Извънредният и пълномощен посланик на Република България в САЩ г-жа Елена Поптодорова даде кратко интервю за вестник “България СЕГА” в навечерието на 3 Март – Националния Празник на България

СМ: Каква е значимостта на Националния празник на България 3–ти март  за съвременните поколения българи?

ЕП: Много страници са изписани по темата за значението на 3 март, но с риск да повторя някои от вече влезлите в употреба стереотипи, бих обобщила, че на тази дата след петвековно прекъсване от отломките на една разпадаща се, деспотична и нечовеколюбива империя, като птица Феникс възкръсва съвременната българска държава. 3 март е апогей на борбите на българския народ за духовно- църковна самостоятелност и национално- политическа независимост, но същевременно той не маркира последния жалон по стръмния път към осъществяване на завета на Васил Левски за чиста и свята република. Налага се българският народ да премине през изпитанията на Съединението през 1885 г., постигането на пълната политическа независимост преди един век през 1908, сътресенията от Балканските и двете световни войни, влиянието на две крайни идеологии– нацизма и комунизма, както и насилственото му откъсване от европейското семейство за половин вековен период. В този смисъл, 3 март е дата на едно голямо начало за България, което поставя параметрите на самостоятелното национално развитие в рамките на европейската културна идентичност, увенчало се с присъединяването на страната ни към Европейския съюз на 1 януари 2007 година.

СМ: Как оценявате развитието на българо– американските отношения за времето на вашето пребиваване в САЩ?

ЕП: В своята вече 105 годишна история българо- американските отношения никога не са били в такова отлично състояние, както са сега. Свидетелство за това са не само двете президентски посещения– на президента Първанов в САЩ през октомври 2005 и на президента Буш в България през юни 2007, но и цялостният облик на двустранните ни отношения, основаващи се на споделени ценности и принципи, на общи цели и действия и на единна визия за бъдещето на планетата. Това постижение на българската външна политика се дължи на стратегическия избор, който България направи в началото на прехода, следван последователно от няколко български правителства.

С присъединяването си към НАТО през 2004 и ЕС през 2007 година България потвърди този избор, важен елемент в който са двустранните отношения със САЩ. Всъщност, ако разгледате безпристрастно съвременната история на България, сами бихте могли да се убедите, че отсъствието на добри отношения със САЩ в някои критични моменти се е отразявало крайно негативно на нацията ни. Бих желала да подчертая обаче, че тук не става въпрос за ориентация към “силния на деня” – към най-могъщата държава на 20 и 21 век, а за общност на ценности и принципи, както и за единомислие и единодействие по отношение на сериозните проблеми на съвремието.

Като доказателство на горното бих посочила, че САЩ бяха рамо до рамо с България във всички трудни моменти от съвременното ни развитие: приемането в НАТО, присъединяването към ЕС, разрешаването на случая с българските медици. Това са доказателства с емпирична стойност, израз на изпитано приятелство, за което красноречива е общата за нашите два народа мъдра пословица: “Приятел в нужда се познава” - A friend in need is a friend indeed. В този смисъл, не бих скрила своето огромно удовлетворение, че тези ключови за съвременното развитие на България събития, в които подкрепата на САЩ бе жизненоважна, се случиха именно в годините на моя мандат във Вашингтон.

Разбира се, има още много да се желае в областта на двустранните отношения, особено за развиването на търговско- икономическите връзки, които изостават на фона на отличното политическо сътрудничество, както и за премахването на визите за българските граждани. За да завърша въпроса Ви, бих желала да илюстрирам състоянието на двустранните ни отношения само с още един пример. Наскоро предстои посещение в България на държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс, за да бъде удостоена с най-високото държавно отличие, орден “Стара планина” първа степен, за приноса й в двустранните отношения, разрешаването на случая с българските медици в Либия и трайната й подкрепа за България.
 

СМ: Какво бихте пожелали на читателите на вестник “България СЕГА” ?

ЕП: На читателите на вестник “България СЕГА” бих пожелала да бъдат здрави и жизнени и да продължат да доказват, както тук в САЩ, така и навсякъде по света, че българинът е надарен с огромна интелектуална и физическа енергия, която му помага да постига всички свои цели в една среда на силна конкуренция. Същевременно им желая да останат крепко свързани с традициите и духа на България, със своите български корени, които водят началото си от хилядолетните пластове на миналото, от духовното наследство на траки, прабългари и славяни. От тях всеки българин черпи живителна енергия, която го прави уникален със своя творчески дух, енергичност, толерантност и адаптивност.

Светлозар Момчилов, в. “България СЕГА”