3 март – Национален празник на България

Начална страница | Интересно | 3 март – Национален празник на България
image
н.с. Стефан Шивачев директор на Регионалния исторически музей - Пловдив

Eдна от най-светлите и свещени дати в българската национална история

3 март е една от най-светлите и свещени дати в българската национална история. Това е денят на Освобождението на България, на възстановената българска държавност. С подписването на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г. България отново възкръсва на европейската политическа карта.
На Трети март се прекланяме пред подвига на хилядите воини, отдали живота си в името на България. На този ден изразяваме своята почит към всички знайни и незнайни родолюбиви българи, допринесли за Освобождението.
Този ден е символ на свобода, национално самочувствие, на вярата, общата воля за единение, благодарение на която се преодоляват превратностите на времето и историята.
В навечерието на Националния празник на България ще разговаряме с н.с.  Стефан Шивачев, който е директор на Регионалния исторически музей - Пловдив. Г-н Шивачев ще разкаже за историческото събитие – Освобождението на България. Същевременно с това той ще ни запознае с многообразната дейност на Пловдивския исторически музей.

Г-н Шивачев, бихте ли се представили кратко?
Роден съм в Пловдив през 1954 г. и животът ми е свързан неразривно с любимия град, с изключение на 4-те години във Велико Търново, където съм завършил „История”. Работил съм пет години като журналист в Българска национална телевизия, а от 1985 г. съм в Регионален исторически музей – Пловдив. Преминал съм по цялата  йерархия в музея като уредник, главен уредник, научен сътрудник, а от 1993 г. досега и директор на музея. Научните ми интереси са свързани с историята на Пловдив и българския национален въпрос през 20 век. Имам издадени няколко книги, сред които монографията „Тракийската организация в Пловдив” (1997 г.) и „Книга за Пловдив” (в съавторство, 1999 г.); над 80 научни публикации в България и чужбина; сигурно над хиляда научнопопулярни материала по вестници, радио, телевизия, сайтове. Но това е друга много обширна тема, за която можем да говорим с дни.

Зала „Съединение” в сградата на Областното събрание /парламент/ на Източна Румелия, където е подредена експозиция „Съединение на България от 1885 г.”На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано (днешен Йешилкьой, квартал на Истанбул) е подписан мирният договор между Русия и Османската империя. С този акт приключва Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Как мислите, кои са малко известните исторически данни за Санстефанския мирен договор?
От 17 до 19 век Русия води няколко войни с Османската империя, като целта е завземане на Цариград /както славяните наричаме Истанбул/ и Проливите. Това е пътят към Средиземно море и възможността Русия наистина да стане велика сила. Така се създава и митът за „Дядо Иван” и възможността за освобождение на българите от Русия. През всички тези войни ударът, пряко през българските земи, е насочен към Цариград, но те са все неуспешни. След поражението през Кримската война Русия не иска повече да воюва, но кланетата в българските земи след Априлското въстание  възбуждат световното обществено мнение в полза на българите. На Цариградската конференция през 1876 г. Великите сили решават да се създадат две български държави, разделени по оста север/юг. Но Турция отхвърля това решение и единствено Русия, чрез война, може да я принуди да го изпълни. Ако това не стане, Русия ще загуби целия си авторитет сред балканските славяни. Така тази война е по-особена. Руснаците не нанасят пряк удар по Цариград, но по ирония на съдбата след поредица победи на Шипка, при Плевен, София, Шейното и Пловдив, достигат до подстъпите на османската столица. В този смисъл Санстефанският мирен договор е естествен завършек на войната. Той възстановява българската държавност – Княжество България, което обхваща около 80% от българското землище. Така се създава митът за обединената Санстефанска България.
Сградата на Областното събрание /парламент/ на Източна Румелия, където е подредена експозиция „Съединение на България от 1885 г.”Това, което често се подминава е, че Санстефанският договор защитава и интересите на Русия. Най-напред, от новата българска държава са изключени земите на Тракийския хинтерланд на Цариград /Източна Тракия, Беломорска Тракия и част от Родопите/, които са изконни български земи, населени с преобладаващо българско население. Тях Русия запазва в Османската империя, защото другите Велики сили не й позволяват да завземе Цариград, но когато тези земи са в Османската империя, следващият път това може да стане. На второ място, Русия предава нови парчета българска земя на Сърбия. Това е Пиротско, части от Поморавието, без Сърбия да е „пукнала и една пушка” срещу Турция. На трето место, Северна Добруджа е предадена на Румъния, като компенсация за отнетата й от Русия Бесарабия. Това е истината за Санстефанския договор. Другото е пищна церемония и парад под стените на Цариград.


