Проклятието на музикалните формати

Начална страница | Интересно | Проклятието на музикалните формати
image

Участниците от минали издания се страхуват да кажат истината.

Предстои втория сезон на музикалното предаване X factor България. Кастингите в родината ни вече приключиха с което се затвори кръга с подбор на множеството талантливи хора желаещи да участват.

Подобен тип телевизионни предавания, по принцип са добър старт, трамплин или както искате го наречете, за даровитите смелчаци взели участие в тях. По принцип да, но в родината ни нещата като че ли, стоят по малко по-различен начин. Имаше една реклама на бира, чието мото звучеше така: „Когато целият свят казва „Не!“, ние българите казваме „Да!“ 

Тук, в лъвската страна, почти всичко е изключение на правилото, нещата са  „upside down“ и колкото и да ни прави впечатление, някак всички си мълчат. Израза – „Българска му работа“ се е превърнал в заместител на желанието за промяна и символ на малодушието. 

Говорейки за неправилно приложени аксиоми, в темата попадат и музикалните предавания като X factor, Music Idol и Гласът на България (The voice). В тези формати, за участие се записват не по-малко талантливи хора от онези в аналогичните чуждестранни издания, но за разлика от продукциите зад граница, над нашенските тегне проклятие... Достойните за признание и бляскава кариера певци и певици, преминали през всичките правила и кръгове на телевизионните шоута, днес малко или много тънат в забрава. В момента си казваме: „Абе, имаше един/една, от онова предаване... Сещаш ли се?“, но така и в съзнанието ни не изплува конкретното име, но остава спомена за гласовитите изпълнения през онова време, направили ни впечатление.

Дори победителите, избраници на комисията и публиката не просперират така както заслужават или биха, ако действието не се развиваше на нашенска почва. 

Ясно си спомняме Невена Цонева, победителката в първото подобно предаване у нас. След единствения албум, който победителя така или иначе трябва да получи и няколко сингъла през годините, Невена изчезна. Странно защото се сещам за заглавието на една от песните ѝ - „Не изчезвай“. Какъв парадокс...

Подобна съдба сполетя колегите ѝ в другите сезони - Тома, Нора Караиванова, Маги Джанаварова, Александра Жекова, Преслава Мръвкова, Деница Георгиева и др. Всички те, преди още да достигнат върха, се загубиха. Понастоящем най-вероятно се подвизават в пиано баровете или вземат участие в концерти където са измежду калабалъка. Защо, за бога, като заслужават повече?

Ще кажете, че има и такива които са дръпнали напред. Примерите за които се сещам са Пламена Петрова (Music Idol 3) и Роксана (Гласът на България 1), които днес са не къде да е, a в семейството на Пайнер... Мястото където дори и надарените с мощен глас жени, залагат повече на външните си качества и атрибути. От една страна много жалко, от друга, все пак печелят и успяват да се издържат.

Добре че последния X factor „произведе“ Рафи, Ангел и Моисей, които да подкрепят твърдението, че положението не е чак толкова зле.

Нека сега да направим сравнение с участниците в Американските и Великобритански издания. 

Кели Кларксън, спечелила първото издание на American Idol, направи шеметна кариера, която продължава и в сегашно време. Песните ѝ още покоряват класации и правата им се купуват за изпълнение в супер успешния сериал „Glee“. Кели е световноизвестен изпълнител.

Никол Шерзингер е участвала в ТВ предаването Popstars, дори не го е спечелила, а днес е певица известна всекиму, основен вокал на сполучливата група Pussycat Dolls и жури в подобни музикални формати.

Леона Люис победи в X factor UK, доби голяма популярност и се превърна в блестящ изпълнител, чийто глас се използва дори за саундтрак песни на епични филми като „Avatar“. 

Сюзън Боил участваше в шоуто Britain's Got Talent през 2009. Тогава беше на 47 години, не победи в самото ТВ издание, но същата година издаде първия си музикален албум, който се превърна  в най-продавания албум в цял свят по всички класации. Чудя се дали в България някой би постигнал успех на нейните години.

Кристина Агилера, Бритни Спиърс и Джъстин Тимбърлейк направиха първите си крачки към кариерите си още като деца. И тримата взеха участие в The Mickey Mouse Club. Вижте ги сега!

