Когато мечтите стават реалност...

Начална страница | Интересно | Когато мечтите стават реалност...
image

Човек трябва да върви към това, което желае, а не да бяга от това, което не му харесва. Валерий Синелников

Какво би могло да накара едно 15-годишно момиче, без протекциите на богати родители или влиятелни организации да остави семейството си в един малък български град и да отпътува за САЩ. Преди повече от 19 години. Съвсем сама. Със сигурност е нещо много повече от амбиция. Може би е било една осъзната необходимост или мечта, която е изпълвала цялата й същност. Всеки ден, всеки миг... За да се претвори в реалност днес. Когато човек се обърне назад в изтеклото време, осъзнава ясно през какво е преминал. И за добро и за лошо. Познавам Николета от почти 10 години.
Запознах се с нея тук в Чикаго по повод на първата й поетична книга „Тоugh живот“, която беше представена пред почитатели на българското слово. В нея тя излива душата си – тук са и болката, и трудностите, и преодоляването... За нейните 18 години имаше много мъдрост в изказаното, дълбочина на страданието, но и една сила, която идва не само от младостта. И това е силата на нейния дух, на истината и превъзмогването. Николета Кравченко-Моралес е родена и израства в България - град Кюстендил. Завършва средно образование в САЩ - във Фрайбърг Академи и висше по журналистика – в Американския университет в България. Магистратурата си по журналистика получава в Рузвелт Юнивърсити в Чикаго.
Днес тя е поет, писател, журналист, фотограф. Специалист по комуникации и PR на известни личности. Пише своите репортажи за медии в Америка, Южна Африка, България, Швеция и други страни. Има публикувани материали в „Чикаго Трибюн“, „Нюзуик“, FF2 и др. Носител на международни награди. Николета е член и на Салон за българска култура и духовност в Чикаго. Освен с професионалните си постижения, тя е особено горда и с 9-годишната си дъщеря Елизабет. Постигнала е всичко, за което е мечтала, заобиколена е с любимите си хора и работата, която я прави щастлива. Но има и друго. И това е неустоимият й стремеж към търсенето на нещо ново - въпроси, хора, понятия, пространства ...
Тя пътува много, среща се с различни хора – както обикновени личности, така и световно известни актьори, политици, журналисти, общественици. С камера, бележник и със завидно търпение тя успява да направи интересни репортажи и интервюта. Сред събеседниците й са Марк Антъни, Паула Абдул, Марио Лопес, Роб Шнайдер, Ева Лонгория, Пол Чавес (син на Сезар Чавес), Саша Пфайфер , Габриел Иглесиас, Майк Тайсън, Меси, Холи Холм, Ана Фарис и много други. Снимала е Рам Емануел и президента на САЩ Барак Обама във ВВС. Тя е един от журналистите, които отразяват НАТО в Чикаго, Филмовия фестивал в Юта и един от малкото български журналисти, които са допуснати в Холивуд за филмовите награди Оскар 2019. Освен като журналист, Николета работи и над новата си книга, по която съвсем скоро ще очакваме да бъде направен и филм. Нека й пожелаем успех! Представям едно интервю с Николета Моралес за читателите на в. „България СЕГА“. Приятно четене
Снежана Галчева – Председател на Салон за българска култура и духовност – Чикаго
----------------------------------------------------------------------------------------------------
С.Г.: Здравей, Николета! Ти си само на 15 г., когато идваш съвсем сама в САЩ, за да учиш. Какво беше това за теб – приключение или сбъдване на една мечта? Н.М.: Аз бях 8 клас (специалност биология), когато заминах за Америка съвсем сама, преди 19 години. Преди да замина учех в ПМГ – Кюстендил, мислейки, че ще бъда лекар в България. Сега съм писател и журналист. Мечтаех да замина в чужбина, но не вярвах че това е възможно. Мечтата ми се сбъдна благодарение на моя приятелка от Кюстендил, която ми каза, че ще кандидатства в бординг училище в щата Мейн и аз като на шега кандидатствах с нея. Не очаквах, че ще ме приемат с почти пълна стипендия. Приятелката ми обаче не замина.
Отидох сама след като успях да взема виза. Исках да избягам от всичко, което хем ме радваше, хем ме задушаваше в Кюстендил - като завистта на моите съученици, които се дразнеха от моя успех и усърден труд и се подиграваха с мен. Когато заминах им дадох пример, че да си умен и да учиш е богатство, а не слабост и то дава резултати. Впоследствие те станаха едни от най-добрите ученици в ПМГ. Бях първата ученичка, която замина в Америка, на тази възраст от моето училище. Родителите ми искаха да ми помогнат да сбъдна мечтата си и се съгласиха да замина сама. Майка ми не успя да вземе виза и пристигна години по-късно. Впоследствие дойде и брат ми, а наскоро и баща ми. Отне ни 19 години да се съберем всички тук, след като аз проправих пътя, с помощта на майка ми и роднини.
С.Г.: В щата Rhode Island на World Scholar Athlete Games, си чела твои творби пред две хиляди души публика. Какво си спомняш от участието ти в тази изява? Н.М.: Да, това беше едно невероятно изживяване. Бяха ме приели като писател. Гордея се, че успях да представя България в хубава светлина и да съм неин представител, защото е невероятна страна и искам всеки да знае за нейната хубост и дух. Това се случи докато учех във Фрайбърг училището в Мейн. Бях написала статия за България и те ме помолиха да я прочета пред всички участници и гости в една огромна зала. Сред гостите беше и една азиатска олимпийска шампионка, която след като прочетох статията, дойде със сълзи на очи и ми благодари, за това което бях написала и каза, че й напомня за нейната страна. Никога няма да забравя ефекта, който тази творба имаше върху хората, и как ръкопляскаха на нея.

