ЛИТЕРАТУРЕН ПЕТЪК

    На 18 април т.г. се състоя среща с български писатели живеещи в Чикаго, организирана  от Литературен клуб “Алеко Константинов”,  БУЦ “Знание” и участници  в рубриката “Поезия на читатели” на в.”България Сега”. На тази първа среща бяха поканени поетите  Цвета Гради,  Костадин Жеков и белетристите  Георги Витанов и Добри Карабонев.

Читателската публика не беше многобройна, но срещата премина с изключително голям интерес. Поетесата Цвета Гради прочете прочувствени стихове посветени на: любовта– единствената и святата; мъката по изгубения любим, нелепо отишъл си от този свят /коя ли смърт не е нелепа!/  и потъналата в самота поетична душа, след тежката загуба – опъната струна  недокосвана от нежна ръка... 

Стиховете на Цвета Гради  може би не са съвършени, но те са искрени, неподправени и завладяващи защото извират направо от душата на авторката им. Изключително силно и завладяващо прозвуча стихотворението на Костадин Жеков, което публиката награди с бурни ръкопляскания,  защото от него струи не само мисъл, а и чувства. А е казано-  има ли мисъл, има ли чувство, само тогава извира изкуство.

Белетристиката на Добри Карабонев “хвана” публиката  с изчистен, модерен стил-  един похват на словесно творчество, което често се наблюдава в последните години като начин на словесно изразяване и  съвременно светоусещане и което може би е една тенденция дошла по естествен път в началото на 21 век. Не можем да  се съгласим с някои читатели и критици,  че подобен похват на писане е израз на “бездуховност”  и изказа  в творбата  е  отчайващо “обстоятелствен”, защото на цели страници се разказва  как  героя “пъха  ключа в таблото на колата”, как “мотора започва да мърка “,  как   с дистанционното се вдига вратата на гаража  и  “колата се плъзва в нощта”,  как върнал се вече в къщи героя взима  дистанционното и включва плазмения телевизор, отпиващ бавно от чашата си с бакарди, разположен в удобния мек фотьойл  от латексова кожа и т.н. 

Ами това са нещата, които всеки от нас прави ежедневно, защото това е нашия съвременен  бит.  Ние не сядаме на трикракото столче пред огнището, хвърляйки съчки в огъня  и разпасвайки тежкия  пояс отпиваме от медното павурче,  защото това е бита на дядо и прадядо.  Това е друга епоха. Нашата епоха е на плазмата, на модерната кола, на джи ес ем телефона, на компютъра  и на латексовата тапицерия.  Ако сравняваме “модерното” и  “класическото” с другите видове изкуства, то “бездуховна” ли е архитектурата на музея  “Гугенхайм”  в Ню Йорк  пред архитектурата на музея “Лувър” в Париж!?  Нима Пикасо  е “бездуховен” в сравнение с “духовния”  Рубенс!? 

Изключително силно впечатли публиката прочетения непубликуван разказ от Георги Витанов- изненадата на тази среща. С жив и образен език,  с отривист слог, безхитростен и без маниерен диалог, на български език с оцветен на места пиринско- разложки диалект,  което още повече подчертава българското. Героят на разказа, умиращ дядо  почти в целия разказ  разказва за страшните си дела от турско време до наши дни.  Тази страшна изповед впечатли  до толкова публиката, че след края на срещата хората дълго време не пуснаха  автора, питайки и разпитвайки,  абе това истина ли е или е измислица. 

Високи гости удостоили с присъствието си литературното четене бяха  г-н Светлозар Момчилов  и видния български военен летец  генерал Иван Парапунов. Тази среща не би могла да се състои  без  сърдечното  спомоществователство  на любезната домакиня Стайка Долджева.

Организаторите на срещата  г-жа Лили Паслиева   и г-н Василен Васевски подариха на авторите  букети свежи цветя, с пожелание тяхното творчество да разцъфти още по-буйно  и да радва българите в Чикаго  жадни за родно слово.

в.“България Сега”