Българската маслодайна роза: с древен полъх и вечна хубост

Начална страница | Интересно | Българската маслодайна роза: с древен полъх и вечна хубост
image

Сладостният аромат облъхва простора... Момите пеят песни, играят като подгонен вятър... После тичат из полето и с всяко докосване накитят кошниците си с рози...А розоберът..., радостен и пъстър, закачливо-весел, нагизден с мирис и красота, е един от най-хубавите празници в броеницата на времето.
Нацъфтелите рози са ненагледна красота... Грейналите полета се плъзгат като розов седеф... Зареем ли очите си в тях, те трептят ли трептят, душата ти се пълни с прелестни ухания... Розовата долина е залята с аромати... Те попиват в простора, вятърът ги разнася надалеко... Жужукат пчелици, розоберачки пеят песни...
В своя пътепис „Розовата долина и Тунджа“ народният писател Иван Вазов казва: „Долината на розите трябва да я посетиш през средата на май, ако желаеш да плуваш в море от трендафили.“
От незапомнени времена хората се възхищават на розата. За нея разнасят легенди, предания, песни, романтични истории... Прекрасният аромат на това цвете и благоуханните му качества носят усещането за древност, младост и вечност, за свенлива нежност, трепети и нови надежди...
Маслодайната роза, известна още като „роза Дамасцена“, се отглежда по българските земи векове наред. Долината на розите е един от символите на България, а България е определяна като „розовата градина“, „страната на розите“... Но нека да „открехнем“ отново страниците на историята и „подишаме“ още и още от аромата на българската роза!

История
В редица източници се посочва, че маслодайната роза е донесена по българските земи през 17 век. Казват, че тя идва от Индия и е преминала през Персия, Сирия, Турция...
Първите документални сведения за насаждения на маслодайни  рози в землището на село Войнягово, Карловско датират от 1712 г. През 1800 г. е документирано началото на производството на розово масло в град Клисура. Със сигурност се знае, че Розовата долина се е формирала в средата на 19 век в региона между Карлово,Казанлък и Калофер.
През 1820 г. Дончо Папазоглу основава в Казанлък първата розотърговска къща за производство и търговия на розово масло. През 1858 г. синовете му Димитър и Ботьо разширяват дейността и откриват първата българска търговска къща за износ на розово масло „Дончо Папазоглу и синове“. Те изнасят розово масло за Париж, Виена, Дрезден, Ню Йорк.
Други притежатели на розотърговски къщи били: Кънчо Шипков (1840 г.), Христо Христов (1863 г.), Петко Оризов (1864 г.). Известни розопроизводители и търговци били също фамилиите Кидови и Бончеви. „Еньо Бончев и Сие“, основана от Еньо Бончев през 1909 г, построява две розоварни – в с. Търничане и в Калофер.
Първият кооператив за розоварене е създаден през 1890 г., а през 1902 г. в Карлово е основана първата в България фабрика за парна инсталация на розов цвят. През 1903 г. кооперативите за розоварене са вече 24, а през 1907 г. те нарастват на 238. През 1935 г. действат над 100 частни и кооперативни розоварни. Към края на Втората световна война в България съществуват 88 розоварни инсталации.

