Какво е харизма и харизматични ли сме?

Начална страница | Интересно | Какво е харизма и харизматични ли сме?
image

Харизматични ли сме? Харизмата може ли да се учи? За тези и някои други въпроси, свързани с харизмата, ще поговорим в настоящия материал на нашата рубрика „Изкуството да живеем етично“.

Всеки от нас е присъствал на срещи, празници, мероприятия, на които са били събрани хора. Но много пъти, когато идва човек, за да се присъедини към присъстващите, като магнит привлича вниманието на останалите. През цялото време този човек е търсен, наблюдаван, почти всички погледи са отправени към него, попива се всяка негова дума. Но с какво излъчването на този човек привлича вниманието? Защо другите не могат да откъснат очите си от него? Защо някои хора притежават силата да привличат, а други – не? На какво се дължи въздействието на този един човек върху другите? Защо този човек така силно впечатлява, пленява и вдъхновява?  При това, другите също се опитват да привлекат вниманието към себе си и направят впечатление по различен начин, но при тях ефектът не е сполучлив и те бледнеят. Защо? Обяснението, че този човек притежава харизма.
Какво означава „харизма“?
Думата „харизма“ произхожда от гръцкия език и означава „специален подарък“, „подарък, който правим на другите“, „подарък на боговете“.  Харизмата е  черта на личносттта, която може да бъде вродена или придобита. Харизмата е излъчването на даден човек, неговата вътрешна светлина. Харизмата е свързана с реториката, езика на тялото,  жестикулацията, мимиката... Но харизмата е нещо много повече и нещо много по-дълбоко - тя е пряко свързана с характера на човека.
От друга страна харизмата е свързана с етикета, т.е. трябва да знаем как да поздравим, как да се представим, как да се държим в хотела, в ресторанта, на конференция или по време на частни срещи...
От трета страна харизмата е свързана с нашата самоувереност, тъй като без самоувереност не може да има харизма. Немският психолог и социолог Николаус Енкелман казва: „Харизмата е изкуство да се очароват другите. Харизмата и мотивацията са тясно свързани.“ Действително, харизматичните хора са очарователни посредством своето излъчване. Те са приятелски настроени, отворени. Те ни убеждават с аргументите си, чувстваме се мотивирани. Харизматиците предизвикват силни положителни чувства у нас.
Харизматичните личности бързо се превръщат в ролеви модели за дадена социална среда. Харизматиците са родени личности.  Волево или неволево те поемат водеща роля.

Харизмата може ли да се учи?
В живота си срещаме толкова много хора... Но като че ли повечето от тях желаят само външно да изглеждат харизматично. Вътрешно те не са подготвени да работят над своя характер. Накратко може да се каже следното: „Един човек е толкова харизматичен, колкото неговият характер.“ Затова, за да бъдем харизматични, трябва постоянно да работим над своя характер.
Харизмата може да се учи. Всеки, който съзнателно се занимава с темата и със себе си, може да развие харизмата си и я превърне в своя личностна черта.
Както вече споменахме, харизматичният човек е открит и дружелюбен. Той проявява интерес към останалите и е общителен. Никога не трябва да забравяме и първото впечатление, което създаваме у другите. То е запомнящо се и силно въздействащо. Първото впечатление влияе на предстоящите ни срещи. В повечето случаи, както посочихме в материала „Първото виждане и първата среща“, първото виждане и първата среща предопределят дали ще има следващо виждане.

„Правилото за първите секунди“
В предишни материали на нашата Етичната рубрика на вестника подчертахме важното „Правило за първите секунди“, което гласи: За първите 20 секунди се възприемат външният вид на човека, неговата походка и маниери. За вторите 20 секунди се отчитат неговите жестове. За третите 20 секунди се оценяват неговите думи, т.е. само за 1 минута ние си създававаме впечатление за човека срещу нас.
Оказва се, че само за 1 минута ние можем несъзнателно да преценим другия и да го поставим в една от двете категории – позитивна (приятелски настроен) или негативна (неприятелски настроен). И тък като всичко се случва за секунди, още повече несъзнателно, излъчваните от нас или от острещния човек сигнали, са обикновени. Някои от тези сигнали са свързани с: усмивката, позитивното излъчване на лицето, дланите на ръцете, погледа в очите на другия...
Да притежаваме харизма, означава също така да се учим как да подхождаме към другите. Трябва да показваме интерес към тях, да желаем да ни споделят тяхното мнение. Трябва да можем да ги похвалим, както и да можем да споделим нещо за себе си.

