Вълнуваща среща събра много българи в Кливланд

В горещия следобед на 23 август 2008 г. домът на Ирена и Сашо Петкови в Кливланд, Охайо отвори врати за традиционна среща на българите в региона. В прохладата на тежките сенки от големи дървета, домакините посрещнаха за пореден път своите сънародници. Подобни срещи те организират от няколко години в дома си.

Откакто се разпада официалното сдружение на българите в града по линия на “Мати Болгария”, те нямат постоянно място за срещи и хора, натоварени с организирането им. Оттогава семейство Петкови отваря дома си поне веднъж в годината за българи, живеещи тук. Няма специално поканени, всички са добре дошли. Достатъчно е да се определи датата и часът, а информацията да се сведе до няколко човека, след което да достигне до повечето българи.

И тази година не всички присъстват на срещата. Някои са в отпуск и са заминали да гостуват в родината, други са възпрепятствани служебно. Възможно е да има и хора, до които не е достигнала информация или такива, които не са пожелали да дойдат. Въпреки това, дворът на красивата къща бе препълнен с усмихнати лица и радостна глъчка се разнасяше наоколо.

Домакинята има много приятен бизнес – детска градина в дома, поради което дворът е осеян с пъстроцветни играчки и люлки, което ощастливи присъстващите деца. А свежата синева на водата в басейна допълваше приятната атмосфера.

На срещата присъстваха около 100 човека. Имаше българи, дошли по различно време в САЩ – от наследници на емигранти от т.н. От първата вълна, установили се тук след Първата световна война, до такива, които са пристигнали съвсем скоро. Вълнуващо е събирането на хора от толкова поколения! Невероятно е да чуваш българска реч от устата на хора, родени тук преди 8 десетилетия, но научили езика на своите родители, а след това предали го и на своите деца. Малките дечица, сновящи наоколо общуваха с еднаква лекота както на български, така и на английски език. Освен българи, на срещата присъстваха и хора от други националности. Чуваше се и английска, и руска, и испанска реч – любовта не признава граници и езици, за нея няма бариери!

Седем часа продължи вълнуващата среща. До тъмно пристигаха нови гости и всеки много бързо се вместваше в нестихващите беседи. Много от хората се познаваха от предишни сбирки. Но имаше и такива, които за пръв път присъстваха. Домакините споделиха, че всеки път на тези срещи успяват да се запознаят с нови хора и изразиха задоволство от това. За новодошлите бе изключително приятно да бъдат посрещнати така радушно и любезно от своите сънародници.

Разговорите, освен за ежедневни събития, проблеми и теми, много често биваха обръщани в една обща посока – достатъчно близка и мила за всички, макар и толкова далечна като измерение – България. Разговори не само за роднини и приятели, а и за събитията, касаещи родината, за болките и надеждите на българите.

Всички присъстващи изразиха своята благодарност към неизчерпаемата енергичност на Ирена, която с лекота и истинска радост организира тези годишни сбирки. Всеки от тях си дава сметка колко е трудно в напрегнатото ежедневие да се нагърбиш с подобно нещо. Но за домакинята това носи заряд и тя е удовлетворена от резултата. Заслужава си усилията, когато надникнеш в очите на присъстващите и откриеш в тях усмивка, радост и неподправено щастие!
 
Ирена Петкова – организатор и домакин на срещата (17 г. в Кливланд)

Ирена, би ли разказала нещо за семейството си?

Пристигнахме тук преди много години. Първо съпругът ми – той е тук от 18 години. Аз дойдох след него, тук се роди третата ни дъщеря. А другите две успяха да дойдат при нас по-късно – след година и половина. Много трудно време бе за семейството ни, но се справихме. Сега момичетата са големи. Миналата седмица се роди първото ни внуче момиченце – Ариана-Елизабет!

Честито! Нека малката красавица бъде радост за всички ви! Да бъде едно щастливо и обичано дете!

Благодаря! Неизразима радост е!

