Българските читалища - феноменалното наследство от българските будители

Начална страница | Интересно | Българските читалища - феноменалното наследство от българските будители
image

Ние сме наследници на единствената държава в Европа, която от основаването си до наши дни носи името България. Ние винаги сме били и ще бъдем аристократите на Европа, колкото и странно да ви звучи това. Всъщност, ние сме дали и името на Европа, защото нашата река „Марица” по тракийско време се е казвала именно Европа -на богинята Еуропеия, пазителка на реки и потоци. А доказателствата от последните разкопки и намерени артефакти все повече доказват, че сме и аристократите на света. В този ред на мисли ще кажа, че има един уникален културен  феномен от световна величина, един само наш си модел и това е българското Читалище. Думата „читалище” произлиза от санскрит: cit (чит) със значение -чета, учител, читател, знание, разбиране. Санскрит е индо-иранска група на индоевропейското езиково семейство.
Съвременното читалище е наследник на българската самодейност през периода на Възраждането. На 30 януари 1856 г. - 22 години преди освобождението ни от Османският поробител, в дома на Димитър Начов от Свищов е създадено първото българско читалище. Известните по това време възрожденци, радетели на българската култура и самобитност, семейство Аврамови, събират около 45 дейци съмишленици на каузата, които го основават.  През пролетта на същата година Сава Доброплодни, създава  в гр. Шумен второто читалище „Димитър Войников” (което и до сега е с това име). Третото читалище е в гр. Лом. А едни от първите читалищни просветители са: Ботев, Раковски, Левски, Вазов и Славейков. С тяхна помощ и с помощта на по-богатите български възрожденци, след освобождението на България е имало над 130 читалища в родината ни.
Дълбок поклон пред делото на тези хора, дълбок поклон пред радетелите на българщината!
Целта на тези читалища е била една - съхраняване на традиционните български ценности и добродетели. Там е създадено мястото на просвещение, което и до днес е така.
Българинът винаги се е стремил към знание, съзнавайки, че е наследник на братята Кирил и Методи, Той винаги е търсел книгата като врата към света. И една от важните първи задачи на читалищата е била библиотечното дело и неговото обогатяване.
На 14 април 1911 г. в София, в читалище „Славянска беседа” се събират 158 делегати – читалищни деятели, които провеждат учредителен конгрес, с който поставят началото на „Съюза на българските читалища”. Събранието открива Стефан Бобчев - министър на народното просвещение по онова време. През 1927 г. е приет и Закон за българските читалища, който бива променен през 1947 г.
Читалището е сърцето на града, селото и местната общност. В наши дни читалищата са около 3600 на брой. Те получават директно субсидии от републиканския бюджет и имат приходи от собствени дейности. Притежават сгради и техни земи, които им се полагат по закон. В по-малките населени места читалището е единственият създател на културен, интелектуален и образователен живот. В съвременното читалище има много школи: Музика, балет, танци и хореография, чужди езици, театрално изкуство, рисуване, компютърен дизайн, народно пеене и хорове, групи за стари градски песни.
Читалище „Напредък” е създадено през 1864 г. в гр.Търговище и от него са тръгнали много известни българи със световна слава като Йордан Камжалов - диригента чудо.
През далечната 1997 г. в едни от интересните ни разговори с моя колега Данчо Кръстев и многокултурни деятели, решихме и регистрирахме първото Студентско младежко читалище „Аудитория” в страна ни, с участието на много голяма членска маса студенти. С цената на много усилия и трудности успяхме да докажем, че тази „налудничава” идея (както я наричаха някои хора) ще успее. Създадохме редакционна колегия в театъра на Армията и то само от студенти, които изготвяха списание и вестник „Аудитория”. Зад нас застанаха много поети, писатели и артисти като: Валер Петров, проф. Пантев, Петър Чухов, Васил Михаилов, Вежди Рашидов и Христо Христов в лицето на Министерство на културата. Всяка седмица в петък организирахме вечери на културните изяви в театъра на Армията. Идваха артисти самодейци от други читалища писатели. За всички беше най-важно да съхраним българските традиции, самобитност и култура.  За нас това беше личен успех и удовлетворение.
В нашата страна са родени много известни хора, които са променили света. Именно нашите народни будители са ни завещали един модел на съхраняване в годините, който ще съществува и в бъдеще, на традиции и самобитност на типично българският фолклор и култура. Щастлива съм, че има и една частица дадена от мен, за да пребъде тази традиция. Сега гордо мога да кажа: ние сме Аристократите на Света!
             
Таня Георгиева
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7