Ето на какво бихме могли да обърнем внимание и какво бихме могли да направим, за да впечатлим останалите и веднага да спечелим повече симпатии:

•    Усмивка и позитивно излъчване на лицето
Усмивката е първото, което прави впечатление на останалите. Затова, ако желаете да създадете приятно впечатление, забравете за неприяностите и трудностите, които имате или сте имали преди. Усмихнете се и покажете приветливост на лицето си. Човекът отсреща не е длъжен да знае за вашите неприятности. Мислете за това, че усмивката предразполага към общуване, тя открехва темите за разговор.

•    Длани на ръцете
Ако искате да направите приятно впечатление и жестикулирате с ръце, старайте се да държите ръцете си отворени с дланите нагоре. Защото..., както древните китайски и гръцки мислители и философи, така и съвременните психолози са единодушни в това, че човек, жестикулиращ с отворени длани, се възприема като отворен и добронамерен. Не ви препоръчвам в никоя ситуация да посочвате с един или два пръста – некрасиво и крайно неетично е. В случай че е необходимо да се обърнете към някой, за да конкретизирате, изправете ръката си вертикално и посочете с нея като пръстите ви са свити. Едно пояснение, жестикулирането с отделен пръст на ръката можете да използвате единствено в случаите, които трябва да изброите нещо. Наблюдавайте се. Жестикулирането с ръце като дланите са отворени нагоре и пръстите прибрани можете да репетирате вкъщи. Без съмнение, ако жестикулирате по този начин, ще събирате единствено позитиви.

•    Поглед в очите
В много случаи хората споделят, че говорейки с отсрещен човек, не го гледат в очите, защото се разсейват. В определена степен мога да ги разбера, но нека да се поставим на мястото на отсрещния: Той ни поздравява и се представя, започва да разговаря с нас на дадена тема, а ние гледаме встрани, в телефона или в компютъра си... Но какви мисли минават през главата на нашия събеседник? Първата негова мисъл е, че това, което раказва, не представлява интерес за нас. Но дори и темата да не интересна за нас, етикетът изисква ние да изслушваме отсрещния и да знаем как да се държим, когато той говори. Втората мисъл на нашия събеседник е, че ние сме неетични. Третата мисъл често е свързана с решението му да не разговаря повече с нас (може да се стигне и дотам този човек в бъдеще да не желае да среща с нас).
Затова, без значение дали ние говорим или събеседникът ни говори, трябва да го гледаме в очите. При положение, че сме в аудитория, с погледа си трябва да обхващаме цялата аудитория, така че всеки да се чувства уважен и привлечен в дискусията. Нещо повече, погледът в очите на другите не само засилва тяхната концентрация, но и насърчава тяхната активност.
И още нещо, само с един единствен поглед от наша страна можем да привлечем вниманието на отсрещен човек. Само с един поглед можем да започнем разговор. Само с един поглед можем да кажем толкова много... Нека си напомним и това, че етичният и елегантният човек във всяка една житейска ситуация проявява уважение към другите и никога не си позволява да обиди някой.
Навиците се създават. Създаваме ги ние самите (при това сравнително бързо – максимум за 21 дни). Ако не притежаваме навика да гледаме събеседника си в очите, то можем да го създадем. Или както казват: „Упражнението прави майстора.“

•    Кимане с глава
Редица изследвания показват, че тези хора, които при разговор държат главата си леко наклонена встрани, се възприемат като много по-симпатични и привлекателни от другите, които държат главата си изцяло изправена.

•    Гласът
Добре е да говорим с умерено висок глас, ясно и да наблягаме на определени думи. Думите си бихме могли да подчертаем с приятни жестове.

•    Повдигнати вежди
Ако усмихнато поздравите и повдигнете веждите си, ще създадете впечатление у отсрещния, че се радвате на срещата, а също, че с желание се запознавате с него.  В другия случай отсрещният не само би се зарадвал на срещата, но дори би се размислил дали не  ви познава отпреди... Във всички случаи, ако сте усмихнат и с повдигнати вежди, ще оставите приятно впечатление.

