Букурещ – малкият Париж на Изтока (част 2)

Начална страница | Интересно | Букурещ – малкият Париж на Изтока (част 2)
image

Пристигайки в Стария град, вечерта вече е започнала, а слънцето изморено се е скрило, давайки ред на звездите да застелят притъмнялото небе. Нощният Букурещ започва да се събужда, сякаш дори по-динамичен и пъстър от часовете през деня. Особено тук, където многобройните, разноцветни светлини от прожектори, пълзят по старинните фасади на сградите, вдъхвайки им нов живот. Заведенията, кое от кое по-примамливи, се редят едно след друго в луда надпревара да те привлекат с изкушаващите си предложения и интересния интериор. Това е мястото, в което има за всеки по нещо. Просто си помисли за дадена национална кухня и тя ще се материализира пред теб, ако не на следващата крачка, то със сигурност на близкия ъгъл. Румънският chef-джин от лампата е нечуван професионалист в занаята си. Но внимавай (!), не един Аладин е останал навеки в плен на това място, благодарение на новичките си килограми, които и летящото му килимче не може да издържи… Явно и за магията има ограничения. Изправен пред толкова много вкусотии, няма как да не се окажеш със слаби ангели, чийто нежни нашепвания в ухото ти за строгата ти диета, биват заглушени от призивите на викачите на ресторантите. На всичко отгоре, в този миг в съзнанието ти изплуват словата на баба ти, която винаги ти е повтаряла, че ходиш недохранен и в прилив на желязна решителност, биеш шута на кльощавите ангелчета директно към рая. И докато влачиш жената и децата към първата изпречила се на пътя ви маса, може да си повтаряш житейската мъдрост, че нещастни шопари няма. Тъй де, вярно е, че са закръглени и пухкави, но изглеждат някак безсрамно щастливи, нали?
Спокойно! Едва ли ще се стигне до там, че да ти се наложи през остатъка от престоя да се търкаляш (вместо да крачиш с изпъчени гърди, като горд българин) към забележителностите. Все пак кварталът е туристически, което ще рече, че и цените му са такива.
Преди да ти предложа някои задължителни ястия, с които да поглезиш небцето си и да потушиш бунта в стомаха си, добре ще бъде да поговорим за местната валута. И на мен часовете по математика не са ми били сред любимите в гимназията, но правилно е казвала учителката, че ще влязат в употреба. (С изключение на онези странни явления в геометрията – синус, косинус, тангенс, котангенс и т.н. Е, госпожо, с цялото ми уважение, но все още съм на мнение, че и извънземните ще си блъскат главата в стената, ако им се наложи да ги използват!) Тук хватката е следната – само за 44 български стотинки получаваш 1 румънска лея. Северните ни съседи определено ценят парите, далеч повече от нас. За разлика от нашите банкноти, които често биват прилежно намачкани в подобие на любимата ни баница, или многократно подлепяни с тиксо (да сме наясно, това си е вид българско ламиниране), румънските леи са дразнещо изрядни. Видът им те удря директно в националното ти его. Не само, че изглеждат така сякаш току-що са напечатани, ами са и неразрушими. Нещо като Супермен… Прането на пари в тази държава добива съвсем нови, буквални измерения, защото съседите ни спокойно могат да си пуснат месечната си заплата в пералнята, ей така – за дезинфекциране. И ще я извадят съвсем здравичка! Мачкането също не е проблем, заради подобния на найлон материал, от който са направени леите.
Но стига сме задълбавали във „сатанинските“ финикийски знаци, понеже стомашните ти киселини сигурно вече разяждат вътрешностите ти. Богохулство ще е, ако не опиташ мамалигата (качамака) – символът на румънската кухня! За твое щастие се предлага в почти всяко заведение, при това в няколко вида, с различни съставки. Мичите (съмнително приличащи на познатите ни кебапчета) също попадат в категория „Задължително“. Колкото и да напомнят визуално на нашата скара обаче, вкусовите им качества се различават. В тях са смесени три вида едро смляна кайма – от телешко, агнешко и свинско. Булзът е интересен избор, доближаващ се до мамалигата на вкус – представлява топка запържена в царевично брашно, а в сърцевината ще откриеш сирене и кашкавал. Сарвалът е зелеви рула с ориз, а тачитурата – меса на скара, поднесени с колбаси и пържени яйца… В пиенето няма да имаш изненади, тук се лее предимно бира. Но не пропускай да опиташ местните вина, понеже страната е една от най-големите производители на вино в световен мащаб. Ценител ли си, със сигурност ще бъдеш очарован, ако не - Heiniken-ът винаги е насреща.


