ЕМОНА ГЕОРГИЕВА И ТАНЦЪТ НА ДУШАТА Й ...

Начална страница | Интересно | ЕМОНА ГЕОРГИЕВА И ТАНЦЪТ НА ДУШАТА Й ...
image


„Великите танцьори не са велики заради техниката си, а са велики заради страстта, с която танцуват.“
Марта Греъм
(хореограф и педагог)


Хиляди повторения и дълги часове тренировка за отработване дори на един единствен детайл в движението на тялото, което да изрази най-точно емоцията на душата. Прецизност и изящество на танц, съчетани с феерия от музика, цветове и форми... Да, това е изкуството, наречено балет. Изкуство за тези, които носят изискания и изтънчен усет за достигане до тайните му - както изпълнители, така и зрители. За разлика от класическия балет, който е наложил определени структурни позиции и задължителни стъпки, модерният танц допуска и собствени интерпретации на танцьора, без ограниченията на класическите изисквания за танц. Наричан още и съвременен балет, той е създаден в началото на 20 век, обединявайки елементи от класическия балет и модерния танц.
Счита се, че негов основоположник е Джордж Баланчин – американски балетмайстор и хореограф от грузински произход. В него свободата на движенията позволява на танцьорите да постигат повече креативност и да изразяват вътрешните си чувства, достигайки до съвършенство и артистизъм на образа. В България по-традиционно се приема класиката, а специално съвременният модерен балет идва доста по-късно, отколкото в Западна Европа.
В последните няколко години обаче този вид танцово изкуство придоби по-голяма популярност в страната ни, а за българските изпълнители се заговори и по света. Принос за това има и 17-годишната възпитаничка на Националното училище за танцово изкуство в София Емона Георгиева, която в три поредни години печели световните купи – в Париж – 2017, в Барселона – 2018, в Брага /Португалия/ - 2019. Публиката е изправена на крака и аплодира младата българка за нейните великолепни изпълнения.
Коя е Емона? Едно създание, изпълнено с мечти, желания и стремежи... Но не само. Преди всичко е убедена, че трябва да положи много труд и усилия, за да постигне целите си. С постоянство, с доброта и устременост. Да превъзмогва трудностите на ежедневието, за да не предаде мечтите си. Дори само на 17 години, тя е убедена, че човек трябва да знае какво иска и да влага цялата си енергия, за да го постигне, без значение какво се случва, защото е сигурна, че успехите ще дойдат. И нейните не закъсняват.
За учебната 2019/20 година Емона е поканена в американското танцувално училище Jeffrey Academy of Dance в Чикаго. Няколко дни преди да започне натоварената й седмична програма, имах възможност да се срещна с това младо дарование тук в Чикаго и да разговаряме. Със спокойно присъствие, осмислени жестове и осъзната цел, тя е кратка и точна в изказа си, но всичко останало в нея говори толкова много. Макар и все още детско, лицето й излъчва одухотвореност и осъзната отговорност за избора й. Някак си естествено разбирам защо е избрала чрез танца да изразява себе си.
В кратките отговори тя просто спира и казва: „Не знам, то трябва да се преживее ...“ Защото, когато думите й свършват, започва танцът. Нейния танц на душата. И там е всичко – целият свят, събран в премислените движения, в страстта на чувствата, в извивката, в трепета, в бурята, в грохота... Затова в Германия избира да представи солото си „Безмълвна“, където безмълвието говори чрез танца ... Емона сподели, че когато танцьорите са на сцена, те обикновено не чуват аплодисментите, защото цялата им мисъл е в танца, който те преживяват като един друг малък живот в няколко минути. Бих искала да пожелая на Емона, тези малки животи никога да не свършват, а да бъдат събрани в един великолепен танц, който да утвърждава живота, любовта и красотата. Да изпълни танца на душата си, който първо е видян в мечтите й, премислен в ума и разтворен в сърцето й ...
Предлагам на читателите на в. „България СЕГА“ интервюто с Емона Георгиева, без редакторска намеса. Приятно четене!
Снежана Галчева – Председател на Салон за българска култура и духовност – Чикаго ----------------------------------------------------------------------------------------
С.Г.: Емона, ти си само на 17 години, а вече носиш осъзнато разбирането за житейските мъдрости, за неписания закон за даденото и взетото, за това че радостта от постигнатото е в трудностите и преодоляването им, убедена си, че трудът винаги се възнаграждава. От къде черпиш увереност за всичко това?
