СВЕТЛИНИ В ПУСТИНЯТА (5)

Записки по Америка
Авторска рубрика на Климент Величков,
журналист от в. “Старт BG Чикаго”

  Дойде ред и на петата част от репортажите за живота и проектантската дейност на инж. Илия Бежански в Лас Вегас.

Запознахме ви с преживяното от него в Сан Франциско, идването му в Лас Вегас, където го знаят и като богато надарен млад проектант и като прочутия "Мистър Би", големият играч в най-големите казина на света. Видяхме го в драматична ситуация, при която неговият инженерен ум действува по-добре и за по-кратко време от тогавашните компютри и му създава име, което започва да работи за него.

Време е да се пренесем и в уникалния свят на инженер- конструктора Илия Бежански, в чийто кабинет се създават някои от най-удивителните архитектурни уникати на световния град Лас Вегас. Сред тях - феноменалният комплекс "Ню Йорк, Ню Йорк".

И днес инженер Бежански помни денят от своето детство, когато гледа някакъв документален филм за Ню Йорк. Съзнанието му е поразено от архитектурата и динамиката на живота, който кипи по улиците на града. Става нещо като "любов от пръв поглед". Може би още тогава у Илия се пробуждат онези тайнствени творчески сили, които предопределят бъдещето на човека.

У Бежански те са насочени към монументалната архитектура...

Тогава още момчето решава, че един ден обезателно ще дойде в този град и ще пипне с ръка всяка от тези високи до небесата сгради!

Желанието не стихва, разпалва се все повече. Ден след ден. Месец след месец. Година след година. Момчето пораства с мечтата си и тя става неговата мисия в света. Завършва български строителен институт. Един от най-добрите в света! Там получава гранитните основи, на които след години ще "положи" най-голямата поп арт сграда в света "Ню Йорк, Ню Йорк".

Но пред мечтата му стои тогавашното разделение на света.

И Бежански, готов на всичко, преодолява тази висока, опасна и изглеждаща непоклатима по онова време "Желязна стена"...

В Ню Йорк попада стъписан - сам, с беден английски език и празни джобове. Но когато се изправя пред Статуята на свободата, пред най-прочутите в света небостъргачи, чувства в себе си прилив на сили, увереност, радостта, че вече е близко... че идва времето, когато и той ще издига такива страховити сгради към небесата! Младият Бежански пази едно златно правило, което го прави млад и сега: бъди винаги пръв във всичко, което започваш сериозно и с любов. А дори и пръв да не си - действувай така, както се работи, за да бъдеш пръв!

В Лас Вегас, още докато е в една инженерингова фирма, бива нает по проект за Гранд хотел и игрално казино на световно- известната къща Метро Голдуин Мейер. И случва се така, че по същото време многоетажният хотел и казино на клуба "Харви", на брега на езерото Тахо, бил взривен от бомба, заложена от рекетьори. Искали да принудят стопаните да плащат големи суми като протекция.

Собствениците на взривената сграда го наемат да изготви плановете за нейния ремонт и възстановяване. При изпълнението на този обект Бежански има възможност да се запознае с мнозина от най-влиятелните личности от Вегас. Това се оказва добър старт за кариерата му.

Бежански става широко известен и великолепната му репутация започва да му докарва нови ангажименти. Наемат го като инженер- проектант, след това като ръководител на компания, при строежа на почти всички хотели и казина по протежение на главния булевард на Лас Вегас. Тридесет години по-късно той осъществява мечтата на своя живот - проектирането на "Ню Йорк, Ню Йорк".

... Но сега сме още при събитията от 1980 година.

Управата на клуб "Харви" получава заплашително писмо от изнудвачи рекетьори, че са заложили мощна бомба в многоетажната сграда на хотела. Стопаните трябва да им изпратят незабавно два милиона долара, за да им се размине...

- Светкавично, като на пожарна команда, ми се обадиха от голямата архитектурна фирма "DMJM", които по онова време ми бяха клиенти - разказва Бежански. - Поискаха набързо да се приготвя за път, та да ме отведат спешно със самолет до езерото Тахо. Трябваше да прегледам строителните чертежи на застрашения хотел и да им предложа инженерно решение на проблема, така че да спасят колкото се може повече след експлозията на бомбата.

Първата ми мисъл беше, че ако етажите на сградата бъдат взривени, бетонните колони ще загубят голяма част от страничната си устойчивост, а това може да срине цялата конструкция!

Тутакси наредих да се доставят стоманени греди от най-близкия склад за железни профили и да ги транспортират веднага в близост до хотела. Щях да използувам стоманените греди, за да подсиля бетонните колони, така че да възстановя страничната им устойчивост след експлозията.

Няколко часа по-късно се чу страхотен трясък.

Бомбата бе взривена и унищожи почти напълно всички стени между втория и петия етаж на сградата.

Последва мъртва тишина.

Не чаках дълго, а веднага навлязох в обекта, последван от малък екип строители. Вътре, в сградата, бе почти пълен мрак. Осветявах пътя с електрическо фенерче. Оглеждах страхотните разрушения от взрива. Стоманени пръти и парчета бетон, размесени с най-различни отломъци от оборудването и мебелировката на стаите бяха разхвърляни безразборно навсякъде, заедно с останки от дамски чорапи, облекло и други вещи.

Отгоре шуртеше вода от скъсаните водопроводи. Обиколихме наоколо, за да стигнем до стълбището. Изкачихме се до петия етаж, най-горното ниво, засегнато от взрива. В средата се виждаше голям отвор, избит в пода, а като се надвесихме над ръба на отвора се виждаше цяла пропаст надолу - шахтата, образувала се от липсващите етажи. От пети - чак до втория! Наредих да сковат временно скеле и да го прехвърлят като мост над отвора, така, че да може да се ходи по него. След това помолих да ме спуснат надолу от скелето в тъмното пространство на разрушените етажи под нас.

С фенерчето в ръка бавно се спусках в мрачната шахта и разглеждах един по един разрушените етажи. Трябваше да се вземат незабавни решения. Първо - да се укрепят и подсилят бетонните колони с помощта на доставените стоманени греди. Второ - да се направят рентгенови снимки на носещите строителни елементи, които са били близо до експлозията, за да се открият евентуални вътрешни пукнатини, невидими отвън.

После трябваше да седна пред чертожната дъска и подготвя работните чертежи и графиците за ремонтните работи в сградата. Но нещата взеха да стават изненадващо сложни... Намеси се и строителният предприемач, настоятелно искащ да командва положението. Дори прибягна до заплахи. Предупреди ме неколкократно, че ако не следвам неговите съвети и не играя по неговите правила, щял съм много, ама много, да загазя...

 Следва