Интересни данни
Розобер в градините на розоварната Преди Освобождението по българските земи имало около  10.000 дка насаждения на рози, а производството на розово масло достигало до 1000 кг годишно. Най-големите площи рози – 90.000 дка са засадени около Първата световна война.Към 2014 г. полетата с маслодайна роза в регионите на Карлово и Казанлък били 35.000 дка. В източници е записано, че към същата година с тази дейност се занимавали около 1000 стопани като средният добив на розов цвят от декар възлизал на 350 кг, розоварните били 30.
През 2007 г. един килограм розово масло се е продавал за 10.000 евро. През 2013 г. цената на килограм розово масло от розоварните била 7000 евро. През 2014 г. в България са произведени 2 тона розово масло и около 600 тона розова вода.
Според специалистите българското розово масло е ненадминато. Негови отличителни характеристики са: богатият и траен мирис, бледият жълто-зелен цвят, равномерното съчетание от летливи съставки и въглеводороди.
Още през 18 век българското розово масло е изнасяно с кораби от Цариград и Марсилия за Лондон и Ню Йорк. С конски кервани маслото е превозвано през Букурещ до Виена, Берлин, Париж.
Българското розово масло е отличено със златни медали на изложенията във Виена (1873 г.), Париж (1875 г.), Филаделфия (1876 г.), Чикаго (1893 г.), Антверпен (1894 г.), Грас (1902 г.), Лиеж (1905 г.), Милано (1906 г.), Лондон (1907 г.)и др.
До 1939 г. България е най-големият износител на розово масло в Европа, а до 1983 г. страната ни е световен лидер в износа на розово масло. Днес карловското предприятие „Българска роза“ АД е най-големият производител в България на розово масло и други производни на розата.

Условия за отглеждане на маслодайната роза
  В розоварната От 17 век до днес маслодайната роза се отглежда по българските земи, където намира всички благоприятни климатични условия да вирее: места с надморска височина от 370-625 м; подходяща температура; леки песъчливи канелено-горски почви, които не задържат вода; мека зима със средна годишна температура 10,6°C, позволяваща образуването на цветоподаващите пъпки през февруари; висока влажност през месеците май и юни, която осигурява условия розите да изцъфтяват бавно и равномерно в периода на розобера. Розата е почти 100-годишно растение, но за да започне първият розобер, е необходимо да са изминали 3 години от засаждането на храста.

Сортове маслодайна роза в България
„Дамаскената е най-маслена и ароматна в Казанлъшко и Карловско. Нийде другаде я няма!“ – казал навремето един карловец. Най-популярният сорт маслодайна роза е роза Дамасцена (Rosa damascena Mill), наричана още „Казанлъшка роза“, имаща бледорозови цветове. Други сортове са „Бяла роза“, известна като „роза Алба“ (Rosa alba), както и „Стамболска роза или още „роза Галика“ (Rosa gallica). Роза Дамасцена има най-силен аромат, съдържа най-много етерични масла и затова е най-ценна. В сравнение с нея роза Алба дава 1,5-пъти по-висок добив на цвят, но притежава двойно по-малко етерични масла. Стамболската роза има големи червени цветове, но съдържащи нисък процент етерични масла. Тъй като този сорт роза е устойчив на болести, се използва предимно за селекция на нови сортове.
Розоберът
Старите хора казват: „Щом цъфне акацията, най-късно до десет дни розоберът започва.“ Индикация за започването на розобера са също така розовите пъпки. Когато в растението се види първата оформена пъпка, това означава, че розоберът може да започне след около 40 дни.
Розоберът продължава от средата на май до средата на юни. През периода на цъфтеж беритбата се провежда ежедневно. Брането на рози се извършва само при сухо време, рано сутрин, когато по разцъфналия цвят има още роса, съхраняваща розовия екстракт. В общия случай брането на рози започва преди зазоряване - към 5 часа сутринта и продължава най-късно до 12часа преди обяд. Откъсването на розовите цветове се извършва на ръка като трябва да се съблюдават следните изисквания: розовите цветове да бъдат свежи, разтворени; поне едно от външните венечни листа на цвета да е разтворено с една чашка, за да може да се запазят ароматът и влажността на розите; клоните и стъблата на растението да не са били повреждани.
Обикновено едно цветче маслодайна роза има от 14-40 венечни листа, които са розови на цвят и с приятен мирис. Средното тегло на едно розово цветче е 2,5 грама. На един розов храст има от 20-40 цвята. За добиването на 1 кг  розово масло са необходими от 3000-3500 кг розов цвят. Това количество цвят се набира от 150 човека за един ден. За получаването на 1 мускал розово масло са нужни от 7000-15.000 розови цвята. За получаването на 1 л розова вода са необходими цветовете на 1 кг рози.