•    Отворени ръце и рамена
Разглеждайки темата за харизмата, за това как положително да впечатлим останалите и получим повече симпатии, трябва да обърнем внимание и на един друг – на пръв поглед незначителен аспект – отворените ръце и рамене. Ето какво точно трябва да имаме предвид: Разговаряйки с друг, е добре да държим ръцете си отворени. Препоръчително е, когато говорим с него, да не държим в ръцете си телефон, чаша с кафе или вино. Предметите, които биха били в ръцете ни, биха създали известна бариера в общуването ни с отсрещния и биха го разконцентрирали в определена степен.
 Нещо повече, в много случаи при разговор единият или двамата събеседници държат в някое от тези две положения ръцете си: кръстосани под гърдите или хванати долу до корема като пръстите са преплетени. Добре е да знаем, че тези две пози създават задръжки у присъстващите и усещане за дистанцираност. Затова, когато разговаряме, е препоръчително да държим ръцете си в някоя от тези пози: с отворени нагоре длани и прибрани пръсти; отпуснати встрани надолу; под нивото на гърдите като дланите са разположени успоредно една срещу друга, пръстите са на разстояние един от друг и върховете на пръстите на двете ръце са допрени. Всъщност, специалистите наричат тази елегантна поза „Ангела Меркел“ и замисляйки се, веднага ще си спомним, че на много снимки и репортажи ръцете на г-жа Меркел са в тази поза.

•    Наклон на тялото
Не без значение е наклонът на тялото. Ако се наклоним леко напред, когато поздравяваме и говорим, ще ни възприемат като много по-дружелюбни и открити.

•    Докосването
Докосването до другия може да бъде свързано с ръкостискане, прегръдка, потупване  по рамото или целувка... Лекото потупване по горната част на ръката (над лакътя) се възприема като приятно.

•    Заеманото място
Колкото повече представителност искаме да покажем, толкова повече място ни е нужно. Ако сме седнали на стол, гърбът ни трябва да е изправен, раменете - отворени, ръцете - отпуснати. В никакъв случай не трябва да стоим прегърбени, както и седнали накрая на стола – това създава определено напрежение у събеседника ни, нещо повече - говори за неувереност от наша страна. Затова, добре е да сме седнали спокойно и да разполагаме с място. Колкото повече място и простор има около нас, толкова по-голямо внимание ще привлечем.

•    Самоувереност
За да ни възприемат като харизматични, е необходимо да работим върху утвърждаването на нашата самоувереност, самоуважение, както и върху това здравословно да обичаме себе си.

•    Облекло
С облеклото си също се „изказваме“. За да впечатлим, не е нужно да сме облечени по най-новата мода. Облеклото трябва да подхожда на нашия тип и характер, да подчертава нашата индивидуалност. Препоръчително е облеклото ни да не бъде нито прекалено впечатляващо, нито такова, което да не впечатлява и да не се запомня.
Знаейки българската поговорка „По дрехите посрещат, по ума изпращат.“, много добре трябва да премисляме как да сме облечени и какъв да бъде външният ни вид. На това място трябва да имаме предвид „Правилото за първите секунди“ и следната част от него: „За първите 20 секунди се възприемат външният вид на човека, неговата походка и маниери.“

Експертът Максим Манкевич посочва четири изпробвани харизма-техники:
•    Внимание
Психолозите са единодушни, че най-големият подарък, който можем да направим на човек, е да му подарим нашето внимание. Имайки предвид това, трябва да се стараем да подарявяме внимание на другите. Но може би някои ще попитат по какъв начин да поднесем вниманието си на другите... Една от техниките се нарича „Пинг-понг“ и се изразява в следното. Представете си ситуацията, че разговаряме с даден човек и той ни разказва за прекрасната си екскурзия в Париж. Ние го слушаме внимателно и в момента,  в който той е привършил разказа си, ние се „захващаме“ за думата „Париж“ и започваме да разказваме нашите преживявания в този град или преживяванията ни в друг град, който сме посетили... Посредством това ние продължаваме и поддържаме разговора.
„Харизматичните хора не са тези хора, които особено интересно въздействат, а тези хора, които особено се интересуват от останалите.“ Казано още по-конретно: „Харизматиците не са тези, които всичко разказват, а тези, на които другите се доверяват и искат всичко да разкажат.“ Затова, когато даден човек застане до вас и желае да разговаря, оставете моментните си ангажименти (станете от компютъра, приберете мобилния си телефон, прекратете храненето си...), игнорирайте всякакви разсейващи ви неща и засвидетелствайте внимание на човека до вас. Мислете също за това, че с тялото си трябва да сте застанали срещу другия и разговаряйки с него, да го гледате директно в очите. Прекрасно е, ако по време на разговора се усмихвате и кимате с глава.