Постепенно, с годините успяхме да се докажем и да намерим своето място тук. Сега в САЩ живеят много други наши роднини и по празници домовете ни се оказват тесни да ни съберат. Но това не е пречка. Продължаваме да се събираме и да празнуваме заедно.

Откога започна да организираш тези срещи между сънародници?

Преди години българите тук имахме за известно време официално сдружение и се събирахме по няколко пъти в годината. Хубаво е да се срещаме, да поддържаме контакти помежду си, да има към кого да се обърнат новодошлите. Но впоследствие сдружението се разпадна. А хората имаха нужда да общуват. На мен ми допада да се занимавам с това. Първоначално се опитвахме да наемаме клуб, но и това стана трудно. Тогава започнах да правя това парти в дома си. За мен е удоволствие.

По какви поводи сте се събирали?

Сбирките ни през годините са били по различни поводи. Празнувахме българските празници – 3 март, 24 май, Коледа. Поне по три пъти годишно се събирахме. На гости са ни идвали депутати, кметове, актьора Филип Трифонов, който преди около 4 години изнесе моноспектакъл пред българите тук.

Сега по-трудно ли се организират такива срещи?

Всяка организация отнема време, но не само в това е проблемът. Хората са натоварени, уморени, заети и някак от само себе си отпаднаха по-честите срещи. В тесен кръг те продължават да се събират и да общуват. От няколко години задължително правя поне едно парти в годината – за да се виждаме, да не прекъсват общите контакти и връзки помежду ни. Всяка година се запознавам с нови хора. Едно от нещата, които е традиция да правим, освен годишното парти е т.н. Baby Shower – за да подпомогнем бъдещите майки. След няколко седмици предстои такова събитие. Ще бъде много интересно.

Какво ти носи всичко това лично на теб, Ирена?

На мен лично ми е приятно да организирам хората да се срещат. Тук връзката между българите е много важна. Естествено, не е възможно всички да са добри приятели помежду си, но е хубаво поне веднъж в годината да се виждаме. Идеята е: българите трябва да се поддържаме!

Радка Свуорд (гост на партито, 84 г. в Кливланд)

Радка Свуорд е може би най-възрастната българка в Кливланд. Пристигнала е 3-годишна в града, където баща й е дошъл предварително, а после изтегля и семейството си. През всички тези години е поддържала връзка с българите тук. Била е касиер на сдружението на българите по време на неговото съществуване.

Радка, какво ще разкажеш за себе си на читателите на в. “България сега”?

(Усмихва се. Някак й е трудно да приеме, че ще говори за такава широка аудитория!)

Била съм на 3 години, когато сме пристигнали с мама. Баща ми е дошъл по-рано и се е установил тук. Работеше като журналист. Пишеше за четири вестника в САЩ, за българските и македонските имигранти. Тук израснах. Сама съм, нямам братя и сестри. Омъжих се за швед. Имам две дъщери. И те присъстват на партито.

Говориш много добре български? Не го ли забрави през годините?

Ами аз съм проговорила на родния си език. Все пак родителите ми бяха българи. Но тогава нямаше толкова много българи тук. Ходила съм и до България. Никога не съм забравяла, че съм българка. Научих и дъщерите си – и двете говорят български език.

А колко пъти си ходила до България?

О, няколко пъти! За първи път отидох с моя съпруг, когато се оженихме – да види България и да се запознае с роднините ми там. Беше отдавна. После сме ходили заедно с дъщерите ни. Те там научиха езика, играейки с децата. Най-лесно се учи език, когато се общува с хората. Последно съм ходила преди 6 години. Хубава е България! Но моят живот е тук. Повече няма да мога да отида. И все пак, аз съм си българка!

Гергана Вълкова-Мегреш (гост на партито, 3 г. в Кливланд)

Гергана, вие съвсем скоро се прибрахте от България?

Да, преди дни се върнахме от България. Бяхме там за 3 седмици с моя съпруг – Михаил, който е украинец, американски гражданин. Семейството му от години живее в Кливланд. Той за пръв път посети България. Оженихме се миналата година тук. Моите родители ни гостуваха за сватбеното тържество.

