Силата на емоциите

Начална страница | Интересно | Силата на емоциите
image

Другата страна на радостта е тъгата или скръбта. Това е емоционално състояние, породено от загуба, било то истинска или въображаема. Изгубим ли някой специален за нас човек, или се простим с идеал, в който сме вярвали дълго, ние сякаш падаме в пропаст, усещаме голяма душевна празнота. Скръбта нахлува в нас и това състояние често ни води до различни телесни болки. Загуба на апетит, бодежи в областта на гърдите, безсъние, а може и хиперактивност. Скръбта от загубата изменя мисленето и поведението ни. В психологически аспект, тъгуването е неразделна част от живота. Дали тъгуваме за работа си, любимия човек или нашите мечти - то това е все състояние на душевна скръб.
В процеса на скръбта, обикновено минаваме през няколко етапа.
Първият етап е на отрицанието. Това не може да се случва на мен! В ранните фази на скръбта е съвсем естествено да изпаднем в шок, да онемеем и да се затворим в себе си.
Вторият етап е гневът. Хората се вбесяват на началника, който ги е уволнил, на съпругата или съпруга, които са ги напуснали, на Бог, който е допуснал трагедията в живота им. Много скърбящи хора се хващат, като удавник за сламка, в различни начинания.
-    Стават много религиозни.
-    Пишат молещи писма на любимия(та).
-    Започват да водят много здравословен живот.
Но всичко това е временно загърбване на тъгата и скръбта.
Съществуват два начина за справяне със скръбта – „Трудно и светкавично“ и „Трудно и бавно“. Най-здравословният начин, по който можем да се справим със своята загуба, е да се изправим очи в очи с нея. Да плачете докато успеете да изплачете болката си, на всеки който ви изслуша. Спокойно можете да крещите, ако от това ви олеква. И всичко ви води до финала - приемане на нещата.
Искам да ви разкажа една приказка от Хорхе Букай, а вие сами можете да си извадете изводите от нея.
В едно вълшебно царство имало едно красиво езеро. В прозрачните му води плували риби във всички цветове на дъгата. До тази приказно красива лагуна стигнали Тъгата и Яростта. Съблекли си роклите и влезли във водата. Яростта, която бързала (яростта винаги бърза), се изкъпала час по-скоро и макар самата тя да  не знаела защо била припряна, излязла от водата.
Яростта е сляпа, или поне не различава ясно действителността и така гола и нетърпелива, тя облякла първата рокля, която намерила. Не забелязала, че това е роклята на Тъгата и си тръгнала.
Тъгата приключила с къпането, без да бърза - или без да съзнава, че времето минава, излязла от езерото бавно и лениво. На брега установила, че дрехите й ги няма.
Както всички знаем, ако има нещо което Тъгата не обича то е собствената и голота. Така че облякла дрехите на Яростта.
Разказват, че оттогава ние хората, често срещаме Яростта - сляпа, жестока и ядосана. Но ако си дадем време и се вгледаме по-внимателно разбираме, че Яростта, която виждаме е само маска. А под дрехите всъщност се крие Тъгата.
Ако човек страда и е сложил маската на Яростта, от душевната си болка, то по-добре е да започне да споделя с хората, които биха го изслушали, за да намери утеха в тъгата. Границата на човешките емоции в психиката е много тънка. Трябва да се научим да посрещаме радостите и скръбта с ума си.

Таня Георгиева
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7