Белград – бижуто на Балканите

Начална страница | Интересно | Белград – бижуто на Балканите
image

Европейската столица извън ЕС

Днес посещението на екзотични дестинации се е превърнало в цяла мода. Сякаш не си в крак с тенденциите, ако не посетиш някое тропическо място и не пуснеш поне стотина снимки как гордо си се покатерил на гърба на измъчено слонче; галиш полузаспал тигър (докато здраво се потиш и молиш на всички богове да е закусвал); позираш по бански на балкона на хотела, показвайки форми на фона на дивата тропическа растителност (ама не си сред нея) или задължителното – споделяш босите си ходилца, заровени в белия пясък.
И заради целия този захлас по „фешън“ течението, някак пропускаме не по-малко привлекателните страни, намиращи се под носа ни. Едно такова бижу (наречено сърцето на Балканите), което определено заслужава вниманието ни е сръбската столица.
Първото, с което може би трябва да започнем е, че дори самите ни западни съседи и до днес се питат как градът се е озовал на територията на страната им. Изключително красив и различен от останалата част на държавата, Белград се е превърнал в притегателна сила за хора от близо и далеч. Така че, ако четеш това и се намираш в София, си е направо грехота да не запалиш колата и да поемеш към „белият град“.

Километрите, които делят двете столици (нашата и тяхната), са не повече от 400, все едно да скокнеш до морето. Не е никак плашещо, предвид колко пъти си посетил „Какао бийч“ отминалото лято…
Преди да се наредиш на колоната от автомобили на границата е добре да заредиш резервоара си догоре, тъй като горивото в България, противно на схващанията на негодуващите, е по-евтино. За да влезеш в Сърбия не ти е необходимо нещо повече от личната ти карта, а щом митничарите те пуснат по живо, по здраво – можеш да се възползваш от чисто новата отсечка на магистралата, която ще те отведе директно до Пирот. За жалост автострадата все още не е напълно завършена, но със сигурност финализирането й се очертава далеч по-скоро от това на „Хемус“. Добре е да разполагаш с местна валута от динари (курса се върти около 60 динара за лев, което автоматично те заблуждава, че вече си виден богаташ), понеже винетки не са ти необходими, но пък от магистралните такси няма да се отървеш. Добрата новина е, че пропускателните пунктове приемат и карти, а от миналата година всяко обменно бюро с драгост ще ти вземе левчетата.
От Пирот до Ниш аутобанът ту ще се губи, ту ще се появява, но малко преди да стигнеш домакина на най-големия джаз фестивал „Нишвил“, пътят дори няма да ти прави впечатление. Живописната гледка на скалистите зъбери (надвиснали над шосето), под които ще минеш, тунелите и реката, течаща успоредно на маршрута ти, са достатъчни, за да ти спрат дъха. След това магистралата се завръща окончателно, съпровождайки те чак до Белград. Така че положението е „Пей, сърце“. Влизайки в пределите на крайната ти цел, е добре да си подготвиш едни 800 динара (приблизително 14 лв.), за да си платиш за асфалтовото удобство.
Тук започва трудната част… Кое по-напред да видиш, на къде да гледаш и как да се клонираш, за да си на няколко места едновременно?! Добре е предварително да си резервирал хотел не по-далеч от широкия център, тъй като повечето забележителности, на които ще се посветиш през престоя си, са съсредоточени в този окръг.
Първата ти спирка, може би, трябва да бъде пешеходната улица „Кнез Михайлова“ – ядрото на туристическия и социален център на града, из което се редят безкрайни магазини. Интересен факт, който задължително трябва да се спомене, е че княз Михаил, на когото е кръстена улицата, не е кой да е. Сигурен съм, че сте добре запознати с нашия Борис I… Е, познайте какво е било християнското му име. Точно така! Всъщност града е основан благодарение на документ, издаден от нашия владетел. Но да се върнем на обиколката. На тази улица или по-добре познатото ни название „Главната“, посетителите обикалят неуморно от сутрин до вечер, така че – празно няма! Изборът къде да приемеш необходимата ти доза кофеин (нужна ти за енергичното крачене) е голям – барове, бирарии, кафенета и сладкарници има в изобилие. А отскоро в самия край, функционира и чисто нов център (по „български“ казано: мол, ама мини), разполагащ с прекрасно заведение на покрива, което разкрива на посетителите си чудесна панорамна гледка.
След като се нагледаш на внушителните сгради от 19-ти век, къде-къде по-добре галещи окото от онези „схлупени панелки“ по „Витошка“, настъпва времето за емблематичната визитка на града. „Кнез Михайлова“ завършва пред легендарната крепост „Калемегдан“. Просто не си бил в Белград, ако не си я посетил! Съоръжението, издигнато през I век от римляните, носещо огромна историческа стойност, днес е превърнато в красив парк. Редица алеи кръстосват територията му, а навсякъде са разпръснати пейки за отдих. Лятото ежедневно можеш да видиш белградчани дошли да разпуснат под гъстата сянка на дърветата, четящи книга или правещи си пикник на зелената трева. И макар в наши дни крепостта да е дом на няколко тенис корта, баскетболни игрища и различни експозиции (ако сте с детето пуснете го на изложението на динозаврите, ще си отдъхнете поне за час, докато то се щура и ръмжи срещу всеки един от тях), все още носи отпечатъка на отминалите времена на войни и разруха. Не че някой се сеща за тях когато жаркият сезон започне с диви концерти, помещаващи се именно тук. Всяка година на това място идват популярни DJ и музиканти, които дават ритъма на нощния живот.