С.Г.: Когато си на 18 години издаваш първата си поетична книга, наречена „Tough Живот“. Защо избра това заглавие? Н.М.: Избрах това заглавие, защото животът е труден, независимо на колко години и къде си. Заглавието отразява моя живот в Америка и България и затова е на двата езика. Това, което е общо за всички като българи и хора, е, че сме на този свят да се учим и да се усъвършенстваме във всеки миг от живота си, колкото и да е трудно. За мен тогава трудността беше в избора между Америка и България и това да съм далеч от всичко и всички, които обичам, сама в чужбина и да страдам.
Тази болка е винаги в нас емигрантите, независимо колко време сме били в една държава, чувството на носталгия винаги остава. Тази книга за мен е нещо като мемоар в поеми на моя живот и това, през което без да знам тогава, е трябвало да премина, за да порасна и да се науча. Когато я написах имах доста преживявания, едно от които беше болезнена интимна връзка и това си остава мой урок и до днес. Мисля, че книгата се харесва на доста хора, тъй като те виждат себе си в нея, независимо че съм я написала на 18-годишна възраст. За мен бе като терапевтично средство да изразя чрез поезия, това през което преминавам.
С.Г.: Съгласна ли си, че без вложена енергия, стиховете са мъртви, че са само набор от думи? Н.М.: Да, напълно съм съгласна, защото при мен стиховете се раждат, когато чувствам и изпитвам емоция, независимо дали е позитивна или негативна. Тази емоция се предава чрез енергията. Когато душата ми е празна, и аз съм празна, не мога да пиша добре. Това са ми го казвали и хора, които познават моя начин и стил на писане и могат да различат когато в написаното има емоция и когато е едно празно автоматично писане. Емоцията е необходимо средство, за да се родят стиховете. Без нея те са мъртви.
С.Г.: Казват, че всеки прилича на своите стихове. Можем ли да те разпознаем в твоите? Н.М.: Разбира се! Всеки стих е едно преживяване, един урок, една емоция, през която съм преминала и запаметила на белия лист. Това ми помага, когато погледна назад, да отразя себе си като човек, поет и писател. Моя живот са моите стихове.
С.Г.: Какво е усещането че си един от малкото български журналисти, стъпили на Червения килим в Холивуд за отразяване на наградите Оскар 2019? Н.М.: Усещането е невероятно, една сбъдната мечта. Тази година беше първата, в която стъпих на червения килим и бях между звездите спечелили Оскар. За пръв път бях избрана да отразявам Оскарите, което беше невероятна чест за мен като една от малкото избрани журналисти. Аз отразих събитието за Американската филмова онлайн медия ФФ2. Гордея се, че съм българка и че представих не само себе си и медията, но и България. Никога няма да забравя чувството да си сред едни от най-големите легенди и звезди в Холивуд и да имаш възможността да ги интервюираш след като са спечелили Оскар. Надявам се тази мечта да се сбъдне отново!
С.Г.: В световната филмова индустрия днес кое е водещо - бизнес или изкуство? Н.М.: Определено и двете са водещи. За съжаление изкуството само по себе си не може да оцелее без бизнес компонента. За да си успешен във филмовата индустрия и дори в други изкуства, трябва да умееш да балансираш и ползваш и двете. Пример е Дженифър Лопес, която е известна певица и актриса, но и същевременно добра бизнес дама, която има таланта и способността да комбинира и двете много добре. Затова печели пари и успехи.
За да маркетираме своето изкуство, филмово или не, за да се превърне повече от хоби, трябва да вложим бизнеса в него, иначе си остава само това - изкуство. Това което съм научила от успешните звезди и легенди, които съм интервюирала, е, че за да успееш трябва да си не само талантлив в изкуството но и добър в бизнеса, за да умееш да го продаваш. Има много талантливи режисьори и актьори които имат талант, но не могат да успеят, защото не влагат бизнес компонента в него. Затова Холивуд винаги ще си остане една много успешна бизнес индустрия, която печели от филмово изкуство.