Ако всички оцелеете след обилната вечеря, а ти специално след мърморенето на съпругата, че благодарение на безкрайните ти поръчки, сега се е превърнала в един от моделите на Рубенс, (което ще рече по-елегантен и женствен вариант на Джаба Хътянина от „Междузвездни войни“) се отдайте на последна нощна разходка из Стария град, любувайки се на историческия център, изграден от сгради в бароков и неокласически стил. А и вървенето гори калории! Ако след няколко пресечки жената не е спряла да се оплаква, заплаши я, че ще я хвърлиш в замъка на граф Дракула… Което не е толкова страшно, защото всъщност имаш предвид направения като крепост бар „Dracula“, представляващ една от атракциите в квартала. Единствената истинска опасност, ако я оставиш да се забавлява там до зори, е на сутринта да се върне приличаща на вампир (от недоспиване) и да стресира децата „Добро утро“ и да им докара кошмари на следващата вечер.
Новата сутрин настъпва с редица нови предизвикателства. Изминал е цял ден, а ти не си видял и половината от ключовите места из града. Затова още с първите слънчеви лъчи си строил в редица децата и съпругата, закусили сте в хотела и вече сте готови за нови приключения.
Защо да не започнете от булеварда на Победата? Това е сред най-красивите улица в столицата и е една от причините да наричат Букурещ „Малкият Париж“ (при застрояването на града, френските архитекти са си казали думата). Той е голям и широк, а по протежението му се нижат магазинчета с всякаква стока – от сибирски кожи до английски пистолети. Построен е към края на XVII век, като първоначално е бил павиран с дърво път, бързо превърнал се в най-изисканата улица на града, благодарение на населилите я аристократи. Те изградили домовете си по цялата й дължина. През 1918 година булевардът бива изцяло реновиран до сегашния си облик, като заменя тогавашното си название „Podul Mogoşoaie“ с вече познатото ни име. Една от най-забележителните постройки, която можеш да видиш тук, е дворецът Кантакузино. Няма как да го подминеш, най-малко заради портата му с херувими и богатата на орнаменти фасада. Той датира от края на 20-ти век и за кратко е бил резиденция на популярния композитор Джордже Енеску (1881-1955г.). Сега вътре се помещава музей в негова чест, състоящ се от няколко стаи, в които можеш да видиш цигулката му от детство, концертни програми, ръкописи и фотографии. Макар и стойностна, все пак бедната колекция е възможно скоро да те отегчи… Така де, колко точно трябва да съзерцаваш един струнен инструмент, за да се почувстваш възвишен ценител на културата? Максимум минута-две? Хайде обратно навън!
Ако продължите с разходката по булеварда, в посока север, скоро ще се озовете на площада на Победата… То надмощие, то триумф, то чудо из този Букурещ! Човек се чувства като истински завоевател само от имената дадени на местата и сградите навред. Та и ти, овладял походката и осанката на Наполеон, като пристигнеш на кръглото обширно пространство, не забравяй добре да се огледаш. Пред теб не само минават едни от най-големите артерии на града, но и стоят важни здания. В източната част на площада ще съзреш двореца Виктория, завършен през 1944г. Макар да не е построен толкова отдавна (в сравнение с останалите исторически сгради), екстериорът му е учудващо безличен и студен – като изражението на тъщата, когато те види на семейните сбирки. Това е така, защото дизайнът на архитектурата е повлиян от сталинското влияние, характерно за периода на изграждане.
Обзалагам се, обаче, че на децата вече им е дотегнало от зяпане на безинтересни за тях постройки и като нищо са увиснали я на врата, я на крачола ти, пищейки за приключения и невероятни изживявания… Нормално. Стягайки багажа, малчуганите са си представяли авантюри ала Индиана Джоунс. Следователно, за да се превърнеш в техния герой, тръгни на север по площада до улица „Șoseaua Kiseleff“ и още на номер 1 ще намериш Природонаучният музей Григоре Антипа. Спасението от детските викове се намира вътре. Наследниците ти ще онемеят, когато им покажеш гвоздея на изложбата – високият 4,5 метра скелет на динозавър, открит в Молдавия. Сред експонатите са още над 80 000 пеперуди и страхотна колекция от препарирани животни. Общо-взето всичко това на теб ти звучи като приблизително час отдих за ушите… Chillax, приятелю!