Мускал
Мускал е мерна единица, която е взаимствана от арабите, един мускал е равен на 4,9844 грама (5 грама).В региона на Карлово, например, през 1852 г. били произведени 300.000 мускала, т.е. 1500 кг розово масло. След Освобождението производството се увеличило като достигнало до 848.000 мускала. През 1909 г. в България били  произведени  4240 кг розово масло.


Преработване и продукти
Казват, че розовите цветове трябва да бъдат обработени не по-късно от 10-15 часа след брането с оглед запазване на свежестта и качеството на суровината. При преработването на розовия цвят се получават розово масло и розова вода, а също така и други продукти, сред които розово абсолю и розов конкрет.

Методи за добиване на розово масло и розова вода
Розовото масло се добива по два метода: парна дестилация и екстракция. При първия метод набраните розови цветове се подлагат на дестилация. Главната съставка на маслото, получена при този метод, е ацикличният алкохол – гераниол (50%). При втория метод-екстракцията се получава фенилетилов алкохол (55%). Розовите цветове съдържат 0.02%-0.04% етерично масло, в редки случаи то може да достигне до 0.09%.
Розовата вода се получава посредством дестилацията на фенилетиловия алкохол в дестилационна вода.
   
Състав на розовото масло
Розовото масло e прозрачна течност с жълт, жълто-зелен цвят. По консистенция наподобява бадемовото масло и има характерен цветист и силен мирис. В розовото масло се съдържат над 300 съставки, от които 283 са идентифицирани. От този състав 60-80% са висши алкохоли, около 20% са парафинови въглеводороди, останалата част са други микроелементи. Алкохолите придават цвета и букета на връхните ноти, характерни за българското розово масло. Но типичният розов мирис се оформя от наличието и на микроелементите. Парафините, които са безмирисни, фиксират мириса на маслото и придават дълготрайност на аромата. На съдържанието на парафинови въглеводороди се дължи друго свойство на розовото масло – да кристализира при температура 17-20°C, а с намаляване на температурата да се втвърдява. Това, което отличава българското розово масло от произвежданите по цял свят други розови масла, е съотношението между трите висши алкохола.

Конкум
Трябва да отбележим, че карловци са първите, които използват медни казани за добиването на розово масло. При това българското розово масло се съхранява и транспортира в меден конкум – традиционен съд с тумбеста форма. За съхранение на розовото масло се използват конкуми с вместимост между 5-120 кг, за транспортиране – конкуми с вместимост от 20-30 кг. Големият конкум има вместимост 850 мускала и е равен на 4088 грама. Конкумът е изработен от мед и калайдисан отвътре, затворен е с коркова тапа и запоен с калаена сплав. Отвън конкумът е обшит с бял плат, придружен от лента с националния флаг и сертификат за качество.През 2014 г. на пазара се появява ново изделие – розово масло в 10 грама конкум, поставен в луксозна дървена кутия.

Ганьо Сомов с мускалите
Навремето известният търговец Ганьо Сомов, роден през 1850 г. в с. Енина, Казанлъшко, си слагал мускали в пояса и така ходел по панаири и изложения, за да ги продава. Интересен е фактът, че през 1893 г. Алеко Константинов среща Ганьо Сомов на изложението в Чикаго. Въпреки че срещата им продължила само няколко часа, това било достатъчно на писателя, за да може по-късно да превърне Ганьо Сомов в първообраз на прочутия герой Бай Ганьо.

Патент
„Българското розово масло“ е защитено с патент като български продукт в регистъра на защитените от Европейската комисия географски наименования. От 1994 г. „Българска роза“ АД в Карлово е притежател на защитеното наименование за произход „Българско розово масло“, което е вписано в Патентното ведомство на България с регистрационен № 052-01/1994.Розовото масло е един от продуктите, които са в графата „Продукт без срок на годност“.
Следва продължение

Д-р Ваня Велкова
За в. „България СЕГА“, Берлин
Снимки: Д-р Ваня Велкова, личен архив


 



 

 
 
 






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7