С.Г.: Като журналист си взимала интервюта с известни личности като Марк Антъни, Ева Лонгория, Роб Шнайдер и др. Какво е това, което не знаем за тези „звезди“, които всъщност стъпват по земята и са част от нея?
Н.М.: Това което “не знаем” или по точно си мислим че “не знаем”, е, че те са като всички нас - хора с емоции, проблеми и уроци, които трябва да научат. Това, което ги прави по-различни, е, че имат слава, която са постигнали с много труд, който ние не можем да видим. Виждаме само крайния резултат, а не пътя, през който са минали. Мислим си, че са станали звезди за една нощ, но в действителност са положили много труд и са преминали през много страдания, за да стигнат до там.
И те имат деца, и те имат здравни проблеми, и те имат разбити сърца като всички нас. Това което ми прави впечатление обаче е, че те са много по-мъдри от обикновенните хора, с които говоря и разбират цената на успеха, подкрепят другите и искат да помогнат, защото са преминали през много изпитания.
Много от големите звезди, с които съм говорила, имат своите недостатъци, съмненията в себе си и проблеми, за които искат да разговарят и споделят, но не винаги имат тази възможност, защото светът ги слага на пиедестал и те трябва да го подкрепят. Много от тях ми дават кураж и съвети, които ми помагат, което един “обикновен” човек не би направил, ако няма полза от него. Те имат опита и успеха, за да говорят, докато повечето хора си мислят че знаят за какво говорят. За мен “звездите” са едни от най-земните хора, които познавам, които се крият зад завесата на славата и искат ние да виждаме в тях човека. Аз винаги виждам човека в тях и затова имам такъв успех сред “звездите”. Те оценяват това, да бъдат разбрани като хора, а не само като звезди.
С.Г.: В речта си в Университета в Станфорд, Стив Джобс казва: „Не позволявай шумът от мнението на останалите да заглуши вътрешния ти глас.“ Как се чувства твоят вътрешен глас сред този шум? Н.М.: Много пъти моят вътрешен глас е бил заглушаван от шума на другите гласове. Това ме е карало да се съмнявам в себе си и моите способности. С това се боря и до днес. Но в края на краищата това си остава само шум, ако не го слушаш и следваш. Вътрешният глас е този, който ти помага да вървиш напред и нагоре и когато не го слушаш, тогава си патиш, както много от нас знаем. Проблема е, че си мислим, че шумът има сила, има някаква власт в нашия живот, но не е така. Ако успеем да го заглушим, ще чуем най-важното - нашия собствен вътрешен глас. С годините ставам все по-добра в това да го слушам, но ми отне доста време и борба, за да се науча. Повечето хора се опитват да ти казват кое е по-добре за теб, но това е само шум и само ти можеш да го заглушиш. Ти знаеш кое е най-добро за теб. Много хора се опитват да се бъркат с техните мнения и гласове в моя живот и докато не се науча да отстоявам себе си, винаги страдам. И до сега се опитват и роднини и приятели, но никой по-добре не те познава от самия себе си. Слушайте винаги себе си, защото това е ключ към щастието и успеха. Отстоявайте своя собствен автентичен глас!
С.Г.: Какво ще пожелаеш на читателите на в. „България СЕГА“? Н.М.: Пожелавам им много здраве, щастие, успехи и много любов. Бъдете винаги себе си и не се променяйте заради другите. Винаги помнете и обичайте България и я представяйте в най-добрата й светлина. Гордейте се, че сте българи! Заедно можем да постигнем повече, ако се опитаме да бъдем малко по-сплотени в борбата за оцеляване и мир, не само в Америка, но и по света. Обичайте се и правете добро. Ако имате желание може да ме следите на инстаграм и фейсбук: @nikoleta.morales. До скоро!

Специално за в. „България СЕГА“ интервюто взе: Снежана Галчева –
Председател на Салон за българска култура и духовност - Чикаго






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7