Е.Г.: От самия труд. Всичко дължа на труда и любовта към танца.
С.Г.: Съгласна ли си, че всеки човек е отговорен за таланта си и затова трябва да направи всичко възможно той да бъде развит и да излезе на бял свят, за да бъде видян и оценен?
Е.Г.: При всеки е различно. Някои се раждат с природни данни и тяхната задача е да ги поддържат и развиват. Докато други започваме от самата нула. Всичко се постига с много труд и постоянство. Не е нужно да тичаш към целите си, достатъчно е да ходиш без да спираш.
С.Г.: За българския модерен балет все още се знае твърде малко извън пределите на страната ни, но сега чрез твоите успехи, той се популяризира по света. Какво е усещането, когато представяш това изкуство, а същевременно и страната ни?
Е.Г.: Със сигурност слушането на „Мила Родино“ на сцена със световен мащаб е едно от най-великите усещания за мен! Няма гордост. Не ми трябва гордост, защото има още много работа, докато мога да си позволя да се гордея. Има истинско щастие и удовлетворение. За мен е просто знак, че съм по правилния път.
С.Г.: Едно от доказаните имена в сферата на танца – французинът Анжелен Прелжокаж, казва, че рисува с телата в сценичното пространство, довеждайки ги до „калиграфски образи“. Ти как извайваш твойте сценични образи?
Е.Г.: Любимо ми е да живея в образа. Така го чувствам. Две, три, пет минути... без значение за колко време, забравям за Емона и просто живея в душата на образа, интерпретирайки го така, както ме прави щастлива. Обожавам да преживявам всеки един танц и да му подарявам душата си всеки път, когато танцувам.
С.Г.: Споделяш, че единствената ти мечта е да танцуваш, че не можеш и ден без танц, който за теб не е само движение на тялото, а осъзната мисъл-форма, чрез която изразяваш чувствата си. Каква е цената на тази мечта? Какво плащаш за нея?
Е.Г.: Нямам мечти. Имам цели. И всичко свързано с тях е удоволствие за мен. Не се чувствам тъжна или лишена от нещо. Аз избрах този път и обичам всичко, което той ми предлага. От трудностите до успехите. Каквото и да е насреща ми, за мен е удоволствие да се преборя с него.
С.Г.: В едно интервю казваш, че „преживяваш“ танца на сцената, който е „един друг малък живот от няколко минути“. Този „малък живот“ свършва ли в края на представлението или остава в теб, там някъде в душата ти?
Е.Г.: Остава. Завинаги. В мен живеят хиляди емоции, които обожават да танцуват, да летят и никога да не ме напускат. Живея за тези емоции. Те са цялата мен.
С.Г.: В Германия на световното първенство участваш с модерен танц – солото „Безмълвна“. Защо реши да го наречеш така?
Е.Г.: Идеята за името на танца „Безмълвна“ е на госпожа Галина Сребрева. Обичам този танц! Обичам го, защото с него говоря много повече, отколкото бих могла с думи. С него успявам да кажа всичко онова, за което никога думите няма да бъдат достатъчни.
С.Г.: След трите ти поредни световни купи - Париж, 2017, Барселона, 2018 и Португалия, 2019 да очакваме ли и четвъртата?
Е.Г.: За сега най-важното за мен е да се трудя, да напредвам и да черпя колкото се може повече от страхотните преподаватели в академията. Наградите настрана, защото имам още много работа.
С.Г.: За тази учебна година си поканена в Чикаго – САЩ, в Jeffrey Academy of Dance и вече от няколко седмици си в американската танцова Академия. Какво ти е впечатлението от нея и как би я сравнила с Националното училище за танцово изкуство в България?
Е.Г.: Академията Джофри в Чикаго е фантастична! Невероятно е! Всички тук танцуват много отдадено, технично и с много любов! Чувствам се много щастлива в такава среда! За мен е чест да бъда тук сред такива хора! Академията Джофри за мен е един изключителен шанс и възможност за развитие. Националното училище за танцово изкуство в София завинаги остава в сърцето ми, като мястото, където се сблъсках с балета и професионализма! Безкрайно съм благодарна за всичко, което научих там!
С.Г.: Какво ще пожелаеш на читателите на в. „България СЕГА“ в Чикаго?
Е.Г.: Превърнете мечтите си в цели, вярвайте в тях и никога не забравяйте, че трудът е водещото!
За в. „България СЕГА“
Интервюто взе: Снежана Галчева – Председател на Салон за българска култура и духовност – Чикаго






Оценете тази статия
1.50

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7