В.”България СЕГА” Ви пожелава крепко здраве и весело пролетно настроение!

БАБА МАРТА

Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се до наши дни. На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват специално за 1 Март, когато според българския народ започва новата стопанска година.

Именници: Марта, Мартин, Мартина

Цветовете на месец март са червено и бяло. В тези два цвята са вложени много символични значения. Основното послание е червено за здраве, бяло - за дълголетие. Двата цвята вървят заедно, преплетени в мартеница. Най-опростената и класическа мартеница е само две пресукани нишки - червена и бяла.

Днес ние купуваме мартничките от базара или от щандовете на улицата и спирките.

Навремето обичаят е бил бабата да приготвя мартеници за цялото семейство. Тя трябвало да завърши направата им още преди изгрев слънце на първи март или дори в навечерието му. Поверието е, че първият мартенски ден трябва да се посрещне с мартеници. Разбира се, подготовката започват по-отрано. Старинният обичай изисквал бялата вълна за мартениците да се събере от пасищата на стадата, където кичури овча вълна са останали по храсталаците. Така вълната е “поела” магическа сила от природата и от звездите. После част от вълната се оцветява в червено. И накрая бабата изприда и пресуква заедно бяла и червена нишка. Докато ги преде и усуква, тя изрича обредни заклинания. Вярвало се е, че преди да се залови с направата на мартеници, жената не бива да е пипала огъня в домашното огнище, за да има мартеницата магическа сила. Първоначално мартениците служели за амулет, който предпазва от злосторни духове, болести или урочасване от “лоши очи”.

В наше време мартеницата все така носи послание за здраве. Но вече се възприема по-скоро като декоративен знак за уникалната българска първомартенска традиция.

Открай време червено-бяла усукана нишка се завързва на китките на децата – за да са здрави и жизнерадостни. За момите и младите жени пък обичаят е да си връзват мартенични гердани. В тях към червено-бялата нишка се привързват и дребни допълнения. Например синьо мънисто против уроки. Или красиви миди, парички, червено-бели или пъстри пискюлчета от вълнени конци, а може и скилидка чесън – традиционното предпазно средство срещу болести и демонични сили. Ергените пък навремето връзвали мартенична нишка на глезена или я скривали в пояса си – като “магия” за мъжка сила. Вярата, че червеният цвят предпазва от зловредни влияния кара стопаните да връзват мартеници и на домашните животни – особено на новородените. А за къщата обичаят е да се завързва под стряхата червена тъкан или да се мятат червени пояси и кърпи по стоборите. Така всичко е подготвено за посрещане на Баба Марта.

Мартениците пазят човека от уроки и болести; свалят се чак тогава, когато се види първия щъркел и след като се свалят, се закачат на разцъфнало (или зелено) дръвче. По други места я слагали под голям камък и след девет дни гледали какво има под него. Ако са се настанили мравки, годината ще е богата с овце, ако има други по-едри буболечки — сполука в крави, в едър добитък. Затова някъде наричат мартеницата “гадалушка”. Другаде я хвърляли в реката, та по вода да им върви и всичко лошо да изтече.

В българския фолклор месец март има образа на капризна старица, която ту се сърди, ту се развеселява. А с това и времето ту застудява, ту се затопля. Поверието е, че като види мартениците, Баба Марта се засмива, а доброто й настроение ще осигури хубаво време през март. В някои райони се среща и представата, че Марта е красива девойка, която пристига от гората и довежда пролетта. Когато променливото мартенско време напомни отново за зимата, хората казват, че Марта се е начумерила, защото искат да я женят за старец, а тя иска млад ерген. Друга фолклорна приказка пък твърди, че Марта се ядосала като чула една старица да я сравнява със себе си: “Марта е жена и аз съм жена …” Така по женски, старата селянка се надявала да умилостиви Марта. Защото се осмелила, още преди Марта да е довела пролетта, да изведе на паша козичките си, защото у дома вече нямала с какво да ги храни.

Но ядосана от това женско предизвикателство, Марта така се разфучала, че вледенила и жената, и козите й. Друга народна приказка обаче представ я баба Марта като доста по-милозлива. Защото решила да помогне на един много беден селянин да забогатее. Тя му подсказала да събере тръни от полето. И когато в края на зимата всички вече са свършили своите запаси от дърва, Марта докарала нов студ. Тогава селянинът разпродал тръните, които имал събрани и така забогатял. Затова когато мартенското време до късно остава студено, поговорката казва “Марта са е запънала пак да прави някой сиромах болярин”.

В много райони на България има обичай 1 март да се посреща и със запалени на открито огньове. Хората ги прескачат, защото се вярва, че така ще са здрави през годината. А старинно заклинание обяснява, че с тези огньове хората обещават на баба Марта да я стоплят, а в замяна тя ще ги топли след това. Огънят е земният знак на слънцето. От там идва и другото основно значение на червения цвят в мартениците – като символ на слънцето и огъня. Когато палят първомартенските огньове, хората вярвали, че “разпалват” и небесния огън – слънцето, за да дойде пролетта.