Да не говорим, че има звезди които дори не са забелязани в подобни продукции. Последно време добилия популярност Джъстин Бийбър, го откриха посредством любителските му клипчета, пеейки вкъщи, качени в YouTube. 

Джеси Джей също нашумя най-вече покрай подобни видео изпълнения качени в същия сайт.

Примери има още много, които могат само да затвърдят сбърканото в родната България. Нима талантите родила скъпата ни държава не могат да се сравняват с тези по цял свят? Не мисля!

Къде тогава е проблема? 

Дали е в професионализма на нашенци? Ясно е, че участниците трябва да се борят за кариера, това е така навсякъде. Но разликата е, че в САЩ, Англия и изобщо чужбина, повярват ли в някого му подават ръка и се опитват да му помогнат. Просто защото виждат перспективата в човек и какъв продукт би бил той. Ценят повече способностите и качествата. В тази връзка се сещам за казаното от Кристо в интервюто за миналия брой на вестника ни „България СЕГА“ - „ Когато бях в Америка забелязах, че там ако направиш девет неща неправилно и само едно както трябва ще те похвалят, а тук в родината ни, ако направиш девет неща добре и само едно грешно ще ти кажат, че за нищо не ставаш. Там се опитват да се съсредоточат върху позитивното, докато тук гледат да те смажат.“ 

Наистина в България определени хора, вече завоювали позиции, като че ли бранят територията с нокти и зъби, и не позволяват на много млади хора да се изявят, за да не им вземат хляба. 

Направил връзката с казаното от Кристо, го потърсих, за да го питам за мнението му относно БГ музикалните формати. Думите му бяха следните: „Само последния X factor направи нещо за звездите си и то пак не беше най-доброто. Разбира се зависи и от талантите, какво ще направят със себе си след това. Без битка не може и нещата са в техните ръце.“

Свързах се и с Красимир Аврамов, изпълнител който е постигнал наистина много, спечелил престижната награда „Суперзвезда на годината“ 2005 на „Los Angeles Мusic Аwards“. Той каза следното: „Участниците в българския аналог на световните предавания биват незаслужено забравени малко след като шоуто свърши. Тук в страната ни хората, като цяло, получават незаслуженото, независимо колко се борят и от колко се отказват в името на конкретна цел... В България цената на мечтите е най-скъпа.“

Оказва се, че в родината ни има перспективни хора, но само малцина готови да помогнат за развитие. Питам се възможно ли е цвете да расте сред плевелите?

Връщам се на темата за професионализма. Познавам доста участници в минали сезони на музикалните ни предавания. В разговори протекли в нормални условия те са споделяли неведнъж, за отвратителното отношение на екипа на шоуто към тях. Гонени по време на репетиции, без да могат да ошлайфат изпълненията си, обиждани с всякакви цветущи думи и псувни, замеряни със сценарии или проява на грубости. Всякакви примери за непрофесионално отношение, на работно място където е нужно строг професионализъм. 

Бях изпаднал в шок, слушайки за всичките грозни неща изтърпели заради мечтите им да се изявят и да правят това което обичат. 

Преди да започна материала, направих контакт с тях и ги попитах няколко въпроса. Исках да кажат мнението си (онова често  споделяно ми), което сега вече да излезе в печатното слово. В резултат, срещнах страх. Този път, споделени бяха само суперлативи за изживяването. Явно изпитаха уплаха от това, че грозната истина може да засегне някого от бранша и той или тя в последствие да навреди на прохождащата кариера на бившите участници. 

Възмутих се, не от тях, а от факта че на местно ниво дори истината не може да надвие заплахата.

Какво ще се случи с хората участващи в X factor сезон 2, ще разберем скоро. Дано поне те намерят по-голямо поле за реализация в музикалния бизнес, който напоследък е повреден толкова колкото политиката на страната ни. Ние им желаем успех!

Но, какво ще продължава да става с всички нас, които живеем в страната противоположност на всичко останало? Ще се върна към рекламата на бирата: „Да щракаш с фотоапарат е японско, да щракаш с пръсти е българско!“ 

Ще щракаме и ще чакаме промяна. Но тя няма да настъпи сама.


Стелиян Стоименов
в. "България СЕГА"
E-mail:editor@bulgariasega.com 






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7