Авторска рубрика на Климент ВЕЛИЧКОВ,
Български спортен журналист /”Спорт”, “Старт”/
и  на  актуалното  чикагско издание  -  “Старт BG”

JAZZ 

 Загадъчният феномен                                                                                                         
Дюк Елингтон - аристократът на джаза

Дюк Елингтон не бил велик музикант както Луис Армстронг, нито бил велик композитор, диригент или  режисьор, нито велик мениджър. Но имайки по-малко от всички таланти, той можел да ги съчетава. 

Родил се в заможно афро-американско семейство във Вашингтон, а не както Армстронг – в гетото на Ню Орлеан. Не се среща с музиката случайно, както Луис в затвора за малолетни, а  учи пиано още от седмата си година, има прекрасни маниери, живее добре,  всичко за него е планирано и осигурено. Жени се на 19 години, ражда им се син, който после свири в оркестъра на баща си.

През 1923 г., едва 24 годишен, но вече сериозен и семеен, идва в Ню Йорк за да завладява музикалната сцена със своя вашингтонски оркестър. Започва в много познатия “Клуб Ексклузив” в Харлем, после още по-високо, в гангстерското кабаре “Холивуд”. Тук шлифова своя стил “Джунгли”. Накрая стига дори до “Котон” – супер- престижно място за забавления на нюйоркския гангстерски елит. Програмите от тамошната сцена се предавали по радиото в цяла Америка. Така през 30-те години Дюк Елингтън бил вече сред най-популярните личности на Америка.

Това е ерата на “Биг-бенда”– големите оркестри. Някои се помнят и до ден днешен – Каунт Бейси, Бени Гудмен, Томи Дорси, Глен Милър и др. Сред тях оркестърът на Дюк Елингтън се откроявал със своята академична сериозност, аристократична строгост, станал синоним на добър тон във висшето общество.

Но и за него махалото на съдбата тръгва по своя път назад. Започва Втората световна война, на хората не им е до развлечения, на мястото на големите оркестри идват малките състави “комбо”, където основна роля играят виртуозните солисти-музиканти. Почти всички “биг-бенди” са разорени и загиват.

За да оцелее Дюк със своя оркестър започва да акомпанира модните за времето си певци и певици. Често на записите името на оркестъра не се и споменава. А в джаза се появява “Би-боп” – съвсем друга музика и Дюк се възприема като остаряла бабина дрънканица от сцената. Докато един ден...

Един ден през 1956 г. на прочутия джаз- фестивал в Ню Порт на сцената се появява отново оркестърът на Дюк Елингтон. Никой от младите не ги познава и залата започва да скучае, но по едно време тенор- саксофонистът Пол Гонзалес се втурва в старата пиеса на Дюк “Кресчендо в синьо” и неговата бясна енергия, яростната сила на необикновения ритъм, в миг смразяват залата. После настъпва вулканично изригване на потресените от музиката млади зрители! Организаторите се спускат към Дюк с молба да спре изпълнението– хората наистина са като обезумели и се очертава истинска катастрофа. Но никой не може да спре яростния саксофонист, защото другите музиканти го преграждат с телата си, и той продължава да сипе огън и лава от звуци  върху полудялата тълпа... сред първите хора от настъпващата епоха на рок-н-рола!

На следващия ден сензацията от Ню Порт пада като гръм от ясно небе над музикална Америка. Записите на концерта се разпродават в непознати до това време количества. Оркестърът на Дюк Елингтон отново си връща славата, сега вече завинаги.

Дюк започва да пише и изпълнява крупни оркестрови произведения. Французите го награждават с ордена на “Почетния легион”, английската кралица му дава аудиенция, прави концерт в Белия дом...

Дюк Елингтон остава галеник на славата до края на земния си път през 1974 година.