Срамните тайни на Европа: Трагичната история на Черната Венера

Начална страница | Интересно | Срамните тайни на Европа: Трагичната история на Черната Венера
image

През август 2002 г., точно 187 години след смъртта на Саарти Бартман, наричана още Черната Венера, тленните й останки са погребани в Африка - нейното родно място.
Историята на африканската девойка е повече от печална - тя умира на 25, след като в продължение на 5 години е била жестоко унижавана и разкарвана като атракция в Европа.
Филмът на френския режисьор Абделатиф Кешиш за нея - Черната Венера" /2010 г. / пресъздава жестоката й съдба и звучи като обвинение срещу белите колонизатори на Африка. Филмът е награден на кинофестивала в Кан.
През 2016 г. известната певица Бионсе съобщи, че пише сценарий за нов филм за Саарти Бартман, и че дори би изиграла главната роля в него.

Според американската преса, новината не била възприета добре в ЮАР, тъй като там проявявали "ревност" към образа й. Днес в ЮАР има  много обекти, носещи името на Саарти Бартман.

Саарти има нерадостна съдба от малка. Според една от версиите за живота й, баща й бил убит от бушмени, другаде се твърди, че родителите й били убити от холандските колонизатори.
Неизвестно как, осиротялото момиче попада при т.нар. "хотентоти", по-известни на съвременен език като етноса "койко", в превод - "истински хора".
Това е африканска етническа група, близка до бушмените, която първите бели заселници, дошли в Южна Африка, нарекли "хотентоти". Справка в Оксфордския речник на южноафриканския английски език, сочи че думата "хотентот" означава "пелтек" в северния диалект на холандския. Т.е. на езика на колонизаторите има обидно значение.
През 17-и век хотентотите са превърнати в крепостници, или ратаи на колонизаторите, а през 19-и век почти всички племена на капските хотентоти били или изтребени, или превърнати в роби.
Саарти също става робиня. Получава ново име от господарите си - богати фермери в Кейптаун, които я наричат Сара. Девойката се отличавала с музикален слух и бързо усвоила езика на колонизаторите.
Един ден във фермата пристигнал шотландският хирург Уилям Данлоп. Той бил силно впечатлен от фигурата на Сара - тя имала силно развит ханш с изпъкнали задни части. Хирургът предложил на брата на фермера да вземе Сара и да я заведе в Лондон, като "ценен екземпляр" за изследване на телосложението на африканско племе.
Това се случва през 1809 г., когато в Англия вече е забранена търговията с роби. Ето защо, за да бъде отведена от колонията в Лондон, било необходимо не само съгласието на господарите на Сара, но и нейното съгласие. Д-р Данлоп обещал на 20-годишната девойка, че тя ще има свободен живот в Англия и шанс да забогатее. Сара се съгласила, и така сама отворила пътя на нерадостната си съдба.
Всъщност, в племенната група на хотентотите Сара далеч не била единствената с такива телесни форми, проява на хипертрофия. Обиколката на ханша на някои от жените от племето стигала до 2 метра.
През 1810 г. Сара пристигнала в Англия, където започнали да я показват срещу заплащане като атракция, под името Черната Венера. Снимали Сара и лепяли афиши със "странното" й тяло.
Времето съвпада с началото на срамната история на "човешките зоопаркове" в Европа, които съществуват чак до началото на 20-и век.
За унизителното положение на Сара Бартман научили от "Африканската асоциация" и направили запитване до британското правителство, как могат да я освободят, като изтъквали довода, че тя е държана в плен като робиня.
Стига се до съд. Но когато в съда питат Сара дали излиза да я показват пред публика по принуда, тя отвърнала, че прави това по собствено желание?... Отношенията си с д-р Данлоп, представила като "договор" и казала, че той й дава пари за "представленията".
След 4 години лондонската публика изгубила интерес към тялото на Сара и тя била продадена на френски дресьор на животни, на име Рео. Сара живяла в Париж около 2 години и няколко месеца.
Последните в живота й!...
Освен че продължила да се показва пред публика, във Франция Сара станала и интересен обект на антрополози. Директорът на Националния музей по естествена история - Жорж Кювие, започнал да работи по труд за интелектуалните възможности на Черната Венера. Според него Сара притежавала невероятна памет, благодарение на която много бързо усвоявала чужди езици.
След като демонстрациите на тялото й, обаче, омръзнали и на парижани, Сара за кратко време се превърнала в обект на насмешки и злобни карикатури.
Тя изпаднала в депресия и започнала да пие. Заработвала за "чашата" чрез проституция. Умира в самота, само на 25, през декември 1815 г.. Според някои - от сифилис, според други - от пневмония. Има сведения, че е родила две деца, чиято съдба е неизвестна. 

Трагедията на Сара не приключила със смъртта й. Въпреки че през 1811 г. тя била покръстена по християнски обряд в църква в Манчестър, не я погребали според обичая. Препарирали части от тялото й и ги демонстрирали по време на лекции по антропология, като "доказателство" колко негрите са "близки до маймуните"!...
Скелетът и мозъкът на Сара били съхранявани в стъкленици чак до 1974 г., като част от експонатите в парижкия Музей на човека.
През 1994 г., когато Нелсън Мандела излиза от затвора, по негово настояване ЮАР официално иска връщането на тленните останки на Саарти Бартман /б.а. истинското име на Сара/, и Франция след известен период на "обсъждане", ги връща в родината й.
През 2002 г. най-сетне останките на страдалката са положени в гроб на родна земя.

Еми МАРИЯНСКА
impressio.dir.bg
за в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7