Напускайки помещението, заредени с нови сили, имате възможност да отскочите до другата близка забележителност – Музеят на румънския селянин. И въпреки, че сградата е изключително елегантна, (облечена в червени тухли и обсипана с арки и колони) при положение, че вече си бил в Музея на селото, едва ли ще изровиш в душата си желание да я посетиш, независимо колко дълбоко в нея бъркаш. Но за престиж може да минете покрай него и да си направите едно семейно селфи… Имиджът трябва да се поддържа, а в наши дни репутацията е всичко! Пък и на кадъра зад вас ще запечатате сочения за най-добър музей на Букурещ. (Непременно го напиши в описанието на снимката – нека ти завиждат!)
След само двете харесвания, които си получил във Фейсбук (защото приятелите ти се пръскат от злоба, а и не разбират от друго, освен от чалга, гарнирана със скара) ти предлагам да тръгнеш към площада на Революцията, където те очакват още няколко страхотни изненади. И докато вървиш натам, просто е неизбежно да не обърнеш сериозно внимание на многото църкви, разпръснати навсякъде из града. Православните храмове са част от визитката на столицата и се подават от всякакви необичайни места. Някои от тях стоят свити между три жилищни сгради, други попадат в двора на кооперации… Нагледен пример за стила еклектик – съчетаващ старото и новото, понякога в болезнен контраст. Важното обаче, е че църквите са ревностно съхранени, въпреки съвременните строежи, издигнати съвсем близо до тях. Но и румънците правят грешки… За успокоение на българската инженерна и архитектурна мисъл, която напоследък ражда „брилянтни“ идеи, (като „чудесата“ по улица „Граф Игнатиев“, сред които попада и Водната стена, наподобяваща надгробна плоча…), съседите ни също са имали мигове на умопомрачение. Ярък пример за това е решението им от 1985г. да преместят църквата „Михай Вода“ (построена от Михай Смелият през 1591 г.!!!) 279 метра на изток, с цел да се направи път за развитието на центъра… Добре обаче, това довело до разрушаването на средновековната обидел на самата църква, както и на помощните сгради. Но абсурда не спира тук. В момента църквата стои върху бетонна площадка, като очакванията са, че при по-силно земетресение ще се срине – съдба, която ще споделят още редица други храмове в околността.
Стигайки на площада на Революцията, няма как да не отчетеш факта, че е с неправилна форма. Това се дължи на съображение за сигурност, понеже замисъла на пространството е да осигури защитен периметър около Кралският дворец в случай на… (и сам се досещаш) революция. И ако преди 1989г. мястото не е изпълнило предназначението си, то през посочената година е помогнало на Чаушеску и съпругата му Елена да избягат от тълпите пред централата на комунистическата партия. Тогавашните размирици продължили два дни, като изпепелили постройките около площада, белязвайки с дупки от куршуми не една от фасадите. Смайващо е, че предвид обстоятелствата, сградата на Централния комитет остава почти недокосната от сблъсъците.
По-голямата част от западната страна на откритото пространство се заема от вече бившият Кралски дворец, който в наши дни е обърнат на Национален музей на изкуствата. Някога на негово място е стояла простовато едноетажно здание, но то е изгоряло до основи през 1927г., затова крал Карол II е наредил да строежа на величавата града, която се намира пред теб. Разбира се, за изпълнението на тази разпоредба е било необходимо да се разрушат околните жилища, но кой смее да спори с краля? Любопитно е, че елегантният дворец е снабден с няколко странични, дискретни входове, през които е можела да минава необезпокоявано любовницата на Карол – Магда Лупеско, също и финансистите, които били част от кликата на двойката.
