Ако не беше коронавирусът, нещо друго щеше да доведе кризата

Начална страница | Бизнес | Ако не беше коронавирусът, нещо друго щеше да доведе кризата
image

Пандемията разкри уязвимостите на структурно нестабилната финансова и икономическа система

Новият коронавирус вече оказа значително влияние върху световната икономика, което ще се влоши, ако епидемията и мерките, предназначени да я овладеят, продължат много дълго. Болестта обаче е само ускорител на процесите: Ако не беше Covid-19, пожарът щеше да започне от нещо друго. Спадът в приходите и паричните потоци, причинен от заразата, просто разкри уязвимостта на една структурно нестабилна икономическа и финансова система, пише Сатяджит Дас за Bloomberg.
Спадът в приходите е проблематичен, но управляем без дългове. За съжаление, след срива през 2008 г. нивата на дълга бяха увеличени, а не намалени, насърчени отчасти от ниските лихвени проценти и изобилната ликвидност, осигурени от централните банки по света. Глобалният дълг като процент от БВП е нараснал от около 250% през 2007 г. до 325% през 2019 г. Текущите нива на дълга са тройно по-големи от тези през 1999 г. Бизнесът и домакинствата, с намаляващ или никакъв доход и високи нива на заемите, сега са изправени пред екзистенциална борба за посрещане на големи финансови задължения.
Втори проблем е, че при повсеместния балон цените на активите бяха оценени до съвършенство. Регулаторите вдигнаха стойността на финансовите активи, за да увеличат икономическата активност чрез ефекта на богатството и да подкрепят заемането с цел защита на финансовите институции.
Високите цени на активите отразяваха високия ливъридж под формата на кредити за непубличен капитал или структурирани инвестиции като обезпечените търгуеми заеми. Дългово финансираните обратни изкупувания на акции и изплащанията към акционерите надуха оценките на акциите чрез увеличаване на печалбата на дял, но едновременно с това повишиха корпоративната задлъжнялост. Токсичните слоеве на дълга бяха силно изложени на значителни спадове в приходите.
Трето, слабостите на банковата система бяха игнорирани. Регулаторните отстъпки и толерантността към големите дивиденти и обратното изкупуване на акции подкопаха стъпките за укрепване на банковия капитал и ликвидността. В Европа и на много развиващи се пазари необслужваните заеми не бяха подобаващо отчетени. Ръстът на банковия сектор в сянка не беше контролиран. Настоящите проблеми на междубанковия пазар, отразяващи засилените опасения за риска на контрагента, свидетелстват за тези погрешни стъпки.
Четвърто, намаляването на ликвидността при търгуване беше игнорирано. В търсенето на възвръщаемост инвеститорите поеха ликвидния риск, понякога несъзнателно. Условията за обратно изкупуване, предлагани от инвестиционните фондове на инвеститорите не бяха в съответствие с неликвидните им вложения. Тъй като традиционните маркет мейкъри свиха активността си, за ликвидност се разчиташе на следващите пазара структури, като ETF (борсово търгувани фондове – бел. прев.) и алгоритмичните търговци. В условията на криза обаче тези субекти са потребители, а не доставчици на ликвидност, както показва настоящата невъзможност за търгуване на дори скромни пакети при много ценни книжа.
Успоредно с това инвеститорите се насочиха към непублични пазари и нелистнати ценни книжа, които е трудно да се оценят или да се превърнат в пари при неблагоприятна пазарна среда. Фодовете с ограничения върху обратното изупуване на дялове, самите спрени изкупувания и загрижеността за точността на пазарните оценки винаги щяха да създават проблеми при финансови смущения.
Накрая, през последното десетилетие повечето икономически участници не изградиха достатъчно буфери срещу шокове.
Дори разпространението на Covid-19 отразява липсата на готовност. Като се има предвид продължителната история на болестотворни патогени - от SARS до Ебола, държавите трябваше да очакват някаква глобална пандемия рано или късно. Техните борби за справяне сега отразяват липсата на състоятелна здравна политика, както и намалените разходи за здравеопазаване поради разнообразни политики на строги икономии и приватизация.
Инвеститорите, които очакват бързо възстановяване, се опитват да предугадят пазарите и да хванат падащи ножове. Справянето с тези дълбоко вкоренени системни дефекти ще изисква време.
Като се има предвид състоянието на публичните финанси, е малко вероятно правителствата, особено силно задлъжнелите, да успеят да запазят нивото на подкрепа, необходимо за поддържане на икономиките в пълна блокада с месеци. Намаляването на задлъжнялостта и изчистването на финансовите излишъци ще бъде бавно и може да не е възможно, дори ако се намери воля за справяне със задачата.
Дългосрочните щети ще бъдат големи. Хистерезисът се отнася до ефекти, които продължават след отстраняване на първоначалните им причинители. Настоящата криза ще засили трайната финансова и икономическа слабост, структурните вреди за промишлеността, заетостта и публичните финанси, а и ще промени нагласите за спестявания и потребление по начин, който е трудно предвидим. Кризата с Covid-19 вероятно ще отмине не след дълго, но на нашата крехка икономическа и финансова система ще й отнеме повече време, за да се възстанови.
Invesror.bg






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7