При подписването на Санстефанския мирен договор пълномощници от страна на Русия са генерал Николай Павлович Игнатиев, руски държавник, дипломат, участник в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. и Александър Иванович Нелидов, руски дипломат, участник в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. От страна на Османската империя присъстват Мехмед Савфет паша, министър на външните работи на Османската империя и Садулах бей, посланик на Османската империя в Германия. Г-н Шивачев, кои са фактите в портретите на тези личности?
Главните участници във войната, като например Сюлейман паша, са предадени на съд и Савфет паша и Садулах бей просто подписват договора. Турските представители не са интересни, защото не е никак престижно да се подписва договор от загубилата страна.
По-интересни са руските представители. Александър Нелидов е 24-годишен, образован и способен дипломат, началник на дипломатическата канцелария на Главнокомандващия руската армия на Балканите. Още през ноември 1877 г. той подготвя предварителните условия на мирния договор и естествено присъства на подписването. Той е върл противник на Османската империя и любопитното е, че през 1896 г., вече като посланик на Русия в Цариград, подготвя секретен план за завземане на османската столица и Проливите от Черноморския руски флот и армия. Явно руското правителство се е уплашило и планът не е изпълнен.
Граф Игнатиев е генерал и руски дипломат, който, като посланик в Цариград през 60-те и 70-те години на 19 век, се изявява като поддръжник на българското освобождение. Неговите доклади за зверствата на турците, за тежкото положение на българите са в основата на решението на Русия да започне войната през 1877 г. Интересното е също, че по време на войната руският император Александър ІІ идва в българските земи и вижда как нашите селяни имат своя земя, която наследяват синовете им; свои каменни къщи; семейства, могат да пътуват; да не говорим за по-оправните, които са забогатели от занаяти, бегликчийство, търговия. С други думи, те живеят много по-добре от руските селяни, които все още не са преодолели напълно крепостничеството. В разговор с граф Игнатиев, след подписването на Санстефанския договор, императорът му заявява: „Графе, Вие ме заблудихте за истинското положение на българите.” След това и кариерата на Игнатиев тръгва надолу.

Kъщата на Димитър Георгиади, където е подредена експозиция „Българско възраждане”Според историците, след подписването на договора в Сан Стефано населението на България е наброявало 4 млн. и 800 хиляди души. Какъв е броят на живеещите тогава българи в градовете Пловдив, Варна, Свищов?
Цифрата е внушителна, защото влизат българите от всички части на нашето землище – цяла Тракия до стените на Цариград и Егейско море; Македония до Костур, Охрид и Дебър; Нишко, Пиротско и Поморавието в днешна Сърбия; Мизия с Южна и Северна Добруджа, населени с чисто българско население. А иначе най-големият български град е Цариград? Там живеят, според съвременниците, от 50 до 60 000 българи, наистина голяма част от тях - временно пребиваващи като занаятчии, млекари, зарзаватчии и т.н.
Най-големият град в българските земи е Пловдив с население от 33 000 жители. Следва Варна - с 21 000, но от тях само 3 500 са българи. Свищов има около 14 000 души, и след Русе, е най-големият град по Дунавското крайбрежие. Цифрите са приблизителни, защото в Османската империя не е водена официална статистика на населението. Броят се къщите, семействата, мъжете, които плащат данъци.

В книгата на Недялко Немски „Освобождението на Пловдивския край от османско иго 1877-1878” се посочва, че в Освободителната война са участвали около 500 опълченци от Пловдивския край. Имате ли сведения дали това са последните данни?
Всичко с Българското опълчение е изяснено. Наистина от Пловдивския край опълченците са много, защото това са районите на най-будното население, сътворило епопеята на Априлското въстание. От Калофер опълченците са 36, от Карлово – 48, от Панагюрище – 63, от Копривщица – 78, от Пловдив – 81. 