Но понеже се разхождаш посред бял ден, хубаво е да се съсредоточиш върху кулите и портите, предпочитани през вековете от византийци, османци и австрийци, вместо да търчиш насам-натам, търсейки откъде да си купиш билет за предстоящия „хаус купон“. И докато се разхождаш и се любуваш на сливането на реките Дунав и Сава, насочен към паметника на „Победителят“ можеш да си припомниш, че си в поредната зона, тясно свързана с българската история, понеже вървиш из мястото, където са били посрещнати прокудените от Великоморавия братя Кирил и Методий. Препоръчвам ти, докато все още не си се насочил към следващата забележителност, да посетиш любимото ми заведение „Калемегданска тераса“, което ти предоставя идеалната възможност да се възхитиш на „Портата Зиндан“, пейзажа към Дунав и една студена бира за разкош.
Така, стига история и камънаци, въпреки че те са ми най-любими. След такова просвещение е време за развлечение, а най-близката ти атракция е зоологическата градина. (Ако действително пътуваш със семейството и не сте загубили детето по трасето, ето още една възможност да го баламосате и да секнете безспирните му въпроси и хленчене за пица, сладолед или за обещания от 2 години насам PlayStation.) За твое щастие зоопаркът също се намира на възвишението на крепостта, така че смело към него.
Когато и животните вече не са толкова интересни, нито ти на тях и маймуните ти обърнат гръб, може да продължиш културното си обогатяване и да се върнеш на „Кнез Михайлова“, минавайки цялата му дължина наново, но този път да продължиш до хотел „Москва“. Той е поредната величава сграда, която ще видиш днес, но пък стойността й е голяма. Представител на архитектурния стил „руски сецесион“, „Москва“ е най-старият хотел в града и е помещавал личности като Алберт Айнщайн, Махатма Ганди, Максим Горки, Ричард Никсън и др.
След безкрайните кръгчета и преходи, неминуемо стомахът ти вече свири на тънката струя на глада, затова идва идеалната възможност да се потопиш в бохемския дух на ул. „Скадарлия“. Тя пази автентичните кафани (друга, разбираема дума от речника е: механи) – някога заведения отворили вратите си единствено за висши аристократи и хора на изкуството, при това само от мъжки пол. Разбира се, можеш да хапнеш скара и в най-стария ресторант, сменил името си през годините безброй пъти, за да остане известен като „?“ (да, въпросителен знак). Също няма да сгрешиш, ако избереш и едно от многото ресторант-корабчета по брега на река Сава или някогашните халета, които в края на миналата година превърнаха в изискани заведения. Но из павираната отсечка на „Скадарлия“ се носи арт атмосфера, която няма да усетиш на други места. Точно затова тя е била вечният избор на знаменитости като Ален Делон, Стивън Сегал и др. Богатият избор на привлекателни кафани те кара да се питаш къде да влезеш, за да доставиш блажено удоволствие на вкусовите си рецептори. Аз ти препоръчвам „Шешир мой“, „Двата елена“ или „Златният бокал“. Вътре времето сякаш е спряло, запазило непокътнат спомена за безгрижните дни и нощи. Често явление в кафаните е да има жива музика, така че ако си привърженик на мотото „Оркестърът да свири, дюлева ракия да се лее и плескавици да има на корем“, то това е мястото за теб. Менюто за вечерята ще оставя сам да избереш, но аз не тръгвам без да съм опитал гурманска плескавица, ущипци, кебапчета, салата „Урнабес“ или „Паприка у павлаци“ (разбира се, не наведнъж, понеже порциите са щедри и после трябва да ме местят с кран)… Важно е да се запомни, че в Сърбия човек не може да сбърка със скарата! Затова аз се съсредоточавам най-вече върху ястия от кайма. Но преди да извърнеш очи с досада, добре е да отбележа, че при съседите ни продуктите са далеч по-качествени отколкото при нас. Да си знаеш!
След като си нахранил стомаха, може да нахраниш и душата си. В града има няколко прочути църкви, които да обиколиш (нищо, че не е Великден). Най-голямата, то се знае, е храм-паметник „Св. Сава“. Лесно ще го намериш, вижда се от почти всяка точка на града. Оглеждай се между сградите за бяла фасада със сини куполи. Той се води като най-големият православен храм на Балканите, следван по петите от „Александър Невски“. Макар, да си призная, нашият изглежда по-обширен, но знам ли… Възползвай се от това, че си там – влез, запали свещ и разгледай прекрасните стенописи по вътрешната част на куполите. Няма да съжалиш! Ако пък „грандоманските“ постройки са ти дошли в повече, отиди до църквата „Св. Марко“, построена точно до центъра. Тя е не по-малко впечатляваща.

