Еленската "Даскалоливница" - училище за будители

Начална страница | Интересно | Еленската "Даскалоливница" - училище за будители
image

Наскоро всички медии писаха за Празника на еленския бут. Хубаво, трябва да си пазим традициите и да ценим онова, с което сме по-различни и дори уникални в пъстрия земен свят. Но малцина знаят, че малкото балканско градче Елена има друга - по-голяма слава - тук, през далечната 1843 г. е създадено първото педагогическо училище в България, кръстено от Петко Р. Славейков "Даскалоливница" - сиреч, "училище, дето да лее даскали". А повечето от тия даскали, дето е "изляло" това училище през Възраждането, са първите будители на нацията.

Те са пръснали семената на Просвещението, науката, културата и националната идея по цялата наша земя, чиято територия някога е стигала чак до Охридското езеро.
"Даскалоливницата" възниква като модерно за времето си българско училище. Името, което му дава Славейков, има дълбок смисъл - това да е училище, което "лее" будители, както се леят свещи, които да светят в "тъмното" и да пръскат светлина! Светлината на Знанието.
Възникването на това училище именно в Елена, не е случайно. Здравият български дух, пазещ спомена за средновековното българско царство, както и стопанският напредък и благосъстояние на малкия балкански градец, са били благоприятстващ фактор за това. Не е без значение, че местните българи са имали връзки с манастирите в Света гора, и особено с "Хилендар", който тогава е бил населен с български монаси.
В Елена в края на 18-и век и началото на 19-и, живеят хора като даскал Ненчо и много други будни българи като Стоян Граматик, Дойно Граматик и неговият син Андрей /Дечо/ Робовски /др. Робов/. Възрожденският учител и обществен деец Юрдан Ненов - баща на писателя Петко Ю. Тодоров и на Мина, любимата на Яворов, споделя:
"Слушал съм между неволните вдовици и сиромахкини да казват: "Кърпата си от главата ще продам, само да ми се изучи детето."
И затова, още през 1817 г. еленчани събират средства, а през 1820-та откриват нарочно построена училищна сграда - килийно училище, което е голяма рядкост в тогавашна България. Борецът за църковна независимост и автор на "Мати Болгария" Неофит Бозвели възкликва:
"Елена - село велико, с две черкви и славяноболгарско добропорядъчно училище".
Още преди да е построено новото "школо", негов стълб става Андрей Робовски. Възпитаник на Христаки Павлович в Свищов, той обновява учебната програма и методите на преподаване, привличайки над 500 ученици от Елена и околните селища. Именно даскал Андрей започва преустройството на училището през 1834 г.
Амбициозната програма е разгърната от друг голям местен апостол на образователното дело - Иван Момчилов (1819 - 1869). Получил прекрасно образование при същия даскал Андрей в родната Елена, после в прочутото училище на Теофилос Каирис, той - по препоръка на великия си съгражданин Иларион Макариополски, отива да учи и в Русия.
Иван Момчилов е истински ерудит, преводач от няколко езика. Завръща се от Одеса със солидни знания и опит, и поставя началото на класното училище в Елена.
"От малките и по-слабо подготвените - споделят съвременниците му, Момчилов образува тъй нареченото взаимно училище, занятията в което повери на съгражданина си Юрдан Ненов отпърво, и после на Иван Поп-Стефанов. От по-възрастните пък образува подготвително училище, в което той сам работеше, надзиравайки и упътвайки от време на време другия си помощник във взаимното училище..."

Иван Момчилов въвежда светски и приложни предмети, здрава дисциплина, както и биенето на училищния звънец в училището. Сърцатият учител въвежда гимнастически упражнения, маршировка и т.н., с което си навлича подозренията на турците, че "подготвя четници"?!? Въпреки това, Иван Момчилов имал смелостта открито да заяви:
"Обичай Отечеството си и никога да не пожелаеш и предпочетеш друго отечество от своето!"
След като Момчилов, се отдава на писането на учебници и обикаля градове и села като апостол, негов наследник в Елена става Никола Михайловски - брат на Иларион Макариополски и баща на Стоян Михайловски. По много критерии за образование, може да се каже, че Еленската "Даскалоливница" е първата българска гимназия, дори може да бъде обявена за първия национален педагогически институт.
"Сертификат" за това е нямало как да получи, при положение че през 1843 г. не е имало българско министерство на просветата, нито независима българска църква.
Но и без такъв "сертификат", славата и авторитетът на това модерно за времето си светско образователно средище, привлича към Елена млади българи от близки и далечни краища.
Сред тях са Петко Р. Славейков и Стоян Михайловски - авторът на националния химн "Върви, народе възродени!", Никола Козлев - автор на популярната някога поема за хайдут Сидер, Драган Цанков - общественик, политик, министър-председател на Княжество България, д-р Иван Касабов - лидерът на Тайния Български централен революционен комитет, Никола Живков - просветен деец и приятел на Христо Ботев, опълченец и автор на текста на първия ни държавен химн "Шуми Марица", неговият брат Георги Живков - революционер, политик, министър, председател на Народното събрание, Иван Кършовски - известен революционер, приятел на Васил Левски, Сава Катрафилов - учител, свещеник и участник в Ботевата чета, Стефан Бобчев - известен учен и общественик, и мн. други възрожденски будители и борци за национална независимост.
За кратко ученици в "Даскалоливницата" са и Добри Войников и Добри Чинтулов.

Всички тези хора пренасят факела на знанието и българската национална идея, където и да са ги отвеждали житейските им пътеки. Будителското им дело стига до всяко кътче на родината, и чак до българите във Влашко и Цариград.
Сградата на "Даскалоливницата" се намира в старата част на гр. Елена, в близост до църквите "Свети Никола" и "Успение на Пресвета Богородица", и всъщност заедно с Камбуровия хан и Часовниковата кула, образуват цял един комплекс от знакови сгради. "Даскалоливницата" е на два етажа и е изградена от камък и дърво. На първия етаж има три големи помещения, които някога са служели за дюкяни, а на втория са се провеждали учебните занятия - три класни стаи, стая за учителя и стая за учебни принадлежности.

Днес "Даскалоливницата" е музей и паметник на културата с национално значение. Тук е уредена музейната експозиция "Елена през епохата на Възраждането", където в снимки и документи се проследява историята на града от неговото възникване до Руско-турската война /1877 - 1878 г./.
Стихове на Славейков, ни връщат към онези славни дни, когато възниква "Даскалоливницата" - като училище, призвано "да лее" даскали:
"Оставай сбогом Търново.
Оставями те изново,
за миличка наука
днес тръгваме оттука.
Ти мен си, Търнов, много мил,
защото у теб съм се родил...
За тебе сълзи проливам
и към Елена отивам".

Еми МАРИЯНСКА
impressio.bg






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7