Етика и правила на поведение

Начална страница | Интересно | Етика и правила на поведение
image

Защо трябва да знаем правилата на етикета? Какво означава „етикет“ и на мода ли е той днес? Трябва ли обикновеният човек да има познания за етикета? С какво се занимава етикетът? Какво означава „добри маниери“? Има ли разлика между „красив човек“ и „елегантен човек“? Успешни ли са елегантните хора? Тези и много други въпроси ще разгледаме в настоящия материал.
Етиката е наука, която се занимава с изучаването и приложението на вече установените в различните народи и култури правила за начин на живот в човешкото общество. Още древните философи са казали, че „етиката е гръбнакът на културата“. „На всички етапи от историческото развитие на културата етичните норми са изразявали нейното основно съдържание.“

Етикет
Думата „етикет“ (étiquette) придобива своето съвременно значение във Франция по времето на Луи XIV. Счита се, че именно Луи XIV, наричан още Кралят Слънце, е родоначалникът на етикета. „Етикет“ означава „инструкция“, съвкупност от неписани, но общоприети правила и норми на поведение в дадена социална група.
През 17 век Луи XIV, най-великият и харизматичен монарх на Франция, известен също така с изящните си маниери и изтънчен вкус, със своята точност и вежливост, разпоредил на своите подчинени да изготвят книжка (етикетка). На един от пищните приеми на краля тази книжка била връчена на всички гости като в нея били посочени правилата на поведение, които гостите трябвало да спазват. Всяка страничка на книжката била посветена на отделна тема, например как да се отправи и приеме покана, как да се представят гостите, по какъв начин да се държат на масата, как да се борави с прибори, чаши и салфетка, а също така как да се разговаря, за какво може и за какво не може да да разговаря, с кой може и с кой не може да се разговаря, как да се танцува, с кой да се танцува и други.
По времето на управлението на Краля Слънце френският етикет достига висотата на своя блясък, превръща се в образец за подражение в кралските дворове на цяла Европа. Именно в тази епоха, когато Франция има най-висш авторитет на международната сцена, тя става законодател на вкуса и модата на цяла Европа.
В миналото етикетът бил въведен от кралските дворове за аристокрацията, която им служела, но с годините етикетът широко се разпространил на различните нива на съответното общество, при това придобил ангажираност.

Правила на етикета
Нужно ли е да знаем днес правилата на етикета? Разбира се, че е нужно. Трябва да ги знаем преди всичко, за да можем да преценяваме кога и как можем да ги нарушаваме. Срещайки се хора от различни националности и пътешествайки из света, установяваме обаче, че макар и общи, правилата на поведение са различни и специфични за страните. Те зависят от ситуацията, социалната среда, културната традиция, обичаите на даден народ...
Всички правила на поведение се основават на уважението ни към хората, с които  общуваме. Правилно приложените етични правила допринасят за това, общуването ни с другите да е приятно и ползотворно. Английският философ и писател Франсис Бейкън посочва: „Правилата на поведение – това е превод на добродетелите на общодостъпен език.“ А един от висшите експерти по етикет в международен мащаб е категоричен: „Трябва просто да се обичат хората. Има едно общо правило, което трябва да следваме без изключение – да се уважаваме един друг и това да правим в стил „Haute Couture“.

Добри маниери
„Етикетът казва коя вилица да бъде използвана. Добрите маниери – какво да правим, когато някой до нас не използва правилната.“ Добрите маниери са незадължително наложени стандарти на поведение, които демонстрират, че даден човек е благовъзпитан. Добрите маниери са задължителни, ако държим другите да се отнасят с уважение към нас.
Маниерите са външната форма на нашето поведение, отражение на нашето културно и нравствено ниво. Те са това, което предаваме на заобикалящите ни и това, което заобикалящите ни интерпретират по своему. Маниерите и нашият външен вид са ключовите елементи на имиджа. „Маниерите са полезни не само за елита, но и за работните отношения между партньори, те са много полезни в обикновените отношения  между хората.“ – казва един известен френски експерт по етикет. Английският писател Самюел Риардсън посочва, че „външността и маниерите са по-изразителни от думите“. Може би няма да повярвате, но маниерите на острещния човек преценяваме само за 7,3 секунди от момента, от който сме започнали комуникацията.
В повечето случаи, когато говорим за „добри маниери“, веднага асоциираме с „вежливост“. Но всъщност, какво означава „вежлив човек“? Това е човек, който умее да благодари, да поздрави, който знае кога е необходимо да се извини, как да направи и приеме комплимент. Вежливостта е изтънчено изкуство, изразяващо нашето уважение или неуважение към околните. Същевременно е важно да знаем не само кои са добрите маниери, но и да ги прилагаме. Необходимо е да знаем и как да ги прилагаме.
А какво означава тактичност? Тактичност е умението ни да проявяваме внимание при общуването с хората, както и да реагираме деликатно в дадена ситуация. Тактът съчетава в себе си знания за етикета, за неговото прилагане, но също така и за мярка.
Нека да разгледаме и любезността. Любезността се свързва с желанието ни да се притечем на помощ на друг човек във всеки един момент, в който той се нуждае от нея. А деликатният човек...  Това е този, който е доброжелателен и предупредителен. Според руския литературен критик и публицист Николай Добролюбов: „Същността на деликатния характер се състои в това, че на него му е хиляди пъти по-лесно да понесе някакво неудобство, дори нещастие, отколкото да принуди другите да го понесат.“
Началото на заучаването на добрите маниери започва в семейството. Но в случай че човек не е получил знания за добрите маниери в семейството, той може впоследствие да започне да се обучава. Положените в тази насока усилия винаги са оправдани, защото, както казват психолозите и специалистите по етикет: „Най-напред вие ще работите за добрите маниери, а след това добрите маниери ще работят за Вас.“

