Емир Кустурица на 65: Изхвърлете навреме излишните вещи

Начална страница | Интересно | Емир Кустурица на 65: Изхвърлете навреме излишните вещи
image

„Балканският Фелини“ се ражда на 24 ноември, през 1954 година в пределите на бивша Югославия. Въпреки босненския си произход, той е гражданин на света, а творчеството му е със заклужена световна слава. Ето някои негови цитати:
Днес тълпата следва кокошия модел и помни само станалото между две хранения.
Всички големи градове в Америка приличат повече на изложба за строителни материали, отколкото на онова, което ние в Европа наричаме град.
Балканците живеят с единия крак на асфалта и още не могат да извадят другия от селската кал.
Най-фината анестезия да се анулира ефектът от застрашаващият край на човешкия живот са думите "смъртта е непотвърден слух".
Просто защото вярвам в идентичността и целостта на моята страна, не ме прави ксенофоб или националист.
Как да се науча да живея във време, в което красивото и възвишеното са придобили антикварна стойност?
За циганите има само пари, любов и семейство. И толкоз. Нищо излишно.
Къщата не е просто творение, както изглежда някому. Това не са само квадратни метри, както го вижда модерната архитектура. Човек е свързан с невидими нишки с дома си. Може той да не се е сраснал с човека като при охлюва или мидата, но със сигурност е неговата база. Дори и когато няма дом и когато затъва, пропастта на човека се мери с дома, който няма.
Днешния свят е запълнен от "хай тек" езичници.
Филмите трябва да се споделят с онези, с които не споделяте живота си.
Омръзна ми от тази демокрация. В нея хората гласуват за кметове. Иска ми се да има град, в който ще се избират граждани.
Всеки път, когато правя филм, искам да се самоубия... такива са моите сюжети.
Най-приятните картини на едно преселване, каквито в моя живот има много, са в неразборията от вещи, разхвърляни навсякъде в празното пространство. От картонените кутии, торбичките и килнатите долапи стърчат какви ли не предмети и гледат човека право в очите. Докато не ги докоснеш, все си мислиш, че ги виждаш за пръв път. Същото е с фотографиите, събрани в кутии от обувки, и понеже животът стана по-дълъг, те са много повече, отколкото е необходимо. Посегнеш към една или две, а те започват да се хлъзгат по ръцете ти и се разпиляват на всички страни, бягат като събитията, които се изплъзват или се крият из коридорите на забравата.
Срещата с желания безпорядък е много вълнуваща и всичко би било наред, ако човек не беше прокълнат. Дори и да реши никога повече да не погледне някои неща, те, сякаш носени от незнайна сила, се връщат обратно. Редовно, следвайки своята орбита, тези нежелани вещи се връщат пред очите ти. И тогава съжаляваш, че не си ги хвърлил навреме.
Ако принадлежиш на малък народ, който отказва да следва безропотно идеите на великите и в разгара на пренареждането на света въпреки всичко пита: "Къде сме ние в тази история?", могъщите сили те обсипват с бомби, които наричат милосърдни ангели.
Когато някой близък почине, времето престава да тече с обичайния си ход. В момента, когато чуе такава вест, човек мъничко умира. Чува по-лошо, говори по-тихо, става като онази улична лампа, за която не си сигурен дали излъчва светлина. И когато после, тръгвайки на погребението на починалия, човек стигне до мястото, на което трябва, желанието да не бъде дори малко мъртъв отново изцяло го съживява.
ARTday.bg






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7