•    Изчакване
Много пъти, когато двама разговарят, единият не изчаква другия да се доизкаже и го прекъсва. Не е етично да постъпваме по този начин. Трябва да имаме търпение другият да се изкаже и след като е приключил разказа си, да изчакаме още 3-8 секунди (да не би  още нещо да допълни). След това можем да започнем да говорим. Нашето изчакване показва първо, че умеем да изслушваме. Второ, че респектираме другия, който, паралелно с разказването, сортира своите мисли. Трето, че размисляме върху това, което другият е казал. Четвърто, че се замисляме и върху това, което е казано „между редовете“. „Най-важното в даден разговор е, да се чуе това, което не е казано.“ – посочват мъдреците.

•    Задаване на въпроси 
След като събеседникът е привършил с разказа си, ние можем да започнем да разказваме. В другия случай, можем да не разказваме, а да зададем въпрос във връзка с това, което другият ни е разказал. Примерни въпроси са: „Какво имате предвид с казаното?“, „Какво точно имате предвид?“, „Какво точно бихте искали да кажете?“

•    Повторение
Според специалистите, без повторението харизмата не е възможна. Но какво точно означава това? Това означава, че когато другият разказва, ние можем да повторим, т.е. да перефразираме последните негови думи и след това да му зададем въпрос, на който той да отговори. Примерно: Човекът до нас ни разказва за това, че е трябвало да пътува служебно за конференция в Ню Йорк, но в последния момент полетът е анулиран и той не е могъл да излети. В този случай ние имаме три варианта за реагиране.
Първият вариант е: Ние перефразираме кратко думите на нашия събеседник:  „Това означава, че Вие е трябвало спешно да пътувате за Ню Йорк, но не сте заминали и не сте могли да представите доклада си на конференцията? Правилно ли Ви разбрах?“ По този начин показваме няколко неща: че участваме в разговора, че следим за съдържанието му, че размисляме върху казаното и желаем да изясним подробности около разказаното. Нещо повече, с въпроса, който накрая задаваме на събеседника си, отново му „прехвърляме топката“.
Вторият вариант е: Ние повтаряме едно към едно последните думи, които събеседникът е казал. Примерно, събеседникът ни е казал: „Не можах да представя доклада си на конференцията. Не беше възможно.“ При което ние, повишавайки интонацията си, повтаряме дословно думите: „Не беше възможно?“ С този зададен от нас въпрос, ние отново „прехвърляме топката“ на другия.
Третият вариант е: Правим кратко обобщение на казаното от другия и накрая му задаваме въпрос. Примерно: Случило се е това и това, Вие сте направили това, за да успеете, но не се е получило. „Правилно ли Ви разбрах?“ По този начин вие отново  показвате интерес като със зададения от вас въпрос, „прехвърляте топката“ у събеседника си.
Навремето Ли Юй е написал: „Харизмата в човека е като горенето на огън, като светлината на свещта, блясъка на скъпоценни камъни, злато и сребро. Това е нещо духовно.“
Мисля, че на това място бихме могли да кажем следното: Всеки един човек на нашата планета е единствен и неповторим по рождение. Всеки един от нас носи своята харизма в себе си. В повечето случаи тя трябва да се доразвие. И ако желаем, ние можем да я доразвием. Можем да положим усилия, за да разпалим още по-силно вътрешната си светлина, а тя мигновено ще рефлектира върху нашето слънчево излъчване. А слънчевото ни излъчване ще привлече още много и много други хора към нас... Защото слънчевите, щастливите хора привличат другите към себе си.

Д-р Ваня Велкова
в. „България СЕГА“,
Берлин






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7