там, където живеем днес. Тогава ще има с какво да сме горди."
Автор: Цвете Тюлева






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7