Какво е впечатлението му от България?

Определено много му хареса. Дотолкова, че пожела един ден да стане гражданин и на България! Разходихме се из Черноморието, показах му Велико Търново, Шипка, Казанлък, Габрово, София.

Как ви подейства настоящата среща?

За пръв път идваме на това парти. Не сме присъствали друга година. Аз съм тук от 3 години, срещали сме се с българи, но толкова много хора никога не сме се събирали. След връщането ни от България, това е като един подарък за нас. Много ни харесва. Радваме се, че дойдохме. Вече имаме повече познати българи в града. Поздравления за домакините!

Мери Дочкоф (гост на партито, родена в Кливланд )

Мери е дъщеря на български имигранти, преселници в САЩ от т.н. от първа вълна. Родителите й – Евдокия и Борис имат само едно дете – Мери. Тя е родена тук, но научава български език и го говори много добре. Разказва как е започнала да го изучава и писмено, но... след затруднение сама да се справи, се отказва. Духовита и жизнена, тя дава следната квалификация за себе си в отговор на въпроса защо не може да пише на български – “Защото съм мързелива”! Което изобщо не съвпада с истината. Удоволствие е да слуша човек как Мери – родена, израснала и живееща в САЩ, говори правилен български език!

Мери, откога говориш български?

От дете! Когато бях малка, в дома ни се събираха българи, живеещи в Кливланд. Имаше и много македонци. Заедно правеха вечеринки. Беше много весело.

Спомням си как тогава, след войните, родителите ми и други сънародници оттук изпращаха помощи за България – пари, лекарства. Аз бях малка.

Българският език го знам говоримо. Бях деветгодишна, когато за пръв път ме заведоха в България да се запозная с баба и дядо.

Колко пъти си ходила в България?

Общо три пъти съм ходила в България. Първия път – през 1938 г., като дете. После – със съпруга си, който е американец и двамата ни сина – през 1980 г. Запознах ги с роднините там. Дъщеря ни ходи сама друг път. Последно бяхме в България през 1986 г. Моят съпруг– американец научи в България няколко български думи – опашки, българите много пушат... Е, знае и още някои, като Пепеляшка, пеперудка... (смее се).

Мисля, че повече няма да мога да отида. Почти никой не остана от роднините.

Приятно ли ти е да се срещаш с българи?

Приятно ми е и още как! Защото преживявам времето от детството си, когато българите се събираха в дома ни! Сега има много нови българи. Рядко се виждаме. Но с радост се срещам с тях, когато е възможно.

Какво би казала на българите?

Българите са много любезни и гостоприемни хора. Искам да им пожелая по-лек живот, защото те се мъчиха много години. Но където и да отидат, да не забравят, че са българи!

Емилия Попчева и Мирослав Дураков (гости на партито, от 3 г. в Кливланд)

Били ли сте на друга такава среща?

Не, за пръв път идваме на това парти. Присъствали сме на други срещи с българи, но в много по-тесен кръг. Сега виждаме колко много българи има в Кливланд. И това не са всички...

Какво е впечатлението ви, харесва ли ви?

Определено да! Ние дойдохме малко по-късно, но се вместихме съвсем естествено в обстановката. Толкова е приятно! Няма никакво напрежение! Хората са така ведри и благоразположени. Домакините са изключително любезни! Ние малко се притеснявахме, но сега сме щастливи, че дойдохме! Все пак тук има и наши приятели. А се запознахме и с нови хора. Чудесно е!

С какво ви обогати срещата?

С впечатления, с оптимизъм! Действа много зареждащо да видиш на едно място толкова сънародници. И да чуеш кой какво е постигнал. Да разбереш, че всеки е минал през трудности и препятствия, но с труд и упоритост е успял. Радваме се, че сме тук. И благодарим на домакините за това прекрасно тяхно дело – да събират хората!

Калина Томова, кореспондент на в."България Сега", Кливланд, Охайо