Част от експозиция „Българско възраждане” На паметника на капитан Бураго, който се издига в „Дондуковата градина” в Пловдив, е изписано: „Капитан Александър Петрович Бураго 1853-1883 влязъл пръв с ескадрона си в Пловдив на 15 I 1878 год.” Сутринта на 16 януари 1878 г. в Пловдив идва генерал-лейтенат Йосиф Гурко с целия си щаб и обявява освобождението на града. Отслужен е молебен. Според Вас, какво още не знаем за подвига на ген. Гурко и кап. Бураго?
Битката за Пловдив е последната голяма битка на войната. От една страна са последните боеспособни 40 000 войници на Сюлейман паша, а срещу тях над 50-хиляден отряд на генерал Гурко. Но за пловдивчани най-важното е, че на карта е поставена съдбата на нашия вечен град.
На 15 януари 1878 г., следобед, генерал Гурко се намира на 3–4 километра западно от Пловдив и вижда първите пожари по тепетата. Пресен е споменът от превърнатата в пепелище Стара Загора през лятото на 1877 г. Генералът се страхува, че в своята злоба победените турски воини ще опожарят и разграбят града. Опасността за богатия град е най-вече от хилядите башибозуци. Генералът изпраща капитан Бураго с 63 драгуни на разузнаване, но и с идеята да спаси града. Този млад руски офицер разбива постовете на турците в окрайнините на града, среща се с въоръжените от френския консул Боасе охранителни отряди на християни в Пловдив и със стрелба успява да заблуди турците, че в града влиза руската армия. Паниката обхваща войските на Сюлейман паша, а самият той изоставя сервираната в щаба му на железопътната гара вечеря и се оттегля по посока на Асеновград. Какво е могло да стане, показва съдбата на 123-та български затворници от „Таш капия”, които през нощта на 15 срещу 16 януари са изведени в местността „Остромила” южно от града и са са изклани като животни. На другата сутрин генерал Гурко е посрещнат като освободител на Пловдив на днешната улица „Съборна” в Стария град.
За жалост капитан Бураго умира от туберкулоза само 5 години след Освобождението и за него знаем много малко.

Картината „Посрещане на генерал Гурко в Пловдив“, нарисувана от Нягул Станчев и част от експозиция „Българско възраждане”Регионалният исторически музей – Пловдив разполага с четири експозиции:  Музейна експозиция „Съединението на България 1885 година”, Музейна експозиция „Българско Възраждане”, Музейна експозиция „Книгоиздаване в България през втората половина на 19 и началото на 20 век”, Музеен център за съвременна история. Г-н Шивачев, бихте ли ни разказали за музейните експонати от времето на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.?
Битката за Пловдив завършва много бързо – разгромените турски войски изоставят обози, складове, оръдия и панически бягат към Одрин и през Родопите към Беломорието. Съхраненото оттогава ние показваме в специална зала в експозиция „Българско Възраждане” – униформата на пловдивчанина полковник Константин Искров Кесяков, офицер от руската армия и командир на дружина в Българското опълчение; униформи и лични вещи на опълченци; колекцията медали на опълченеца Еню Марков; оръжие на руски войници; трофейна турска сабя от битката за Пловдив; лафет на пленено турско оръдие.  

Във фонда на Историческия музей – Пловдив се съхраняват над 60 000 експоната. Кои  са най-старите и ценни експонати?
Предметът на дейност на музея са историческите свидетелства за  времето от 15  век до съвременността и мога да Ви разказвам много за експонатите. Ще се огранича само в  най-интересните ни колекции. Веднага след Освобождението нашите предци са имали чудесната идея да организират експедиция в селищата – центрове на Априлското въстание. Така сега ние притежаваме най-голямата колекция автентично оръжие от тази епоха. Това са стотици пушки, пистолети, саби, ножове, правени от български майстори, като няма два еднакви екземпляра. Това е оръжие с великолепна украса. Но тази хубост трябва да се види. Притежаваме и показваме и друга интересна колекция – печатите от селищата на бившата държава Източна Румелия, уникална колекция, събирана също така в края на 19 век, след като след Съединението през 1885 г. тази изкуствена държава престава да съществува. Много интересни са колекциите икони, учебници и учебни помагала на основателя на модерното книгоиздаване в България Христо Г. Данов.
Най-новата ни уникална колекция е от над 200 оригинални японски кукли. През 2005 г. японски доброволци, които работиха в музея, станаха инициатори на създаването в Япония на неправителствена организация „Да подарим кукли на нашите приятели в България” и така ние получихме тази колекция, която е най-голямата в Европа и днес я показваме в нашата експозиция в Центъра за съвременна история в специални витрини, изготвени със съдействието на Посолството на Япония в България.