Етикет и елегантност
„Етикет“ и „елегантност“ са две различни неща, но въпреки това, между тях има силна връзка. Например, Вие можете да знаете правилата на етикета, но ако не ги прилагате, съчетани с естествен маниер и добро образование, вие не можете да се считате за елегантен, със сигурност и другите няма да ви възприемат като елегантна личност. Не всички се раждат аристократи и не всички имат условия да живеят в разкош. Може да живеете не толкова богато, може да не разполагате с големи финансови средства, но въпреки това да бъдете елегантен човек и да притежавате изискани маниери. Елегантността се учи. И я учи този, който желае. Елегантността е като една учебна дисциплина: като математика, физика, езици, рисуване, като спорт и свирене на инструмент... Изучаването на елегантността продължава години. Всъщност, както и процесът на самото ни  самоусъвършенстване.
Специалисти от различни области подчертават, че като цяло елегантните хора са изключително успешни. Джон Рокфелер например, считан за елегантна личност, е казал навремето: „Умението да се общува с хората - това е такава за пари купуваема стока, както захарта и кафето. И аз съм готов да платя за нея повече, отколкото за каквато и да е друга стока.“ Друга известна личност посочва: „Етикетът е прибавена стойност към бизнеса.“

Красив или елегантен?
На мода ли е етикетът? Да... Модерно ли е да си елегантен? Да... Елегантността е красота. Елегантносттта е свобода. Елегантността е велика сила. „Елегантността е знак на ума.“ „Елегантността е движеща сила, която насърчава позитивността.“ Елегантността е винаги крачка напред, имайки предвид обмислени думи и действия. За елегантността няма възраст.
Казват, че: „Когато мъжът е галантен, а жената - елегантна, целият свят става друг.“ Но има ли разлика между „красив човек“ и „елегантен човек“? Да... Елегантният човек е много повече от красивия. Ще изброя някои аспекти:
•    Елегантен човек е този, който полага грижи за външния си вид, има красива стойка и походка.
•    Той притежава добри маниери, разполага с богат словесен запас, във всички ситуации проявява благородство.
•    Елегантният човек следи за тона на гласа си. Той не променя рязко тоналността си и посредством интонацията си никога не показва негативни емоции. Твърде тихият или силен глас не са добри.
•    „Неразделна част на елегантността е интелектуалното любопитство.“ – посочва един от елитните експерти по етикет. Друга ерудирана личност споделя: „Вашият живот ще стане интересен, ще има за какво да говорите, ако Вие сте любознателни.“
•    Елегантният човек умее да изслушва другите, проявява интерес към събеседника си и никога не го прекъсва.
•    Той обсъжда със събеседника си теми, с които има допирни точки.
•    Никога не използва негативни думи (умело ги заменя с неутрални).
•    Не осъжда никой и не се оплаква.
•    Елегантният човек умее да благодари и е щедър.
•    Умее да поддържа разговор.
•    Елегантният човек е естествен, при това съблюдавайки правилата на етикета.
•    Без чувство за хумор не може да има елегантност.
•    Елегантният човек винаги уважава събеседника си дори и в случаите, когато неговото мнение е различно от това на събеседника му.
•    На светски срещи елегантният човек никога не коментира теми, свързани с: политика, религия, болест, пари, деца. (Темата за децата и семейството е важна при бизнес срещите, но за това ще говорим подробно в следващ материал.)
•    Елегантният човек цени заобикалящите го и това, което има.
•    Той е сдържан, скромен, естествен.
•    Елегантният човек умее да прави и приема комплименти. Никога не показва силни емоции след получен комплимент.
•    Умее да цени обикновените неща.
•    Елегантният човек винаги представя по-малко важния на по-важния. В случай че това е женски кръг, важният човек е най-възрастната дама. Винаги мъжът представя дамата, а не обратно.
•    Елегантният човек е приятно усмихнат.
•    Елегантност означава самоуважение.
Говорейки за етикет, трябва да имаме предвид важното „Правило за първите секунди“, което гласи: За първите 20 секунди се възприемат външният вид на човека, неговата походка и маниери. За вторите 20 секунди се отчитат неговите жестове. За третите 20 секунди се оценяват неговите думи, т.е. само за 1 минута вие си създавате впечатление за човека.

Д-р Ваня Велкова
в. „България СЕГА“,
Берлин






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7