И понеже така и така си до „Св. Марко“, точно до нея се намира Централна поща (Защо, по дяволите, нашите архитекти не са преписвали от сръбските навремето?), а отсреща е сградата на Парламента на Република Сърбия. Ако си бил в Будапеща и си съзерцавал техния Парламент, има опасност да не оцениш по достойнство сръбския, но това не означава, че той също не е красив… Особено при паралел със софийския, веднага ще промениш мнението си. Още една любопитна българо-сръбска подробност е, че белградското здание е построено по проект на Константин Йованович, сърбин с корен от Враца.
Нищо чудно оттук да решиш отново да се пуснеш към центъра, за да стъпиш на най-популярното място за срещи в града – площад „Република“. По принцип именно там се уговарят да се видят влюбените двойки или приятелите, които времето и пространството са разделили. Ще го познаеш по статуята на принц Михаил, обяздил кон (посветена на най-важното му политическо постижение – изгонването на турците от страната и освобождаването от османска власт на 7 града). Около площада са позиционирани и няколко ключови сгради, които също можеш да заснемеш за фейсбук, сред които са: Народния театър и Националния музей. Споменавайки музеите, ако искаш да вземеш акъла на приятелите си, можеш спокойно да посетиш музея на Никола Тесла.
Преди да си тръгнеш, напълно доволен от престоя си (нищо, че не си яздил слон и рискувал десницата си, галейки тигър в Тайланд), хубаво ще е да видиш конакът на княгиня Любице, който като Тадж Махал е съграден от любовта. (Заведи съпругата, разтопи сърцето й точно на финалната права!) Конакът е построен по заповед на княз Милош като  дом на жена му и двете им деца, като и до днес това е запазен представител за градска къща от първата половина на XIX век.
Като запалиш колата можеш, като за последно, да отскочиш до Нови Белград, който все още се строи по образец на „американската империя“ от метал и стъкло. Отивайки или връщайки се, не пропускай да минеш по единствения в света, по техническо отношение, мост – „Ада“. Той се отличава от останалите си събратя, пръснати на различни места над реките, с конструкцията си от един пилон, носещ основната част чрез стоманени въжета. Няма друг като него на цялото земно кълбо. Затова и канала „Discovery“ му отдели специално внимание. „Ада“ е едно от съвременните богатства на града, официално открито през неотдавнашната 2012 година и представлява най-скъпият и мащабен инфраструктурен обект на държавата.
Сбогувайки се с Белград, който някак неусетно е успял да открадне сърцето ти, пътят към изхода на града може да мине покрай старите сгради на Генщаба, които през 1999 година бяха бомбардирани от НАТО. Днес те все още стоят порутени, като ясен пример за резултатите от налудничавите войни на съвременната европейска история. Зловещ е видът на корпус „А“ и „В“, но мълчаливото послание на руините е по-силно от всеки призив за мир.
Разрухата не е чужда за Белград… Градът е бил сриван и съграждан наново около 50 пъти от съществуването си насам, но всеки път се е възраждал все по-величествен и калéн. За да се превърне в град за пример!

Стелиян СTОИМЕНОВ
в. „България СЕГА“
Снимки: Авторът






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7