На площада още можеш да забележиш страхотни паметници, но нещо ми подсказва, че и на теб, подобно на жената и челядта, ти е дотегнало от архитектурни постижения… Е, предлагам ти да се отдадеш на едно последно – в лицето на най-големия мол на Букурещ, оценен на два пъти повече от своя побратим в София, а именно AFI Cotroceni. Само за сведение, просто да знаеш къде стъпват нозете ти, пазарната му стойност е над половин милиарда евро… (Е, какво пък толкоз? И ти усещаш мега милионите, който ще спечелиш с търкане на лотарийни билетчета, нали?! Не са милиарди, но са нещо!) Вътре ще бъде истински рай за цялото семейство. Пускаш жената по марковите магазини, тайно подсмихвайки се, че кредитната карта, която си й дал за пазаруване, почти е достигнала лимита си; качваш децата на екстремните влакчета, които се помещават във вътрешността на търговския център, докато им се завие свят и не могат да кажат и имената си; а ти се отдаваш на… угаждане, разбира се. Имаш богат избор – от спортни магазини до кафенета и американски брандове ресторанти, които още не са достигнали до нашата родина. Като, например, известния мексикански fast food – „Taco Bell“, където можеш да пиеш Кока-Кола, Фанта или Спрайт на корем, плащайки си само първата! Еха! И докато подтичваш в тази посока, гледай само да не те отнесе някое туристическо влакче… О, да и такива се срещат из мола. Всичко за Негово величество клиентът. Но изумлението няма да свърши скоро, защото едната част от центъра представлява стена, изградена от изкуствен камък, наподобяваща скали. Сред тях има катерушки, пързалки, водопади и какво ли още не. И това под почти открито небе, защото покрива е от стъкло… Румънците определено знаят как да вземат ума на всеки!
След часове прекарани в пределите на тази мечта на шопинг маниаците, следва глазурата на почивката ти. Тъй като уикенда е към своя край, което ще рече, че от понеделник отново ще си роб, глезенето е напълно задължително. И а покрай теб и съпругата ще се почувства като Клеопатра на 21 век. За тази цел ти е необходима любимата ти давеща се кола, благодарение на която ще оповестиш с гръм и трясък (а, ако си на бензин – и със солидна доза пушек, наподобяващ индианските димни сигнали) пристигането си на Терме Букурещ.
О, този спа и уелнес комплекс просто не може да се опише с думи. Той е най-големият в Европа! Построен на площ от над 30 000 кв. метра от стъкло и метал. Сърцето ти просто пропуска един удар, докато очите ти биват омагьосани от гледката. Вярно, че е извън самия град, но ако за любовта няма години, а за политиката не се изисква кой знае колко акъл, то и за удоволствието няма километри. Тук е обърнато внимание на всеки детайл – басейни с минерална вода, мокър бар, скоростни пързалки, сауни, джакузита, парни бани… Да не споменавам водопадите и екзотичните растения, сред които и над 3 000 вида палми… Красотата му е заслепяваща, а плувайки във водите, имаш усещането, че някак си се пренесъл в девствената екзотика, която по една чиста случайност наброява шест звезди. Да се чуди човек!
Предупреждавам, знам че българското в теб винаги напира, но те моля, удръж го. Не го пускай на свобода, че румънските ни приятели няма да разберат нищо от перфектната ти имитация на сцената „Бай Ганьо в банята“… Нея я запази за някое родено басейнче, където публиката ще оцени действията ти и ще ги насърчи със силни аплодисменти. Че току-виж и на бис те изкарали. В Букурещ, обаче, най-много да те изхвърлят по хавлия на улицата. А ако и кърпата е тяхна, ще останеш и без нея. Да знаеш.
Тръгвайки на следващия ден, с разбираемо нежелание, напускаш с убеждението, че времената когато румънците са се нареждали около нашите влакове, разчитащи на вроденото ни състрадание и просещи от нас сапуни, отдавна са отминали. За кратко време съседите ни са успели да извадят страната ти си от калта и да я превърнат в европейски пример на Запада (нищо, че се намира в Изтока). Нещо, което на наша България ще отнеме около 100 години още, защото ние горе-долу с толкова се движим назад от останалите държави.
И Букурещ, подобно на Белград, е бил разрушаван неведнъж – къде от природни бедствия, къде от глупостта на човешката ръка. Но с времето е доказал, че притежава несломим дух и желязна воля, чрез които ще живее вечно!

Стелиян СТОИМЕНОВ






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7