Оръжия, част от експозиция „Българско възраждане”„Експонат на месеца” - февруари 2014 г. е дневникът на първото „Българско читалище” в Пловдив, създадено през 1869 г. Кое е най-интересното за този дневник? Какъв ще бъде „Експонат на месеца” - март 2014 г. в музея?
Не е възможно да покажем 60 000 експоната от нашия фонд. От друга страна,  експозициите ни са на площ над 2 500 кв.м. и посетителят не може да обърне внимание на всичко във витрините. Искаме чрез сайта и платформите ни в мрежата да достигнем до приятелите на пловдивската история по целия свят и затова реализираме този проект: „Експонат на месеца”.
За „Експонат на месеца” - март сме предвидили това да бъде „Органически устав на Източна Румелия”. Безкрайно интересен документ, защото Румелия е замислена на Берлинския конгрес през лятото на 1878 г. като автономна турска провинция, пряко подчинена на султана. Но Европейска комисия същата година създава „Органически устав на Източна Румелия”, в който са вложени най-прогресивните за времето идеи за държавно устройство. Така, при управлението на двамата изключително образовани областни управители /генерал-губернатори/ Алеко Богориди и Гаврил Кръстевич, вместо турска провинция е изградена втора българска държава, за чиято столица Пловдив през 1883 г. Емил дьо Лавеле ще напише: „Тук държавният глава се задоволява с една стара къща, която по-скоро е руина, а двете нови големи сгради са предназначени за по-високото образование на момчетата и момичетата. Човек би помислил, че се намира в Съединените щати”. Той има предвид Мъжката и Девическата гимназия, изграждани по проекти на европейски архитекти. Като добавим и изключителната администрация, добрата съдебна система и образование, виждаме, че това наистина е една европейска държава. Основата на всичко това е „Органически  устав на Източна Румелия”. Вашите читатели ще го видят на нашия сайт.

Организират ли се в Историческия музей мероприятия за деца и ученици и какво се предвижда за посетителите в дните от 12.-13.09.2014 г., когато ще се проведе „Нощ на музеите и галериите в Пловдив”?
Нашата стратегическа публика са децата и учениците, защото след десет или двадесет години те ще пораснат и ще водят своите деца в музея.  Все още тазгодишното издание на „Нощта на музеите и галериите” е далече, но мога поне малко да открехна вратата на съкровищницата с идеите ни. Нашите гости ще могат да видят уникални свидетелства за Пейо Яворов, които досега не са показвани никога, а ЮНЕСКО обяви 2014 за „Година на Яворов” по повод 100-годишнината от смъртта му. И още – „Вечер на японската култура”, „Среща с колекционерите на старинно оръжие”. Но засега толкоз.
Бихте ли казали нещо повече за Мобилните изложби, предлагани от Пловдивския исторически музей?
Предлагаме изложби, които са свързани с основни събития, явления, личности от историята на Пловдив и приносите на града в националната ни история. Това са изложбите „Пловдив – древен и вечен” - за културно-историческото наследство и съвременния ден на града; „Род, семейство, отечество” - за видните пловдивски фамилии”; „Съединението на България в изкуството” - за интерпретацията на това събитие от най-големите български творци и много приятели на България и др.
Г-н Шивачев, кои са годишнините, които през 2014 ще се отбележат в музея?
Програмата ни е доста богата, но искам да отбележа само първото събитие в музея, което ще бъде посветено на 160-годишнината от рождението на Антон Безеншек. Той е роден в Словения, но след Освобождението идва в България и е създател на българската стенография. Безеншек е стенограф на Народното събрание в София, на Областното събрание в Пловдив, дългогодишен преподавател по немски език, философия и стенография в пловдивската Мъжка гимназия, създател на Пловдивското певческо дружество, първи издател на Карнегиевата анкета на български език след Балканските войни. През 1934 г. е поставена великолепна основа със съвместно честване с нашите словенски приятели. През тази година продължаваме традицията като макет на паметника на Безеншек в Пловдив вече е направен и изпратен в Словения, за да бъде поставено копие в родния му град, а на 14 април в Пловдив ще гостува словенският хор „Антон Безеншек” - за вечер в негова памет и съвместен концерт с пловдивския хор „Евмолпея”. За нас е чест, че това ще се случи в зала „Съединение” на музея. 
Какво се предвижда в програмата на Историческия музей в Пловдив във връзка с Трети март?
Всяка година ние подготвяме специална програма за 16 януари – денят на освобождение на Пловдив, а на 3 март приемаме посетители, които искат да се докоснат до едни от най-съкровените  страници на българската история.
Наближава Националният празник на България. По този повод какво бихте пожелали на нашите сънародници, живеещи в България и по света?

Трети март е най-важната дата в историческия ни календар – това е възстановяването на държавността след пет века турско робство. От 3 март 1878 г. насетне ние строим съвременна България. На всички българи искам да пожелая да чувстват този ден като празник, но и като дълг пред идните поколения, за да я има България и през бъдните векове.

Уважаеми г-н Шивачев,

Най-сърдечно Ви благодарим за желанието да участвате в интервю за вестник „България Сега”! На Вас и всички служители в музея желаем много успехи в родолюбивата дейност!

Честит Трети март!
Честит празник на България!

Снимките са от архива на Регионалния исторически музей - Пловдив и се публикуват със съгласието на неговото ръководство.

 
Ваня Велкова
в.”България СЕГА”








Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7